През вече далечната 1989 г. на 10 ноември баща ми се прибрал вкъщи с викове: "Той падна, той падна". По това време 6-годишният ми брат се почесвал над разни социграчки и искрено се учудил на бащиното истерично задоволство, провокирано от нечие падане.
Аз пък съвсем не съм бил съпричастен към еуфорията, тъй като съм бил на по-малко от две години. Малко по-наясно е бил само най-големият ми 9-годишен брат Христо, който допреди въпросното събитие упорито отказвал да се ъпгрейдне от чавдарче на пионерче.
Той бил толкова решен, когато му дойде времето, да каже "не" на червената връзка, че явно е щял да предизвика големи вълнения у сем. Анастасови, ако онзи не беше паднал. Затова за брат ми Христо виковете на баща ми носели скрито вълнение, макар все още да било рано да се подозира, че падането ще предизвика падане и на омразните пионерски униформи.
"Живков падна"! - ехо, отекващо от уста на уста и от семейство на семейство в размирни за България дни. Някои се радват, други недоволстват, трети (като самия Живков на така популярното днес клипче от освобождаването му като Генерален секретар в YouTube) гледат сащисано. "И сега какво?"
Немалка част от хората, живели с блянове за Запада, толкова недостъпен и така приказно уреден и свободен, очакваха да стане така и при нас. Друга пък директно искаше да се copy&paste-не там, вместо да чака той да го направи на свой ред тук. Почти всички, обаче, бяха обладани от всеобщия прилив на оптимизъм, с веещи се сини знамена в ръка и вяра в по-добри дни.
Отмяната на чл. 1 от Конституцията на НРБ и свикването на Кръгла маса за очертаване на бъдещия преход като че ли дават заявка за реална свобода, но тя скоро е отменена чрез първите фалшифицирани свободни избори през юли 1990.
Ентусиазмът от новото начало бива бързо попарен от неспособността на новата политическа класа да се обособи като напълно свободна и независима от партийната (екс)номенклатура.
Кой какво и кой кого? Последвалите разочарования от начина, по който се случват българските промени, идват да покажат, че с падането на Живков нищо не е приключено. В моя вече съзнателен живот си спомням как у дома, след дълго отсъствие, отново се появи маргарин.
Бяха минали няколко години след онзи боен вик на баща ни и още няколко месеца, в които с майка ми едва смогваха да сложат храна на масата. В тези времена трапезата беше позапълвана от някоя и друга консерва, пратена с колет от приятел в чужбина, но иначе - доста оскъдно. Един от редките случаи, в които се появи майонеза на масата, всички до един се натровихме с нея така че не исках да поглеждам майонеза в следващите 5 години преход.
Докато брат ми беше щастлив, че не трябва да става пионер, родителите ми нещо недоволстваха. Май нищо не беше наред. Баща ми направи няколко къси и няколко по-продължителни опита да емигрира, като след всеки от тях се връщаше все по-нещастен и по-нещастен. Не се получаваше. Ама нищо не се получаваше.
За да се стигне до момента, в който група бандити с пистолети в ръце влезе в схватка буквално пред очите на баща ми, докато на други места се чупеха магазини и коли с бухалки. През това време в училище с децата викахме СДС срещу БСП (все едно е Левски и ЦСКА). Междувременно, тъкмо бяха започнали да се увеличават продуктите на масата, и взеха, че пак спряха, щото видите ли - имало хиперинфлация.
Когато си на 9 и знаеш що е криза, хиперинфлация, "скачащ долар", улична барикада, мандат, предсрочни избори и служебен кабинет, значи определено има нещо гнило. Особено ако си почерпил опита си от първа ръка. В края на 96-а мама ме изпрати да купя яйца и се върнах с 8, за парите, за които допреди можеха да се купят 10. Това беше хиперинфлация.
"Скачащ долар" беше, когато на мама и тати заплатите започнаха самички да стават равни на все по-малко и по-малко долари. Улична барикада беше мястото, на което големия ми брат (тогава на 16) ограничаваше пътното движение с други батковци и каки в желанието им да блокират България и да свалят БСП. Правеше му компания и 13-годишният среден брат Йоаким. Само аз не получих семейна квота за участие.
"Върнаха мандата, върнаха мандата!" - трудно може да се определи дали виковете на средния ми брат на 4 февруари 97-а бяха по-бурни и радостни от тези на баща ми на 10-ти ноември 89-а.
Със сигурност обаче баща ми вече беше по-скептичен. Не се радваше както преди, може би защото всичко пак щеше да отиде на вятъра, или пък за да не го урочаса. Разбира се, че се вълнуваше - месец по-рано, когато полицията биеше хората на площада, двамата с майка ми висяха над радиото цяла нощ, плакаха заедно от вълнение и се ядосваха, като им се смесваха вълните на "Дарик" и "Витоша".
Честотите на тези - тогава само софийски - радиостанции бяха на 98.3 и на 97.6, а баща ми беше убеден, че от "Витоша" са комунисти, които заглушават отразяването на събитията от "Дарик". Мен тогава ме беше хванало яд на всичко и превъртях цяла телевизионна игра (на SEGA-та, пратена пак от роднини в чужбина) за първи път, а нашите дори не свариха да ме нахокат, че не спя.
Сега 10 ноември идва в някакво суперразлично време. "Помощ от приятел" вече не се асоциира с няколко консерви, пратени в колет от чужбина, а с опция в българския вариант на "Who Wants to be a Millionaire". Молове, Бизнес паркове, ентъртейнмънти, кеч и нов овърграунд стил, наречен поп-фолк, занимава съвременните тийнейджъри в свободното им време.
Левски и ЦСКА пак са обект на раздор, но този път почти без СДС и БСП. Понятието "барикада" често се бърка с едно спряно телевизионно предаване или пък с руския мафиотски сериал "Бригада". По ирония на съдбата, премиер на България е човек, чието минало се свързва и с БКП, и с Тодор Живков, и с карате, и с бухалки, и с поп-фолк.
Новият президент пък е основател на Бизнес парка в кв. Младост. Общият фонд на политическата и социална среда сякаш успява да въплъти в себе си всичко, съществувало досега през бурните 22 години преход. Чувствам го като при писане на училищен преразказ за час по български език и литература - в заключението слагаш сбито всичко, споменато досега.
Брат ми Йоаким създаде семейство в България, майка ми също е в България, брат ми Христо живее във Франция, баща ми преподава в Истанбул, а аз уча в Будапеща. А SEGA-та я откраднаха, когато разбиха апартамента.
Тъй, тъй... Надеждите крепят човека.... Докато не го съсипят.
Слаб и безцелен текст.
"...Затова за брат ми Христо виковете на баща ми носели скрито вълнение, макар все още да било рано да се подозира, че падането ще предизвика падане и на омразните пионерски униформи..." -------- Чул малкия оттук-оттам по нещо, дозапълнил празнините с огромна доза въображение и написал статия. Я вземи и ми обясни как на един пикльо трети клас ще му бъде омразна пионерската униформа, след като никога не я е обличал? Бива бива да си изсмуквате от пръстите глупости, ама чак толкова... Аз също тъкмо станах пионерче, когато падна бай ти Тошо и трябва да ти кажа, че ми беше през к.ра (тоест през чурката) за политика. Единственото, което си спомням относно чавдарската и пионерската връзка беше това, че батковците носеха червени и дори ми се искаше и аз да изглеждам по-голям, та от тази гледна точка, дори исках да стана пионерче. Иначе помня и разни други глупости от сорта на висене под строй в двора на училище на разни празници, пеене на разни химни и други глупости, но съм ги приемал като необходимо зло. Толкова ми е отбирала на мен чутурата от политика... колкото и на теб в момента май
Thea За следващия купон ни викнете да дойдем и ние за да не се налага да лъжеш после А колкото до статията.... не разбрах какъв е смисъла от тоя преразказ - за 20 години на всеки му се е случило по нещо в тоя живот. Или идеята е да излъжем, че нашето нещо е по-интересно?
Thea, усещането ти е много вярно. и ТАМ парите не са по дърветата да ги береш. А сега с кризата никак не е добре и ТАМ. За обикновения човек имам впредвид. А за мошениците и бандитите - навсякъде е гот. Но с падането на социалистическия лагер, Капиталистите станаха по-нагли и живота на западняците също стана по-зле.
Проблемът, мили другарчета, е в това, че днес светът е много дисбалансиран. Няма полюси, а без баланс няма и съвършенство. Години наред и капиталистите и комунистите се опитваха да убедят света, че при тях е по-добре да се живее. Това струваше много пари затова и Варшавският договор фалира. Просто беше по-неефективна икономическа система. Днес никой не ни убеждава в нищо понеже освен в т.нар. западен свят алтернативите за по-добър живот са Китай и Северна Корея. По-сериозният проблем е, че няма ли баланс следва разпад. Рано или късно това ще се случи.
Няма как някой, който през 1989 е бил на две годинки да напише свестен анализ за годините на прехода. Просто защото повечето му впечетления не са лични, а преразказани и изкривени. На главния герой не му се връзват нито годините, нито събитията, а още по- малко е способен да ги осмисли. Това за омразната пионерска униформа е свободно съчинение, защото аз също успях да стана пионерче през 1989 г. и си спомням каква радост и гордост беше за всички деца тогава. Най-вече заради това, че са порастнали. Единственото полезно в този текст е историята на едно разпаднало се семейство, такива каквито има все повече у нас. В които или единият родител е в чужбина, или децата се прибират веднъж в годината, а с лели братовчеди се виждаш само на сватби и погребения. Историята на прехода е една много тъжна хронология на разпада на българското общество. В което децата на някогашните борци за демокрация продават всичко, за което са се борили родителите им, все по-евтино на всеки следващи избори. И в което дори и пострадалите от тоталитарното управление започват да изпитват все по-голяма носталгия към него. Какво спечелихме- една лъжлива свобода (свободен си сама ако си богат), а загубихме ценности, култура, себеуважение и щастие.
"Аз лично не съм живяла в чужбина и не мога да кажа нищо." Правилно! Нищо не можеш да кажеш.
Ама здрави бяха соц-играчките... Немаха чупене..да ги ева...
До автора на статията. Толкова жалка драсканица и небивалица, рядко може да ти попадне. В случая разказана от първо лице, ед. число, си е чиста проба лъжене. Редките елементи на остроумие са според мен, чувани от разкази на маса със събеседници от типа " - А ти помниш ли как беше едно време" непременно завършващо с Ъ или А, в зависимост от географската област на горните. Не, че не е било така, както го описва "автора", но айде олан дет съ вика. Ако това смяташ да ти бъде професията "разказвач" - смени я.
От онова онова време, много добре си спомням надписите на вратите. „Получаваме стока“, „Ревизия“ и „Санитарен полуден“... Спомням си големите фризери със замразени кокошки, кутийките със захар на бучки, бутилките Столично светло, бонбоните "Карамел Му" и дъвките "Идеал", шоколдчетата "Кума Лиса", швепса и прясното мляко в пликове. Продавачките - туткави, тромави и троснати, понякога облечени с мазни кафяви кожени елечета... Спомням си големият митинг на СДС на 07.06.1990 г. ... и точно от тогава - всичко това свърши!
@lele male "бонбоните "Карамел Му"" , що зъби изпотроших с тях, еех , ако знаеш къде ме върна , бях ги забравил.... А зъбите ни ги оправяха тогава в училище, безплатно... , ама кво да правиш - пазарна икономика - ходи си ги оправяй сега...
Дедогош... безплатно, безплатно, ама да ти кажа сега бая си плащам покрай тези амалгами дето ги туряха за пломби А и по летищата все нещо свири, като минавам ... и вече си мисля, че от пломбите ще да е...
Бичкията както винаги с много точен коментар. И аз съм бил детенце по онова време, но си мисля, че представите ми са по-реалистични от есето по-горе. И за тези, които се съмняват дали се живее по-добре на запад - не се съмнявайте, и тогава и сега се е живеело 100 пъти по-добре. Наречете го стандарт, действащи институции, донякъде все още съществуваща социална съвест. Неща, които не винаги правят човек щастлив, но поне му пазят нервите. И никой не е казал, че е лесно - просто и на запад се скапваш от работа, ама знаеш поне за какво го правиш. Ама пуста България, там сме родени и все натам тегли - защо ли - все по-малко знам.
колети с консерви от чужбина?????? аре бе