Простота, прецизност, Пловдив. Това са ключовите думи, водещи към новия български бранд ТUHLLA. От аксесоари и мебели до цялостни интериорни решения за дома и офиса, продуктите от метал и дърво на студиото въплъщават чистотата на дизайна като идеология и материализират онова, което наричаме творческа индустрия.
Може би си спомняте, че още преди Пловдив да бъде избран за Европейска столица на културата, творческите индустрии бяха набелязани като ключов приоритет за развитие на града. В навечерието на голямата 2019-а погледите са вперени в културната програма, която започва още тази есен. Мотото на инициативата тази година е „Заедно”. Заедно във всеки смисъл на думата – заедно в приликите си, но най-вече заедно в различията си. Защото, според организаторите, това е единственият начин да се отличи богата регионална култура на града.
Междувременно в Града на тепетата има колективи от творци и предприемачи, които "заедно" намират функция в естетиката и стойност в приложния дизайн.
Представяме ви Ростислав Димитров, Владимир Киричев и Захари Радев. Намираме ги не в шоуруума на TUHLLA в Капана, а в студиото им, разположено в сграда на бившата текстилна фабрика "Балкантекс" в квартал "Кючюк Париж". Тримата разказват какво е да следваш неутъпкани пътеки и да развиваш бутиков бизнес във все по-индустриализирания Пловдив.
Ростислав Димитров е комуникационен дизайнер в издателство "Жанет 45", преди да се увлече по автоматизираните технологии. Владимир Киричев е дипломиран хидростроител от УАСГ. Двамата са семейни приятели и се познават от деца. Роден в Пловдив, живял в София, учил в Англия, работил в Германия – индустриалният дизайнер Захари Радев допълва тройката.
Преди три години се гмуркате в интериорния дизайн, но в един момент личните експерименти и ентусиазмът прерастват в студиото за дизайн Tuhlla Workshop. Как започнахте и кои са най-успешните ви проекти?
Ростислав: Най-сложният ни проект досега е хотел – детски лагер в Свети Влас. Капацитетът е от 93 легла, тъй като сградата се строи на етапи. Направихме цялостната визия – интериор, екстериор, ориентационни системи, оборудване, доставка и изпълнение. Обзавеждането на стаите е изцяло от метал и шперплат. Сградата е тъмно сива, което е необичайно за детски лагер, но изглежда страхотно в завършен вид. Това е най-сложният и рисков проект до момента, с огромен мащаб за малко студио като нашето.
Иначе, първите поръчки бяха ексцентрични и силно повлияни от италианския дизайн, с множество детайли, сложно изпълнение и скъпи материали, което не отговаря на нашия код. Но така започна всичко. Постепенно се появиха и клиенти, търсещи нестандартни и функционални решения за кухни, изложбени пространства и други.
Захари: Тук може да добавим и интериор на популярно заведение за бързо хранене в Стара Загора, както и ресторант в Несебър. Нашата сила обаче не са заведенията, а серийните изделия. Това са линиите от мебели и аксесоари Tuhlla. Към момента кука за вертикално очакване на велосипед върху стена и метална поставка за монитор със специално полимерно покритие са най-успешните ни продукти.
Да се върнем в началото. Как започна всичко? Защо решихте да проектирате и произвеждате мебели?
Владимир: Да правя мебели ми е старо хоби. Обичам машините и досега до материалите. Впоследствие чрез интериорните проекти и визуализации разбрах, че това е моето нещо. Напуснах Басейнова дирекция - Пловдив и изоставих специалността. Не усетих държавната работа да ми липсва, защото бързо се озовахме в следващата фаза – производството.
Ростислав: В началото бяхме ентусиасти с луди идеи, тотално увлечени. Първите ни изделия са практичен шкаф и сглобяема маса от модули, която се оказа сложна от сервизна гледна точка. Направихме три прототипа и буквално потънахме в процеса. След 6 месеца Захари се включи в отбора със свежи сили, тъкмо се беше върнал от Германия и веднага се сработихме.
Захари: Всъщност, в края на 2016-а в България ме доведе проект за велосипедни рамки, чиято геометрия следва размерите на човека. Целта е рамката не само да се персонализира, но също да се побира в раница и частите й да лесно се заменят. Трябват средства и още доста разработки, но важното е, че покрай проекта RADEV се запознахме и станахме екип. Всеки от нас владее различен софтуер, но пък различните софтуери се привличат.
Ростислав: До голяма степен Захари повлия да следваме най-чистата форма. Този принцип сега ни определя във всичко, което правим. Любовта към простотата на дизайна е нашата идеология. Изключително много държим и на прецизността. Това личи във визията на продуктите.
От идеите и скиците стигаме до производството и продажбите. Кое колело от веригата се въртеше най-трудно?
Ростислав: През първата година работехме на загуба, защото не знаехме какви цени да поставим на труда си. Решихме, че няма да се откажем. Затова през миналото лято си поставихме задача - всеки да измисли по един продукт, възможно най-изчистен, най-достъпен като материали, най-разбираем за хората. За около един месец натрупахме 20 разработки от метал и дърво. Някои от тях са реализирани и се продават онлайн. Това са стойката за колело, поставката за монитори, рафтове със закачалки, табелките за врати и други.
Какво послание кодирате във вашите изделия?
Владимир: Че дизайнът може да решава реални проблеми и да добавя стойност, дори към обикновените предмети.
Захари: Желаем да провокираме, а защо не и да вдъхновим този начин на мислене у хората. Убеден съм, че в България има огромен потенциал, който трябва да бъде показан. Защото хората не искат да го видят. По-удобно е да се оплакваш, да не правиш нищо и да критикуваш.
Предизвикателство ли е да се работи в Пловдив?
Ростислав: В Пловдив условията за стартъп са перфектни, поне за такъв тип като нашия. Градът е компактен, разстоянията са малки, а това е ключово за работа с физически продукти. Конкуренцията все още не е толкова сериозна и разходите са по-ниски, ако сравняваме със София. Най-положителното е, че хората тук са човечни. Имат специфична топлина. Тук все още е възможно да срещнеш някого, веднага да се харесате и да заработите заедно.
Единственият проблем е свързан с липсата на квалифицирана работна ръка. Тук има още един фактор, който се нарича "пловдивски айляк". И културата, и креативността, и творческите индустрии, и бизнесът са свързани с много работа. А не с раздумки и пиене на бира.
Владимир: Затова продуктите ни са така проектирани, че да се изработват с максимален брой автоматизирани процеси. Вече имаме изградена мрежа от външни подизпълнители, за да може ние да се концентираме върху по-фините направления и идеите. Това е най-голямото предизвикателство.
Пловдив преживява икономически бум. Помага ли ви наличието на толкова бизнеси в индустриалните зони?
Ростислав: Това са инвестиции на големи чужди концерни. Пловдив е много удобен от логистична гледна точка. Но и те страдат от липса на кадри. Изгражда се обучителен център в Индустриална зона "Раковски" с практическо обучение на наличния кадрови материал. Там можеш да срещнеш страхотни специалисти. Икономическият бум ни засяга косвено, основно от гледна точка на заплащане, тъй като сме малко дружество.
До дългоочакваната Европейска столицата на културата остават стотина дни. В града ще има множество събития на различни локации и гости. Какво искате вие да видите в Пловдив, а защо не и да направите?
Захари: Тук трябва да се помисли сериозно. Но веднага мога да кажа, че си представям изложбено пространство в автентична страда. Модерен културен център в Тютюневия град, например. Със сигурност догодина ще се случват събития, ще има туристи и реклама на града.
Ростислав: Ние също се опитваме да допринесем. Росица Радева, майката на Захари, е професионален реставратор на автентични български носии и открива изложба – уъркшоп в Стария град на 1 септември. Нейни приятели, изявени хора от културната сфера в Пловдив, я подкрепиха, като осигуриха мястото на ул. "Стръмна 1". Ние с удоволствие помогнахме с изложбения дизайн, комуникационните материали и брандирането на събитието.
Захари: Това са носии с история, предавани между поколенията, затова са безценни. Техниките за реставрацията им са много интересни. Мислим как да направим продължение на събитието, за да има регулярност. Защото да запазваш е начин на мислене и начин на живот.
