Като мине лятото, той става на 2 по 20 и съвсем в разпътния дух на тая възраст през есента пуска новия си албум с Тhe Legends, чието пилотно парче "Боли ме гъза" ще можеш да чуеш до десетина дни - ако сам го потърсиш, тъй като едва ли ще ти бъде любезно предложено от радиата и телевизиите.
"Не е създадено по истински случай, поне не по мой случай", уточнява Светльо Витков, който - пак по мъдрите му метафорични изявления - винаги е успявал да си опази задника, без да подвива опашка.
Колко пък може да е позитивен най-вулгарният български рок вокал с толкова пънк изцепки зад гърба си в страна, в която през 21 век други послушно блеят на сцената на властта. И чието първо национално турне с "Хиподил" през 1993 г. още се помни с полицейската разправа с публиката във Варна. А издаването на CD на четвъртия албум на групата беше забранено от Министерството на културата.
Докато си разсъждава по безкрайната тема за задниците у нас обаче, последното нещо, което може да ти хрумне, е да му кажеш "дай малко по-позитвно".
"Позитивизмът не е да разправяш: "Аз съм много щастлив". Трябва да знаеш защо си щастлив. А аз съм щастлив, защото бачкам", казва Светльо, който съчини Positive варианта си за България през последните 10 години без излишна патетика, но с типичната си пародийна семиотичност, заради която винаги ще го ръчкаме да изпее нещо.
Личността
Не съм съгласен с това, че личността трябва да бъде задължително положителна. Тя променя хората или задниците. Към добро или лошо.
Така че личности имаме. През последните 10 години в политиката всички са личности - и Бойко Борисов, и Царя, и Иван Костов. Доколко са направили добро или зло, всеки индвидуално може да каже. Защото доброто за един е лошо за друг. И тази вяра в справедливостта е химера - когато човек живее малко по-дълго, разбира, че справедливостта е възможността на силния да покаже милост към слабия...
Не изключвам от личностите хора, които се борят за някакви справедливи каузи - като отец Иван например. Или пък Вера Кочовска, която в момента е в неблагоприятно положение заради факта, че да помагаш на хората не значи, че те ще ти отвърнат със същото. Така че този, който е готов да обича, трябва да е готов да го мразят, а тоя, който мрази, може да се окаже, че го обичат.
Тук обаче личностите се издигат или благодарение на медиите или заради удобството на други хора. По-рядко заради самата си работа.
Събитието
Можем да пътуваме безпрепятствено и това е един голям плюс, който няма как да пренебрегнем. Защото, за да мислиш свободно, да говориш свободно, да действаш свободно - трябва да се движиш свободно. Но пътува, който има пари. Който няма - седи и се облизва и гледа турски сериали.
Но все пак това с махането на границите позволява на хората да опитат да бъдат такива, каквито искат. Искаш свобода, ето ти свобода - ставай, пробвай, стани какъвто искаш. Това го нямаше.
Явлението
Освободеността в словото?! Да не се бърка със свободата на словото. Хората обичат свободното изразяване, но главният проблем е, че медиите не го обичат. Така че словото и свободата са две различни неща. Цензурата съществува и не прощава на никой. Особено на тези, които имат много почитатели.
Има свобода на словото, ако направим сравнение с Татово време. Но пък в края на 90-те се опитаха да ме съдят за разпространение на порнография, заради нецензурни текстове същите тези хора, за които бях гласувал!
В медиите свободата на словото се използва колкото да се предизвика интереса на публиката. За да може след теб - когато си пробил дупки в цензурата и е създаден интересът - да се настанят други, които пак покриват това слово.
Птицата е свободна без словото. То е превърнато в машина за манипулиране. Тъкмо сега пиша книга на тая тема, кенефно четиво, бих казал - "Изкуството на манипулацията или психопатия на обикновения българин..."
Откритието
Това, което съм открил, са го открили Кристофор и Галилео преди това. Че земята се върти. И че който не успее да се върти с нея, му се извратява мисленето - или превърта.
Ти си бъди позитивен, но ако не приемаш какво става около теб, се превръщаш в хахо - човек, който е неадекватен към заобикалящата го действителност. Не можеш да се правиш на лилия сред лайна. Няма как да стане. Където има много натрупани хора с качества на фекалии, оттам не може да изплува читав човек.
Обикновено обичаме да правим резки изводи - когато нещо не е бяло, е черно. Открил съм, че от бяло до черно има още няколко цвята и хиляди нюанси. Хората не са добри като цяло. Но това не означава, че са лоши.
Преди 10 години, общо взето, не бих седнал да пия с човек, който поради една или друга причина не е готин, не ме кефи. Сега да ти кажа - масата е за всички. Който иска да сяда.
Творбата
Българското кино е шит. Българската телевизия - няма какво да кажа, тя казва сама за себе си.
Върху българския театър нямам наблюдения, защото театър е всичко, което се случва около нас и не ми трябва да ходя в залата, за да гледам драми и комедии. Много поздрави само на Камен Донев, който наистина има такава сила и желание да прави истинско one man show, че никой не може да го събори. В България има такива самородни таланти, които, колкото и да се опитваш да ги смачкаш, не можеш. Само можеш да ги гледаш отстрани, без да ги пипаш, за да не ги мърсиш.
В българската музика, която е моята слабост, има четири групи за уважаване - според мен: "Ревю", "Контрол", "Хиподил" и "Ъпсурт". Дори не съм фен на ар 'ен' би музиката, но "Ъпсурт", което направиха, заслужава поклон, защото го направиха без хомот. Така е и с Васил Гюров, така съм бил и аз винаги.
Днес таланти като Сърмата Хари, дето писаха, че съм му бил шамари, което не е вярно, а дори и да е вярно, два шамара не могат да развалят човешките отношения, няма да имат тази възможност.
Защото медийната любов към едни, значи медийно покриване на други. Не е важно какво е добро, какво въобще хората ги интересува - важното е какво им се представя. Вече е много трудно да излезе кадърна, самородна група, която да вдъхнови много хора.
Група, която да не й трябва да я дават в сутрешния блок - както беше с "Хиподил", "Контрол" и "Ревю". Само "Ъпсурт" закачиха донякъде малко от това, че ъндърграундът стана част от белия свят, както "Хиподил" през 2003-а със "Скакауец"...
90% от изпълнителите у нас са удобни. Но хем са известни, хем хората не им знаят парчетата. Айде запей ми едно парче на Графа. Той е пич, ама аз тая музика не я разбирам. И не само не я разбирам, но не приемам да ми се обяснява по телевизята - награда за цялостно творчество, награда на бг радио - мг радио, награда за еби му майката... Всички награди и конкурси са начин да се набута някой некадърник и да се покаже, че е по- !
Не уважавам наложени идоли. Никой не може да ме накара да обичам хора, които с изкуството си се подлагат. "Подлагането" е много хубава дума, защото знаем за какво се използва в медицината подлогата...
Повратната точка
Мога да ти кажа за развратната точка... Няма повратна точка. България от 20 години си върви по едно и също надолнище. Но позитивното е, че на това надолнище не му се вижда краят. В следващите десет години.
Незабравимото
Концертът на "Хиподил", "Контрол" и "Ревю" миналата година в Зимния дворец, на който се събраха 7000 души. Най-големият български рок концерт, който отново беше отразен мижаво.
С режисьора Драго Шолев решихме да направим филм за този концерт, за да бъдат запомнени тези три култови групи. Казва се "Сега и завинаги" и ще излезе през септември. Вече го пускахме в "Дома на киното" - накрая залата ръкопляска две минути на крака...
