Всеки петък мюсюлманите от цяла Атина се събират в подземни молитвени зали. Тези самоделни и импровизирани помещения за почит към Всевишния са незаконни, но многобройната мюсюлманска общност в гръцката столица няма друг избор.
Атина, метрополис в съседство с ислямския свят, е единствената европейска столица, в която няма джамия.
Откакто Гърция се е освободила от властта на Османската империя през 1832 г., нито едно правителство не е позволило да се строи джамия. Гърция е извоювала независимостта си от османлиите с поредица въстания, първото от които избухва през май 1770 г.
За много хора в балканската страна мюсюлманският храм е "негръцки" и няма място в държава, където 90% от населението са православни християни.
С влизането си в Европейския съюз Гърция стана врата за много емигранти, а броят на мюсюлманите се увеличи.
Има данни, че последователите на исляма в гръцката столица наброяват 300 000 души. В Атина и околността живеят почти 5 милиона души.
"Това е много голяма трагедия за нас, мюсюлманите, защото тук няма джамия", казва Сиед Мохамед Джамил от Пакистанско-еленическото общество.
"Гърция е източник на демокрация и цивилизация, на уважение към религията, но те не уважават мюсюлманите и не ни осигуряват законен храм", казва той.
Ашифак Ахдаш, който слиза под земята да се моли, се чувства откъснат от обществото. "Когато имаме празник, ние няма къде да се съберем".
Натискът към управляващите да решат проблема все повече нараства, но също и подкрепата към неонацистката партия "Златна зора", която вече е парламентарно представена. Нейни активисти са обвинявани в посегателства над имигранти, тъй като винят тях за нерадостното икономическо състояние на страната.
Заместник-председателят й Илияс Панайотарос наскоро предложи по границата с Турция да се заложат мини. След това обясни: "Ако имигрантите умрат, опитвайки се да минат на наша територия, това си е техен проблем".
На партията се приписват и вандалски прояви срещу някои от подземните молитвени зали на мюсюлманите.
Някогашна казарма става джамия?
Общността е харесала място за мечтаната джамия - близо до центъра, където в момента се намира изоставена казарма. Зад високите стени се крият стари сгради със счупени прозорци и рушащи се стени.
Ако тези съборетини се разчистят, ще се отвори място за строеж на джамия за 500 души. В близост има и малка църква, което би било символично за мирното съжителство на двете религии.
Правителството заявява, че ще даде зелена светлина на проекта, но и в предишни години са давани такива обещания. Обикновено въпросът се използва за политически цели.
Разбира се, финансовата криза също е извинение, което може да блокира разрешаването на наболелия за мюсюлманите проблем. За гръцкото правителство най-вероятно ще се окаже непосилна задача да намери 1 милион евро, за да финансира строежа.
"В миналото някои слоеве от гръцкото общество се страхуваха от строежа на джамия, но този страх трябва да бъде преодолян", твърди Стратос Симопулос, който е секретар на гръцкото Министерство на развитието.
"Финансовата криза е проблем. Сега правителството има други приоритети, но джамия трябва да има и може би ще се окажем във възможност да започнем процеса през следващите няколко месеца", допълва той. Твърди, че това обещание не е негово, а на гръцката държава.
Въпреки думите, в страната все още има съпротива. Гръцката църква официално прегърна радетелски идеята, но някои духовници от висшите й ешелони остават твърди противници.
"Ислямска тирания"
"Гърция изстрада пет века на ислямска тирания под турското владичество и строежът на джамия ще обиди мъчениците за нашето освобождение", настоява епископ Серафим.
По време на богослужение в църквата "Св. Никола" в Пирея силата на религиозното разделение ясно личи. Миряните целуват иконите и се кръстят, тъй като религията е неразделна част от гръцката идентичност. Епископ Серафим настоява, че неговият народ трябва да я опази.
Гърция, продължава отецът, не мрази никого, но повечето мюсюлмани са дошли нелегално, за да "ислямизират Европа".
Когато му казвам, че подобна позиция звучи ислямофобски и твърде далеч от мултикултурализма на ЕС, отговорът му издава и други предразсъдъци: "Ние не сме мултикултурна държава. Ние сме една гръцка нация и всичко останало е изобретено от "новия ред" и от ционизма. Те се опитват да развратят нашия характер".
По улиците на Атина мненията са смесени.
Банкерът Кали Патуния подкрепя мюсюлманите: "Те би трябвало да имат свой храм. Гръцките преселници строят църкви в други държави и спазват обичаите си, така че това е двулично".
На обратното мнение е студентът Мариос: "Не ни трябва джамия тук. Това е християнска страна. Като искат да се молят - да се върнат в държавите си и там да си направят".
Религията е съществена част от националната идентичност тук, а църквата и държавата са силно свързани. Въпросът с атинската джамия се превърна в символ на това, в което Гърция иска да се превърне.
Кризата направи гърците по-затворени и страхливи, но страната трябва да реши дали да протегне ръка на исляма и да престане да бъде сама в Европа в това отношение.
