Битката с паметника "1300 години България" пред НДК продължава - не зная дали и този път решението на общината да го премести ще бъде осъществено. Дискусиите около него във всеки случай са показателни за абсурдизма на българския публичен живот.
Оставям настрана техническите съображения дали изобщо толкова голямо нещо може да се премести в Южния парк - когато искаха да махат Альошата в Пловдив, се оказа, че няма достатъчно мощен въртолет, който да го вдигне, може пък оттогава НАТО да са ни подарили някой.
Защо се мобилизират хората срещу паметника?
Основното обвинение е, че бил комунистически. Безсилната ярост срещу сталинските мемориали пред Софийския университет, в Борисовата градина, в Бургас и къде ли не, редовно се пренасочва срещу този обект, зад който не стои нито Газпром, нито международни антифашистки организации.
Като не мога да ударя началника, ще отвъртя един шамар на жената.
Този монумент е националистически по съдържание: България, значи, се движи по хегелианските спирали от тъмното минало, през героичното настояще към светлото бъдеще.
Наивно, патетично - ето посланието. Няма съветски другари, прегърнали патерналистически българските /физически по-ниски/ домакини като на Самоковския мост например. Само че малко хора - и съвсем никой в общината - смеят да се изправят срещу тази идеология, да кажат, че национализмът в този му вид днес е най-малкото досаден.
Защото ако направи това, ще трябва да преоцени голяма част от монументалната кинопродукция от същата епоха, да пренареди етнопатриотичните музеи и най вече - да прекрати строителството на още по-патетични и архаични паметници на ханове и герои днес. Нали знаете, че много наши сънародници искат на това място да вдигнат хан Аспарух?
Колко по-лесно е да подмениш мишената и да обявиш паметника за комунистически! И без това комунизмът у нас е ad hominem: комунизъм е това, което правят комунистите, та дори да са станали милионери.
Щом го е вдигнала онази власт, значи събаряме.
Впрочем идеята за възстановяване на безизразния войнишки мемориал, който съвсем не беше на това място и цялата акция ще е леко бутафорна, е едно още по-националистическо мероприятие.
Наместо да преосмислим онези ужасни войни, както направиха в цяла Европа миналата година, да припомним с някакъв мемориален жест катастрофата, в който национализмът ни е вкарал преди век - ние ще заменим една гордост с друга.
Другото съображение е, че паметникът е грозен. Още Живков, казват, не го харесвал - бил изместил маршрута си от Бояна, за да не го вижда. Ами твърде модерен е, какво да правим.
Сравнете естетиката му с този на Съветската армия и ще разберете веднага: сталинският академизъм е един вид идеологически Дисниленд, с реалистични фигурки, които вършат разпознаваеми неща; в началото на 80-те българските пластични творци вече имат претенция за абстракция, за многозначност.
На мен лично паметникът не ми харесваше, когато го откриха - основният проблем за мен беше претрупаността му - твърде много гънки, хора, букви, символи. Когато са го приемали, партийните дейци - шокирани от твърде голямата му модерност - карали авторите да добавят нови и нови елементи, докато той стана малко като коледна елха.
Не слагам модерност в кавички, защото това е относително понятие: модерните неща по определение шокират, а в онова време идеологическият апарат не е съставен от най-култивираните граждани.
Да не говорим за новите паметници, с които днес покриват България: дали са по "хубави" Хермесчето при минералната вода, Крум Страшни на кон в Пловдив, типовите бюстове на Левски, Георги Марков като партизанин и т. н.
Само вземете кичозната сувенироподобна църквичка, посветена в същото това пространство на НДК, вземете копираната от Вашингтонския мемориал на Виетнамската война черна паметна плоча на жертвите му. "1300 години" си остава нещо далеч по-интересно.
Но по-сериозният въпросът е: за харесване ли е един монумент? Става дума за памет, която е нещо по-различно.
Трябва да запазим някъде един сталински копмлекс, със съответното обяснение и визуална преинтерпретация; по същия начин си заслужава запазването на този монумент като знак за бароковата епоха "Людмила", с всичките й безумия. Впрочем, защо да не включим в него историята на собствения му разпад, започнал веднага след построяването му? В тази посока върви една от идеите на г-н Старчев, където едното крило на конструкцията ще се оголи и ще остане като арматура.
Най-тъжното е, че, понеже никой не смее да поеме нито идеологическата отговорност да разкритикува национализма, нито историческата - да запази знак за епохата на презрелия соц - в последна сметка основен аргумент стават едни формални неща, плочите падали, било опасно за децата, станало свъртарище за наркомани през 90-те. Т.е. става точно като с къщите - оставят я да се руши, докато им разрешат да я разрушат и построят някое хубаво блокче.
Вероятно съвсем скоро ще се появи аргументът от последна инстанция във всички нашенски политически дебати - има едни европейски пари, които трябва бързо да се похарчат.
В статията виждам две теми. Първата е за паметника и втората - за национализма. Струва ми се че и двете теми губят от това смесване. За паметника. Този паметник е квинтесенция на цялата монументална пропаганда по времето на соца. Освен собствената му грозотия, той е и грандомански символ на всичката тази ритуална агитация, на която сме били подложени дълги години - паметници, мемориали, възпоминателни плочи и прочая, и прочая. Затова е добре просто да се освободим от него. Дори не да рушим - ако някой иска да го запази, да си го пренесат някъде и да му се радват. Просто не му е мястото на пъпа дори не на София, а на цялата страна. Национализмът е друго. Темата за него е много по--важна за днешното ни общество. И не е ясно защо трябва да я пречупваме през този нещастен паметник. Национализмът е идеология на омразата. Тази идеология за това е била измислена, затова съществува, затова се налага и днес. По същата причина множество хора се и борят с национализма. Мисля си, че авторът би могъл да сподели своето отношение към него и директно. Надявам се да го направи. Надявам се да го направи скоро.
Поредната глупост на Соросов хрантутник. Лошото е, че зловредни типове, като тоя, успяха на доста хора да промият мозъците и ги превърнаха в нещо като "демократични" комсомолци. Също като оня пингвин Гюлвинчо, дето е писал преди мен и дето щял да бори български национализъм .
Миналата година от централата на БСП си признаха, че ползват платени интернет-тролове да работят по форумите. Оправдаха се обаче с това, че "така правят всички". Не се и съмнявам. Но най-агресивните най-многи личат. За мен това са националистите. От известно време и в този форум се вижда тяхната активност. Тя е подобна навсякъде и може да бъде лесно разпозната. Отличителните им черти са: бързата реакция на всички материали, засягащи националистическата тема; работа в група (или поне имитация на такава чрез позлване на няколко ника); провокативния начин на коментиране; липса на рационална аргументация; ползване на "народни" диалектични изрази; задължително обвинения в продажност. Като купувач винаги се посочва Сорос. Особен "шик" нашите тролове намират в писане под турскоподобни имена - Шебек, Хасан и т.н. Тези тролове обаче идеално доказват едно правило, което все повече се забелязва у нас. А то е: в България не е възможно един и същи човек да бъде умен, честен и националист. Националистите у нас или са умни мошеници като Волен Сидеров и с-ие, или честни глупаци, които гласуват за него и такива като него. Е, сигурно има и глупави мошеници, но те се губят на фона на другите. Тролска му работа, какво друга да им кажеш ...
"Впрочем идеята за възстановяване на безизразния войнишки мемориал, който съвсем не беше на това място и цялата акция ще е леко бутафорна, е едно още по-националистическо мероприятие." Всички източници (освен проферчето) са категорични, че мемориалите са били на това място.
Национализма е форма на сътрудничество и коопериране в обществата, с цел промотиране на общата култура и идентичност. Освен че поддържа груповата идентичност , национализма стимулира и канализира индивидуалното участие/алтруизъм в полза на общият интерес. В този смисъл отделният индивид се чувства част от общност, свързан е с културата на тази общност, приема я като своя и се ангажира лично да я защити и продължи. Така са оформени нациите, ускорено е вътрешно им развитие и е повишена устойчивостта им на външни заплахи. Цялото е по-голямо от отделните части. Членове на общността не търсят непосредствена лична облага, но с времето положените усилия "на полза родо" се отплащат многократно защото нациите се състезават при разпределението на ограничени ресурси. Взима повече тази нация, която е по-добре организирана и мотивирана. Успешна стратегия е и да се дезорганизират конкурентите. Примерно отивате в чужда държава, купувате медия и започвате да заклеймявате местния национализъм. Относно монумента - личното ми мнение е че няма никаква художествена стойност, освен това използва чужда за българската култура стилистика от неолитнитния -болшевизъм.
Шизофренията на gullwing е много показателна.Интернационалистът ВИНАГИ си остава такъв,независимо каква маска слага.Дали ще е пламенен интернационален болшевик,за когото национализмът е основното зло,или ще е трансформиран като неолиберален нихилист-''гражданин на света'',крайната цел е винаги една и съща и водещ ''лозунг''и ''алфата и омегата''е...Национализмът е идеология на омразата. Тоталитарните режими в Източна Европа бяха сринати не защото бяха антидемократични,а твърде национални в последните 10-15 години от съществуването си,което е непростим грях за Големите торби с пари от другата страна на Атлантическия океан.Ако следваха курса на ''Световната пролетарска диктатура'',отричайки напълно националното,щяхме да си пъшкаме и до днес под знамената на ''единий,светъл комунизъм''. По тази логика нихилизмът/ вярата, според която всички стойности са безоснователни/е идеология на любовта.Именно,поради тази причина се обезценяват всички морални и национални стойности и се подменят с абстрактни свободи и права,блокирайки същевременно задълженията и правовият ред.
Не коментирам естетически качества, защото се проверяват от времето. Когато правиш паметник, не избираш материал и конструкция, които ще се разпаднат още приживе... На мястото на автора и на защитниците на паметника бих замълчал - най-старата държава в Европа заслужава малко повече уважение. Това е паметник все пак - не еднодневка...
Гюлвинчо, личи си, че си възпитаван на евро-атлантически "ценности" по телевизора. За теб националисти са Атака и Патриотичен фронт и това е. Ама няма кой да ти каже истината, че точно те са назначени за националисти точно от тези дето са те вкарали в калъпа, изгладили са ти гънките и организираха воделила наречен "Преход". Истинския национализъм не е парламентарно представен и дори си няма партия. Няма и да бъде позволено скоро това да се случи. Ще има да се възмущаваш още дълго на идиотщините на Волен и други "националисти", като него, защото точно за това са измислени - да маргинализират и насочват в удобна посока тази енергия. Иначе ако съм наранил с писанията си нежната ти демократична душа моля за извинение.
Паметника е боклук и трябва да се махне, ама защо това се свързва от соросутката с национализма не можах да схвана.
Каква хубава стена за катерене може да стане от тази конструкция, ако се стегне... Ако щат да я махнат и наново да изградят подобна с надвеси, каминки и прочее. Да нацвъкат хватки, клинове за осигуровка и ето готова атракция в реално време в центъра на София. Наблизо и скейтъри се навъртат, ъндърграунд отвсякъде. Съвсем сериозно предлагам, не е необходимо да заменяме един паметник с друг. Направете нещо за живите хора.
А не може ли, паметника да го бутнат, но вместо друг, на негово място да турят маси и да докарат фургон, да направят бирария и кебапчийница? Така всички ще са доволни!
Не може, задължително трябва да е паметник. Никой няма идея на какво, но - паметник. Защото паметник = култура. И явно всичко, различно от паметник = кебапчийница.
"Той въплъщава политическите ценности на социалистическия хуманизъм. Но един близък прочит на паметника ще покаже как постсталинисткият хуманизъм произвежда националистически, етноцентрични и патриархални представи за човешка борба и човешка свобода, породили множество изключвания и заличавания. Парадоксално, тези заличавания биват продължени след 1989 г. в антикомунистическите политически дискурси и практики." Живка Валявичарска за паметника "1300 години България" (в бг превод: http://novilevi.org/publications/209-valiavicharska-monuments) с доста сходен прочит на въпроса за национализма, (анти)комунизма и прочие