През вече далечната 1989 г. на 10 ноември баща ми се прибрал вкъщи с викове: "Той падна, той падна". По това време 6-годишният ми брат се почесвал над разни социграчки и искрено се учудил на бащиното истерично задоволство, провокирано от нечие падане.
Аз пък съвсем не съм бил съпричастен към еуфорията, тъй като съм бил на по-малко от две години. Малко по-наясно е бил само най-големият ми 9-годишен брат Христо, който допреди въпросното събитие упорито отказвал да се ъпгрейдне от чавдарче на пионерче.
Той бил толкова решен, когато му дойде времето, да каже "не" на червената връзка, че явно е щял да предизвика големи вълнения у сем. Анастасови, ако онзи не беше паднал. Затова за брат ми Христо виковете на баща ми носели скрито вълнение, макар все още да било рано да се подозира, че падането ще предизвика падане и на омразните пионерски униформи.
"Живков падна"! - ехо, отекващо от уста на уста и от семейство на семейство в размирни за България дни. Някои се радват, други недоволстват, трети (като самия Живков на така популярното днес клипче от освобождаването му като Генерален секретар в YouTube) гледат сащисано. "И сега какво?"
Немалка част от хората, живели с блянове за Запада, толкова недостъпен и така приказно уреден и свободен, очакваха да стане така и при нас. Друга пък директно искаше да се copy&paste-не там, вместо да чака той да го направи на свой ред тук. Почти всички, обаче, бяха обладани от всеобщия прилив на оптимизъм, с веещи се сини знамена в ръка и вяра в по-добри дни.
Отмяната на чл. 1 от Конституцията на НРБ и свикването на Кръгла маса за очертаване на бъдещия преход като че ли дават заявка за реална свобода, но тя скоро е отменена чрез първите фалшифицирани свободни избори през юли 1990.
Ентусиазмът от новото начало бива бързо попарен от неспособността на новата политическа класа да се обособи като напълно свободна и независима от партийната (екс)номенклатура.
Кой какво и кой кого? Последвалите разочарования от начина, по който се случват българските промени, идват да покажат, че с падането на Живков нищо не е приключено. В моя вече съзнателен живот си спомням как у дома, след дълго отсъствие, отново се появи маргарин.
Бяха минали няколко години след онзи боен вик на баща ни и още няколко месеца, в които с майка ми едва смогваха да сложат храна на масата. В тези времена трапезата беше позапълвана от някоя и друга консерва, пратена с колет от приятел в чужбина, но иначе - доста оскъдно. Един от редките случаи, в които се появи майонеза на масата, всички до един се натровихме с нея така че не исках да поглеждам майонеза в следващите 5 години преход.
Докато брат ми беше щастлив, че не трябва да става пионер, родителите ми нещо недоволстваха. Май нищо не беше наред. Баща ми направи няколко къси и няколко по-продължителни опита да емигрира, като след всеки от тях се връщаше все по-нещастен и по-нещастен. Не се получаваше. Ама нищо не се получаваше.
За да се стигне до момента, в който група бандити с пистолети в ръце влезе в схватка буквално пред очите на баща ми, докато на други места се чупеха магазини и коли с бухалки. През това време в училище с децата викахме СДС срещу БСП (все едно е Левски и ЦСКА). Междувременно, тъкмо бяха започнали да се увеличават продуктите на масата, и взеха, че пак спряха, щото видите ли - имало хиперинфлация.
Когато си на 9 и знаеш що е криза, хиперинфлация, "скачащ долар", улична барикада, мандат, предсрочни избори и служебен кабинет, значи определено има нещо гнило. Особено ако си почерпил опита си от първа ръка. В края на 96-а мама ме изпрати да купя яйца и се върнах с 8, за парите, за които допреди можеха да се купят 10. Това беше хиперинфлация.
"Скачащ долар" беше, когато на мама и тати заплатите започнаха самички да стават равни на все по-малко и по-малко долари. Улична барикада беше мястото, на което големия ми брат (тогава на 16) ограничаваше пътното движение с други батковци и каки в желанието им да блокират България и да свалят БСП. Правеше му компания и 13-годишният среден брат Йоаким. Само аз не получих семейна квота за участие.
"Върнаха мандата, върнаха мандата!" - трудно може да се определи дали виковете на средния ми брат на 4 февруари 97-а бяха по-бурни и радостни от тези на баща ми на 10-ти ноември 89-а.
Със сигурност обаче баща ми вече беше по-скептичен. Не се радваше както преди, може би защото всичко пак щеше да отиде на вятъра, или пък за да не го урочаса. Разбира се, че се вълнуваше - месец по-рано, когато полицията биеше хората на площада, двамата с майка ми висяха над радиото цяла нощ, плакаха заедно от вълнение и се ядосваха, като им се смесваха вълните на "Дарик" и "Витоша".
Честотите на тези - тогава само софийски - радиостанции бяха на 98.3 и на 97.6, а баща ми беше убеден, че от "Витоша" са комунисти, които заглушават отразяването на събитията от "Дарик". Мен тогава ме беше хванало яд на всичко и превъртях цяла телевизионна игра (на SEGA-та, пратена пак от роднини в чужбина) за първи път, а нашите дори не свариха да ме нахокат, че не спя.
Сега 10 ноември идва в някакво суперразлично време. "Помощ от приятел" вече не се асоциира с няколко консерви, пратени в колет от чужбина, а с опция в българския вариант на "Who Wants to be a Millionaire". Молове, Бизнес паркове, ентъртейнмънти, кеч и нов овърграунд стил, наречен поп-фолк, занимава съвременните тийнейджъри в свободното им време.
Левски и ЦСКА пак са обект на раздор, но този път почти без СДС и БСП. Понятието "барикада" често се бърка с едно спряно телевизионно предаване или пък с руския мафиотски сериал "Бригада". По ирония на съдбата, премиер на България е човек, чието минало се свързва и с БКП, и с Тодор Живков, и с карате, и с бухалки, и с поп-фолк.
Новият президент пък е основател на Бизнес парка в кв. Младост. Общият фонд на политическата и социална среда сякаш успява да въплъти в себе си всичко, съществувало досега през бурните 22 години преход. Чувствам го като при писане на училищен преразказ за час по български език и литература - в заключението слагаш сбито всичко, споменато досега.
Брат ми Йоаким създаде семейство в България, майка ми също е в България, брат ми Христо живее във Франция, баща ми преподава в Истанбул, а аз уча в Будапеща. А SEGA-та я откраднаха, когато разбиха апартамента.
Разбира се и аз както други вече коментирали ще добавя, че тая работа с големия брат в 3-ти клас и "омразната пионерска униформа" нещо намирисва. През есента на 1989 г. тъкмо бях започнал 5-ти клас и вече бях станал пионерче - и много се радвах, че най-накрая и аз сложих червената връзка, защото тя беше символ на порастване, не на партийна принадлежност (поне не за четвъртокласниците и петокласниците). Когато започнах да чета статията, за миг се поколебах - в 4-ти клас ли се ставаше пионерче или в 5-ти? Ама, че не е било в 3-ти - това е ясно. Все пак обаче искам да се изкажа положително за този текст. И то не защото го сравнявам с нечии други добри или много добри текстове, а защото в момента преподавам на 19-20 годишни първокурсници и ви казвам, че всеки един на тази възраст (хайде до 23-24, на колкото е авторът), който може да си събере мислите по този начин и да ги сложи "на хартия" в четим вид и без езикови грешки, заслужава да бъде похвален. Не знам дали си имате (вие, хората на моята възраст и по-големи) представа колко по-ниски са възможностите на настоящата "будна" младеж спрямо възможностите на автора на тази статийка...
dalai lamia Аз лично, лазя по няколко форума, и имам някаква представа за грамотността на сегашната "будна" младеж. Родени основно в края на 80-те и началото на 90-те. Авторът може и да е приятно изключение от правилото. Но прави впечатление и хора родени преди 80-та, също полуграмотно дращене, пляскане каквото им падне, пък който все пак ги чете, да си го разбира както иска. Вярно, че нивото през Тошово време общо взето беше в пъти по-добро от сегашното, и продължава да пада. То и разговорния език колко се е замърсил с купешки лафове, от чалгата, или филмите, или кимпитрите. Понякога се чудиш сегашните "тийнейджъри" български език ли говорят, или патагонски. Лошо Седларов, лошо. Ако и "светлото" ни бъдеще е такова, коментарът е излишен...
Е, мисля, това е днешният рекорд по скучност..... По-тривиален текст от този трудно може да се сътвори.
dalai lamia "Аз лично, лазя по няколко форума, и имам някаква представа за грамотността на сегашната "будна" младеж. Родени основно в края на 80-те и началото на 90-те. Авторът може и да е приятно изключение от правилото. Но прави впечатление и хора родени преди 80-та, също полуграмотно дращене, пляскане каквото им падне, пък който все пак ги чете, да си го разбира както иска. Вярно, че нивото през Тошово време общо взето беше в пъти по-добро от сегашното, и продължава да пада. То и разговорния език колко се е замърсил с купешки лафове, от чалгата, или филмите, или кимпитрите. Понякога се чудиш сегашните "тийнейджъри" български език ли говорят, или патагонски. Лошо Седларов, лошо. Ако и "светлото" ни бъдеще е такова, коментарът е излишен..." А мойте очи виждат, че и ти не си от най-грамотните, но смееш да говориш, при това със самочувствие.
Бе тия дето сме родени във втората на половина на 80-те може и да не сме цвете за мирисане, но далай лама, чакай да видиш какво ще ти се стовари на главата след годинка-две като ди дойдат тия, родени в средата на 90-те. Е те тогава ще си говорим какво заслужава похвала
далай ламия... извинявам сА, ма й рану.
"...А така, а тук да си видяла някой да се скапва от работа??... " ----------- Имам доста близки и познати, които го правят.
Снощи даваха един интересен филм за Живков по БиТиВи-то "Последният лов". Доста интересни неща научих...
Дам, филмът беше добър. От неща като това имат нужда телевзиите у нас. Ама нема кой да се навие да ги прави. Много е жалко
Бях в трети клас, когато един ден учителят по математика влезе в часа ни по Родна реч и каза нещо на учителката. Тя се разплака от радост. Не разбрахме защо. Като се прибрах вкъщи разбрах, че нещо се е променило. Ето защо плачеше учителката. Вкъщи нямаше сълзи, имаше въпроси. После си спомням един митинг на СДС в родния ми град. Дойдоха някакви хора отнякъде, носеха знамена, викаха, говориха нещо и после си отидоха. Повече митинги нямаше. Местните хора бяха скептични. Някои се опитаха да яхнат вълната, както се казва, но повечето изчакваха да видят на къде ще задуха вятъра. След това дойдоха купоните за храна, хляб, сапун и веро. Баща ми имаше неблагоразумието да загуби месечния ни купон за хляб в който бяха разграфени дните от месеца и като си вземеш бройката за деня зачертаваха квадратчето с хикс (като в бюлетините на изборите тази година . Едвам се навиха да му издадат дубликат. Другите купони бяха на листове А4, квдрати 3х3 (такива си ги спомням, може би и някои от вас) с надпис за какво са и печат. С тях се отиваше на опашката, а пък аз все се притеснявах да питам кой е последен. И не питах, а запомнях кои са дошли след мен. Докато се пресрамя да питам и вече не се чакаше на такива опашки, и ни останаха листове с купони. Отпаднаха и сините престилки с които се ходеше на училище. Не ми хареса, защото трябваше да се чудя какво да обличам. И аз не станах пионерче, обаче ходих на бригада през есента на 1990. За две седмици труд получих 28 лв и осъществих първата си самостоятелна и лична покупка - ботуши за 12.30 лв, които дори майка ми хареса. Бях доволна от себе си. По - късно разбрах, че нашите са били изтеглили заем за да довършим къщата, която вдигнахме през лятото на 1989, обаче след промените не били сигурни какво ще се случва и дали ще могат да го изплащат, затова върнали парите. Чак 1994 г. успяхме да се преместим в тази къща с много трудности. Един ден прехвърляхме спомени със сестра ми и се сетихме, че преди в малкия ни роден град имаше - 3 хранителни магазина, 3 "Плод и зеленчук", месарница, рибарски магазин, хлебарница, мебелен магазин, малък Приборостроителен завод, шивашка фабрика за трикотаж, 2 поделения, предприятие за автобусни и товарни превози, предприятие за комунални услуги, дъскорезница, които постепенно започнаха да изчезват или да се преобразуват. Днес всичко е много различно и най - много според мен липсват предприятия в които хората да работят. Иначе магазини има само дето не са така специализирани. Има и пазарен ден - петък Това са моите спомени от началото на промените. От доста време си мисля, че всико се случи за да се преразпределят ресурси и власт, така както е било и през 1944г. Всъщност май с всичко и винаги е било така.
всички от коментиращите имат неповторими спомени от 10.11.89 г. и не защото са били невръстни сополанковци, или разбунтували се чавдарчета, а са били зрели, пълнолетни хора, излезнали от домашното огнище навън и търсещи късмета си в големия град. автора е май най-младия господин дотук. моята поука след 22 години демокрация е че света навсякъде е еднакъв. мислехме че като получим Свобода да излизаме извън Родината,че се променим вътре в нас. Да, ама не. пак сме си същите. вие знаете какви...наречете се с 3 думи какви сте били преди 89 г. и сега. като 2 и 2... 4!
О, аз тогава бях само на 8 години...
най- големият тъпизъм в най-новата бг история(всеки да си я нарича както си иска)е,че поне 70% от матрияла реши,неясно защо,че всичко започва през 1989?!? абе хора,вие преди това на училище не сте ли ходили?книги не сте ли чели?.........със сигурност болшинството е живяло в нечовешка заблуда и е било неспособно да прецени какво всъщност сме имали ,и колко лесно и ЕВТИНО! беше продадено,унищожено и за съжаление безвъзвратно загубено.... гледам по-долу някой се радват на филм за бай тошо.няма лошо,ама твърде късно....днес,мой приятел анти комунист,ми пише мейл за същия този филм и ми разправя,че много неща ставали ясни.......хайде бе! ще се сетите ама,ще бъде късно!
Rohanbg (#, браво! Абсолютно така е.
Хареса ми статията, написана с носталгично чувство. А и резултата разделено семейство един тук, друг там, е ако това не е трагедия кое е !?Носталгията е любов в минало време. 22 години тъпчеме в нищото, единствени толкова зле, от източно европейските държави! Защо ? Ако някой от вебкайвето ми обясни, ще бъда особенно признателна?