Станислав Трифонов оправя Българина

Пристъпвам към този текст с ясното съзнание за неговата обреченост - този, който ще го прочете, ще си изгуби времето, защото в него няма да намери нещо ново или пък нещо, с което да не е съгласен; онзи пък, който трябва да го прочете, няма да го направи, защото това не е нито текст на чалга балада, нито клюка в жълто списание, нито статия за самопомощ, нито даже сензационно разкритие за козните на световната конспирация. С две думи: Българинът - онзи единствен и космат човек, дето си го знаем - няма да прочете този текст.

А именно него, Българина, отново се готвят да го оправят.

Този път е телевизионният водещ Станислав Трифонов. Той отдавна се е заканил на Българина, но ето че най-сетне май наистина ще „влезе в политиката". Как Трифонов ще оправи Българина? Много просто! (Как никой не се е сетил досега!) - ще измете цялата прогнила политическа класа от лицето на историята, ще събере около себе си всички умни, достойни, кадърни и компетентни българи, които кой знае защо до този момент не са участвали по никакъв начин в обществения живот, и ще ги тури на мястото на изметените! После ще се ожени за принцесата, три дни ще ядат, ще пият и ще се веселят, даже и мен ще поканят, за да разкажа.

Всъщност, за нуждите на нашия разказ конкретният Станислав Трифонов е без значение, просто той се е случил. Иначе би могъл да бъде всеки - и Бареков, и Жорж Ганчев (те двамата с Трифонов поразително си приличат, само дето Ганчев може да му е баща и не спира да се хили, докато Трифонов гледа свъсен като самурай), би могъл да бъде Волен Сидеров или Яне Янев (абе, къде изчезна този човек?), дето щеше да уволнява г-н Борисов, сам по себе си легендарен народен герой.

Би могъл да бъде всеки млад или стар, висок или нисък, слаб или дебел народен управител, тръгнал да оправя Българина. Станислав Трифонов е просто поредният.

След него ще има и други. Герой на нашия разказ не е той, а творящата народна фантазия, която ражда и отглежда фантоми, за да ги развенчае след това, когато те съвсем очаквано не оправдаят надеждите. Затова ще го наричаме Ст.Тр., за да подчертаем неговата условност.

Няма на света Ст.Тр., който да оправи Българина, без Българинът да е поискал да бъде оправен. Тъй че всеки Ст.Тр. - още от Бардоквата през Крали Марко и Другаря Димѝтров, та до наши дни - е рожба на Българина, на неговата неугасима мечта за оправяне.

Какво точно иска Българинът да му се оправи? Великолепен въпрос! Във всеки случай това е нещо съвсем различно от онова, което трябва да му се оправи. Като се замислиш, въпросите са три: какво иска Българинът да му се оправи, какво трябва да му се оправи и какво наистина трябва да му се оправи. И отговорите им зависят от представата му за крайната цел - какво настоява да бъде, след като се оправи. Ама на следващата сутрин, не по-късно!

Очевидно, крайната цел е Щастието, но никой не е толкова мъдър, че да си поиска просто щастие, постигнато все едно по какви пътища, а всеки иска конкретни придобивки, които според него ще го направят щастлив. Глупаци...

Да започнем с това, което Българинът иска да му се оправи. Безспорно, повече пари, повече свободно време, повече купон и ако може да вкарат някой богаташ в затвора, ей така, за сеир. Хубаво е също и да го направят началник на някаква служба, та да се пукат от завист другите и да му се подмазват. Голяма къща и голяма кола (ако може от утре), скъп офис с раболепен персонал и, разбира се, стотици хиляди хора с малки къщи, малки коли и без никакви офиси, за да има пред кого да се надува. Защото колкото и много да имаш, ако и другите имат също толкова, не е никаква далавера.

После да видим онова, което на Българина трябва да му се оправи. Трябва да му се оправят институциите и администрацията, независимо дали Българинът иска или не. Трябва най-сетне да тръгне електронното правителство, трябва да се оптимизира администрацията и да спре да се гледа на нея като на електорален фактор, заплашващ да се превърне в каста; трябва здравеопазването да спре да бъде корпорация, която се интересува само от икономическия и финансов резултат и която гледа на пациента като на портмоне с пулс; трябва образованието да се оптимизира, да се затворят празните училища с мъртвите души, дето ги „следват" ония пари, да се упеторят заплатите на учителите, но изискванията към тях да се удесеторят; в културата да се финансират стратегически национални проекти, а не впиянчени провинциални трупи на заплата; да не се инвестира в наука „изобщо" и в откриването на топлата вода, а само в конкурентоспособни разработки, свързани с индустрията; да се реформират съдилищата, полицията и армията, да се дефинира национална доктрина и т.н., и т.н...

На края да погледнем и онова, което на Българина наистина трябва да му се оправи. Това е самият той сам по себе си. Любимият въпрос на Българина - този единствен и неподправено космат човек - е „Кой е виновен?". Заваля сняг - кой е виновен?! Стана земетресение - кой е виновен?! Ами това слънчево затъмнение? Няма ли някой да поеме отговорност?... Докато някой друг ти е виновен, значи имаш себе си за съвършен и непогрешим. Твърде отровна заблуда.

Обратно: ако търсиш вината първо у себе си, вероятно ще я намериш и ще се успокоиш.

Защо съм беден? Защото не бях достатъчно упорит. Защо онзи ме надмина? Защото не бях достатъчно умен да разбера правилата на играта. Защо гаджето ме заряза? Защото бях егоист и мислех само за себе си, не се потрудих да я задържа. Защо се чувствам унил и отчаян? Защото не виждам целта пред себе си и съществуването ми няма смисъл. Поправимо ли е всичко това? Разбира се! Трябват само вяра и надежда. И малко скромност.

Та това са нещата за оправяне на Българина. Въпросът е може ли Ст.Тр. да ги оправи и как. Естествено, че не може. Такъв тип „политически" дейци са оперетни революционери. Техният алгоритъм е обидно прост: очертават някаква историческа и социална драма, която уж е станала нетърпима: „До кога! Как издържаш, народе, под тоя ярем! На оружие!"; после предлагат решение, скандално със своята неадекватност: „Елате! Ние ще пометем старото и ще възтържествува новото в името на вечната справедливост!".

И винаги се намира кой да застане под знамената. Дали със сопи и търнокопи или с гневни бюлетини в ръка - това няма съществено значение.

При добър късмет, спасителят идва на власт, изхвърля старите директори и слага на тяхно място нови (а понякога даже и това не прави) и всичко си продължава по старому. Колко вярна в цинизма си е болшевишката максима „експроприация на експроприаторите"! Как се нарича онзи, който извършва експроприация, па макар на експроприаторите? Експроприатор, разбира се! Просто едно поколение експроприатори се сменя с друго, а тълпите неуморно веят справедливи знамена по площадите.

Тъй че, братя българи, стига ковахте история, стига следвахте телевизионни месии, стига оправяхте живота си от днес за утре, вярвайки че е възможно върху вас да се излеят райски блага от нищото. Погледнете себе си и го направете смирено. Тогава ще видите какво е нужно. Да оправиш сам себе си е по-лесно, отколкото да оправиш света, и много по-безболезнено от това някой друг да те оправи. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.