Горките Лари Пейдж и Марк Зукърбърг - притежават милиарди долари, но парите правят живота още по-труден.
Ако някой богат човек, колкото Човекът-Facebook - Марк Зукърбърг, започне да ви разправя такива неща, колко точно ще удържите преди да му фраснете един, особено като се замислите за сметките, които имате да плащате и за доходите си...
Изглежда обаче, че това е истина - и съоснователят на Y Combinator Пол Греъм обяснява защо
Програмата на Греъм за подкрепа на стартиращи компании е създала няколко милиардери, като Дрю Хюстън от Dropbox и основателите на Airbnb.
Греъм смята, че технологичните гиганти като Google и Facebook управляват основателите си Пейдж и Зукърбърг в същата степен, в която те като мениджъри управляват компаниите си.
Те вече не могат правят интересни за тях самите неща, нито да бъдат спонтанни, още по-малко да се забавляват редовно.
"Няма начин Марк Зукърбърг да отскочи в чужбина на разходка просто ей така", пише Греъм. "Той наистина може да прави много неща, недостъпни за обикновените хора, като например да наема самолети. Успехът обаче е отнел от живота му голяма част от спонтанността и случайното откриване на нови неща.
Страхотно е да държиш под контрол проекта, който смяташ за делото на живота си, но има предимства и в това да откриваш нови неща, особено в ранните години на живота си. Ако не друго, това ти дава по-голям избор да избереш делото на живота си".
С това стресът на богатите млади далеч не се изчерпва - милиардерите не могат да се оплакват публично от трудностите в иначе пълния им с пари живот.
В реч пред студенти от Станфордския университет Греъм споделя колко поглъщащо живота на човек начинание е ръководенето на стартираща компания - дори и след като тя пожъне глобален успех и и бъде оценена на много милиарди долари.
Ето кратък откъс от тази реч: "Ако създадете стартираща компания, тя превзема живота ви до степен, която не можете да си представите. Ако пък компанията ви успее, тя превзема живота ви за много дълго време: от няколко години, до може би десетилетие, или дори до края на професионалния ви живот.
Лари Пейдж може да изглежда за завиждане, но има аспекти от живота му, които няма как да предизвикват завист
На 25-годишна възраст той започва да препуска без да спира и за миг. Всеки ден в империята на Google се случват проблеми, с които само изпълнителният директор може да се справи. Ако отиде на почивка дори за седмица, когато се върне, го посреща лавина от казуси, очакващи решение.
Пейдж носи това тегло от проблеми, без да се оплаква, отчасти защото като "бащицата" на компанията не може да демонстрира слабост или страх, отчасти защото милиардерите не се радват на съчувствие, когато говорят за това колко труден е животът им.
Преди да линчувате Греъм, да напомним историята на легендарния цар Мидас
Мидас обича невероятно много богатството и иска всичко, което той докосне, да се превръща в злато. Което принципно звучи като чудесна идея, докато не решиш да хапнеш, или да прегърнеш любимите си хора. Има риск да умреш от глад и да загубиш всички близки до теб.
Не твърдим, че Пейдж и Зукърбърг и останалите милиардери наистина живеят толкова тежък живот, но те живеят в свят, където удоволствието, което изпитват от огромното си богатство, е крайно ограничено, и непрекъснато работят. Нонстоп. 24 часа в денонощието, 365 дни в годината. И когато видите нещата в тази светлина, все още ли смятате, че милиардерите си живеят живота и им е толкова по-лесно, отколкото на нас? Споделете мнението си в коментарите.
абе по-комфортно се плаче в мерцедес, отколкото в трамвай, мен ако питате.
За любов да не говорим! Навярно им се налага да я правят на крак в WC между две заседания, или на магистралата-където са истинските професионалистки и почти не се губи време! Ама така е! Бизнеса иска жертви!
Третото изречение казва всичко: "Ако някой богат, колкото Човекът-Facebook Зукърбърг, се опита да ви разправя такива неща, колко точно ще удържите на порива да му фраснете един, особено като се замислите за сметките, които имате да плащате и за доходите си..." Останалото е пълнеж, безвкусен...
Ох, леле...
Г-н Зукърбърг, скъпи Марк! Щом ти е толкова трудно да си богат защо не си раздадеш парите на бедните? А после започни работа някъде като нормален човек... Я направо вземи да ми дадеш 2-3 милиарда от твоите, искам и на мен да ми е гадно! Искам да споделя мъката и проблемите ти, няма само ти да страдаш я! Моля те, направи ми мръсно! И цял живот ще страдам заради теб...
Гризли: " И цял живот ще страдам заради теб..." Това ме сеща за една случка. Познат споделя, че има сериозен проблем със зъбите си, разрешаването на който е оценено от зъболекаря му на 3000 лв. Казал това на свой съсед, с който си пиели ракията и човекът предложил: Дай ми ги на мен тия 3000 лв и аз ще ти дъвча.
Дам.. Понеже е много сложно да кешаутнат продавайки акциите си и запазвайки само малка част от тях с цел покриване на злободневни разходи и с огромна сума в банката и цялото свободно време на света да правят каквото си искат. Просто тези хора са заслепени от власт и алчност.
Има една народна приказка, която осветява въпроса, колко е лесен живота на тези, които, вършейки нещо, печелят пари: Един циганин се оплакал на един селски стопанин: Твоята, рекъл той, е лесна – Ори, мели, яж! А моята, питаш ли ме, какъв зор е? – Проси го, носи го, меси го, печи го и чак тогава го яж! Всеки, който коментира хората от бизнеса изобщо не се замисля какво, и като време, и като енергия, и като нерви, коства на един предприемач дори от дребния бизнес да устоява на предизвикателствата на всеки нов ден. Та и с милиардерите. Всеки им брои парите и какво може да направи с тях, ако той ги има.......
>защо не си раздадеш парите на бедните? А ти защо не провериш колко пари дават тези ултрабогати хора за благотворителност. Например, колко даде Зукърбърг за ебола днес. Колко дават Гейтс, Бъфет, и прочие? Ще ти дам нещо за четене: http://en.wikipedia.org/wiki/The_Giving_Pledge По-точно погледни секция 4 Signatories. Щото да хейтиш на сляпо е лесно, но да изразиш уважение към някой, който тази сутрин за 5 минути на порцелановия трон е направил много повече за човешката цивилизация, отколкото ти през целия си живот - това, виж, е по-мъчно. Може би защото се иска поне някакво достойнство.
>Животът е прекалено къс, за да го губим в стрес и работа Или може би е прекалено къс, за да го губим в "life is life" и щракане с пръсти. Ултрабогатите хора могат тривиално да си позволят начин на живот, в който не им се налага да използват каквато и да било енергия, сиреч, щракане с пръсти и клатене на топки по цял ден. И, въпреки това, Бил Гейтс, например, избира вместо това да влага адски много енергия да се занимава на стари години с фондацията си, да щъка напред-назад из света да гледа всевъзможни проекти, и да мисли за всевъзможни начини да използва парите си за да помага на всякакви хора, които не са му никакви, освен от същия биологичен вид. Може би все пак има някаква причина. Може би не е прозаично тщеславие. Може би е нещо повече.
Mario Kronenberg Много си прав, ще знаеш. Живота е кратък и, когато човек си помисли, колко дълго време ще бъде умрял, му се струва, като да е попаднал в капан за мишки. Това лято видях в Париж клошари с мини палатки, които разпъват направо на тротоара. През нощта полицията не ги закача, но сутрин, те си знаят, и рано-рано си дигат паркетишите. Това е крайна форма на свобода от задължения, която те твърдо отстояват и бягат от социалните като „дявол от тамян”. Но и това не е работа, през лятото е супер, ама „когато сняг забръска....” Най-доброто е да си близък роднина на някой милионер. Имаше една песен от градския фолклор: „Ах, защо не съм богатско чедо, Буров да ми беше дедо.....” Ето къде е „ключът от бараката!
6 Гризли | 15.10.201414:32 Г-н Зукърбърг, скъпи Марк! Щом ти е толкова трудно да си богат защо не си раздадеш парите на бедните? ------------------------------------------- Доста пари е дал за бедните. Ти колко даде за благотворителност? Честен отговор и не очаквам
Дал, дал, колко да е дал!? Да ни беше купил нас - цяла България . На него щяхме и с референдум да му се дадем, щото е престижно да те има някой дето и сутрин " на порцелановата чиния...", ръийшли- дрън дрън
На милионерите - определено. На милиардерите, не мисля!
Ами ей затова се отказах да ставам милиардер. Бях за кратко милионер по времето на Костов, и от милионерството се отказах. Life is life.