Израелският "Железен купол" е едно от първите имена, за които се сещаме, когато става въпрос за високотехнологични и успешни системи за противовъздушна отбрана. Логично е да окаже влияние и върху други държави с желание да укрепят отбраната си.
Една от тях е Гърция, която планира да изгради на многокомпонентна ПВО система по израелския модел. Проектът е на стойност от около 3 милиарда евро и се нарича "Щитът на Ахил".
По-рано тази седмица министерството на отбраната внесе в парламента проектопредложението, наред с още един план за модернизация на 38 изтребителя F-16 на стойност от 1 милиард евро.
Опозиционните партии в парламента в Атина вече заявиха, че ще подкрепят двата проекта за модернизация, така че едва ли ще има политически пречки за осъществяването им.
Какво представлява "Щитът на Ахил"?
По подобие на "Железен купол" ще съчетава няколко различни "слоя", които се допълват и припокриват, като ще включва както използване на вече съществуващи способности, като американските системи Patriot, така и закупуване на напълно нови.
Пет са основните стълбове в плана:
- Противоракетна отбрана;
- Отбрана срещу безпилотни летателни апарати;
- Отбрана срещу самолети;
- Отбрана срещу кораби;
- Отбрана срещу подводници;
Предвижда се всички компоненти да бъдат интегрирани в централизирана мрежа с изкуствен интелект, така че радарните и сензорните данни да могат да се използват най-ефективно, а заплахите да се регистрират и категоризират по автоматизиран път.
Системата ще включва също и сензори за подводен и надводен мониторинг.
"Предлагаме всеобхватен подход към отбраната", казва министърът на отбраната Никос Дендиас по време на представяне на програмата пред парламента през март 2025 г. "Излизаме отвъд остарялата идея да разчитаме единствено на флота за защита на Егейско море. С "Щита на Ахил" ние прилагаме всеобхватна, многопластова отбрана на цялата ни територия."
Поне 25% от всичко трябва да бъде закупено и изградено от гръцки фирми, за да се стимулира местната индустрия. По тази линия вероятно ще бъдат включени противодронни системи Centauros и Imperion на Hellenic Aerospace Industry.
Очаква се да има засилено сътрудничество с Израел, макар и да не са ясни все още конкретните подробности. Говори се по-специално за технологията с изкуствен интелект, която ще идентифицира заплахи и ще се свързва директно с основните компоненти на системата за противовъздушна отбрана.
Франция, Италия и Норвегия също се явяват потенциални доставчици на нови оръжейни системи, които да бъдат интегрирани в щита.
Програмата е част от много по-мащабен 12-годишен план за цялостна модернизация на въоръжените сили до 2036 г.
Той е на обща стойност 28 милиарда евро с основен бюджет от 25 милиарда евро и допълнителни 3 милиарда, очаквани от европейската инициативата ReArm Europe.
Тук влиза модернизация на сухопътните, военноморските и военновъздушните сили, включително придобиване на изтребители пето поколение F-35, нови бойни фрегати, както и 36 израелски реактивни системи за залпов огън PULS.
Чрез тази програма Атина подчертава гръцкия ангажимент за модернизация на въоръжените сили в рамките на НАТО, но в Алианса има една държава, която определено не е доволна.
Турция не вижда опит за укрепване на общата отбрана на НАТО, а заплаха за собствената си сигурност. Гледната точка на Анкара е, че Гърция иска да милитаризира острови в Егейско море в близост до турския бряг.
"Инициативите на Гърция нарушават статута на островите в противоречие с надлежно сключени договори и създават както правни нарушения, така и напрежение в нашите съседски и съюзнически отношения", заяви на 12 март говорителят на министерството на отбраната Зеки Актюрк, цитиран Daily Sabah.
••• Тук може да прочетете подробно за същността на териториалните спорове в Егейско море между Турция и Гърция, които са основа за почти постоянното напрежение между двете страни:
Според него Атина се опитва да използва войната в Близкия изток за собствени цели.
"Не приемаме инициативите на Гърция, които не служат на истинска цел и целят да превърнат кризите в нашия регион във възможности за проектиране на собствено влияние за наша сметка", отбелязва Актюрк.
Двете държави имат изключително сериозни териториални спорове в Егейско море, които датират още от края на Първата световна война.
Споровете се задълбочиха с откриването на големи офшорни газови находища през последните години, които станаха причина за сближаване между Гърция, Кипър, Израел и Франция и съвместен проект за 1900-километров газопровод "EastMed".
Той обаче изолира Анкара, а през 2019 и 2020 г. се стигна до поредица конфронтации на турски с френски и гръцки кораби в района.
