Бил съм и от двете страни на барикадата - мен са избирали и аз съм избирал човек за дадена длъжност. Тъй като имам повече опит с първото ще започна с него. Решили сте да си намерите нова работа и преглеждате обявите в jobs.bg или karieri.bg. Ползвате филтър и селектирате тези, които ви се струват подходящи. Започвате да ги гледате една по една.
В първата обаче не е написано името на работодателя, а само фирмата-посредник. Това бих го разбрал само ако на тази позиция има служител, който не знае, че му търсят заместник т.е. има само един човек на нея, а не десет счетоводители.
Другия вариант е да се търси CEO и компанията да не иска нейните конкуренти да разберат. И в двата случая обаче, информацията, най-вероятно е изтекла предварителнои всички заинтересовани вече знаят. Във всички останали случай това е приумица на компанията или на HR агенцията. Има хора (включително и аз), които биха се отказали да кандидатстват, ако не знаят в коя фирма е позицията.
Във втората обява, която е публикувана преди два дни, крайният срок за кандидатстване е изтекъл преди два месеца. Какво говори това - че HR-ите или ТРЗ-то дори не са сменили датите от предишната обява. По-надолу са изброени изисквания, на които човек трудно би отговорил, като "магистър до 25-годишна възраст с 3 години трудов стаж".
Да не говорим, че посочването на пределна възраст вече е дискриминация. В една от другите обява даже има изискване за точно определено учебно заведение. А уж държавата е въвела единен стандарт за специалности като Право. Не бих се учудил скоро и определена кръвна група да изискват.
Всички обяви са пълни с клишета като "Работа в млад и динамичен екип" (дори средната възраст да е 40+), "Възможности за развитие" (а последният, на който вдигнаха заплатата, беше бай Данчо преди 2 години, когато правителството повиши минималната работна заплата), "Обучения в страната и чужбина" (и годишният инструктаж за безопасност е обучение, нали), "Конкурентно заплащане" (ако конкурент ти е охранител на платен паркинг) и др.
Що някой от отдел "Човешки ресурси" не си раздвижи малко мозъка и да измисли нещо по-различно? Все пак се търсят мениджъри, главни специалисти и експерти, а не шофьори с основно образование.
Друга особеност в обявите е това, че не се посочва размерът на възнаграждението. И това е май само у нас. Дори да се напише какво ще е то в някакви широки граници - пак ще е по-добре. Иначе се губи доста време и пари.
Ако разбереш чак на последното интервю с големия шеф, че заплатата не те устройва вече и ти си си загубил времето и потенциалния ти работодател, и агенцията за подбор на персонал, която няма да получи нищо.
HR-ите ще кажат, че заплатата е само една част от възнаграждението. Така е, но кой печели, ако всички кандидати стигнали до финалния кръг се откажат, защото заплатата не ги устройва? Не знам защо тази информация се крие. Конкурентите ще разберат? Изненада - те вече знаят. За друга причина да не се обявява, наистина не се сещам.
Кандидатствал си по дадена обява, минал е крайният срок и очакваш да те потърсят. Получаваш имейл от компанията. В него пише, че си от одобрените по документи кандидати и ще те потърсят по телефона. Дотук добре. Уговаряте си час за интервю. Ти отиваш по протокол 5 минути по-рано и чакаш. Около теб минават някакви служители и те гледат странно. Накрая идва HR-ката и отивате в някоя свободна зала.
Служителката от HR отдела на първото интервю обикновено е млада и има стаж от не повече от 2-3 години. Как протича самото интервю:
"Аз съм Юлия Алексова и съм от отдел "Човешки ресурси". И така... разкажете ми нещо за себе си". Естествено, че тя не очаква да й разкажа за детството си, първата любов и как в 10 клас съм стигнал до финала на олимпиада по математика.
Тя очаква да й разкажа за образованието и трудовия си опит. Това и правя, като наблягам на успехите и резултатите, които съм постигнал (естествено само на тези, които са релевантни за позицията).
Когато стигам до предишната ми работа интересът се засилва - "Какви бяха вашите отговорности там?". Разказвам й подробно какво съм правил, колко съм бил добър там и колко ми е харесвало това, което правя. Нищо не разбира. Опитва се да си запише някои ключови моменти. Аз й помагам, като на важните неща говоря по-бавно и отчетливо.
Стига се и до въпроса: "Защо напуснахте, като толкова ви е харесвало?". Не очаква отговор, че си се махнал от тоя осарник - или че не си се разбирал с мениджъра си.
Един съвет - никога не плюйте бившия си работодател. Не знаеш как ще ти се развие животът и дали пак няма да стигнеш до него. Знам, че ви се иска, но недейте. Само веднъж казах на собственика при напускането ми какви са проблемите във фирмата и след това леко съжалявах.
Въпреки това, след напускането ми нещата в тази фирма се подобриха, донякъде и благодарение на мен. Но един от мениджърите ми се беше обидил и след това дълго време дори не ме поздравяваше.
Отклоних се малко. Казвам на HR-ката, че е нямало възможности за развитие и съм избрал по-голяма компания, където ще имам по-големи отговорности. Записва си. Идва ред на сегашната ми работа. Тук вече интересът и вниманието й рязко се покачват. "Тук пише, че работите като (нещо си). Какви са задълженията и отговорностите Ви?".
Пак наблягам на важните моменти и особено на резултатите за фирмата, като Х% нарастване на прихода, кредитен портфейл от ХХ млн. лева и др. Пак казвам колко съм щастлив да работя за фирма Х и какви невероятни колеги имам. Записва си подробно. С моя помощ вече хваща връзката на сегашната ми работа с тази, за която кандидатствам.
"А защо искате да си смените работата и да започнете при нас?". Тук е моментът да кажете, че не искате на 100% да напускате сегашния си работодател и ще го направите само ако условията наистина ви удовлетворяват.
Като под "условия" говорете за отговорности, възможности за развитие и нови предизвикателства. Вие си знаете, че под "условия" имате предвид най-вече заплата. За втората част от въпроса си изрецитирайте всичко, което сте прочели и знаете за фирмата (прочели сте, нали?).
Колкото по-подробни сте, толкова по-добре. Показва интерес и мотивация и се цени от интервюиращите.
Следващ въпрос "Как се виждате след 5 години?". Интересен въпрос. Иска ми се да кажа, че се виждам като тотомилионер на някой плаж на Карибите, но не го правя. Казвам, че "се виждам като успял да се наложи на сегашната си позиция човек, който си поставя все по-високи цели" или нещо подобно.
Според HR-те отговорът на този въпрос говори за това колко стабилен си и дали можеш да планираш развитието си. Сигурно е било така в САЩ през 60-те и 70-те години на миналия век, когато са задавали този въпрос на кандидатите за продавачи на прахосмукачки от врата на врата. На моя въпрос дали фирмата й има план къде ще е след 5 години, не получих отговор. Без коментар.
Минаваме през силните и слабите ми страни. За силните си знаете (пише ги в обявата). Слабите са също там. Ако в обявата пише, че трябва да сте "организиран", подходящ отговор е: "Като моя слаба черта мога да спомена, че съм перфекционист, което в някои случаи ми пречи".
Ако кандидатствате за някоя длъжност, свързана с технически или аналитични способности, може да чуете въпрос от типа колко бензиностанции има в София или как да направим хотел на Марс. Отговор като: "9 328 са бензиностанциите. Броил съм ги..." не е подходящ в случая.
От вас се изисква да покажете, че анализирате ситуацията и давате разумни решения. Другият ми любим въпрос е: "Ако бяхте животно, какво щеше да е то?". Само като съвет - акула или тигър не е подходящо за счетоводител.
Според мен тестовете за определяне на различни психологически типове са чиста загуба на време. Не знам как някой ще определи дали ставам за деловодител с въпроса: "Бихте ли скочили от влак?". Тестовете, които вършат работа, съдържат въпроси от типа "Как се осчетоводяват държавни ценни книжа" или "Какво означава GWP". Всички останали не вършат работа.
Стигаме до: "И така...Сега ще ви разкажа по-подробно за свободната позиция. Тя е в отдел Х. Вашите отговорности ще бъдат (прочита ги бавно и отчетливо от обявата за работа). Ще имате двама подчинени и ще пътувате от време на време.". Супер, от малък съм си мечтал за такава работа.
"А това от време на време какво означава, защото аз не искам да пътувам много?". "Ъъъъ не е много. Изчакайте да звънна на г-н Тодоров" - "Тодоров, колко ще пътува новия в отдел Х?...30% от времето...ъъъ...добре...айде чао". И на останалите ми въпроси трябваше да се консултира с Тодоров, Петров и Жорката.
"Какво възнаграждение очаквате?". Пробвам с "Зависи от отговорностите, натоварването и нивата на заплащане във вашата организация". Не минава. Иска точна цифра. Има празно поле във формуляра и няма да ме пусне, докато не запише нещо там.
Правилото е, ако кандидатствате за подобна позиция на сегашната ви да кажете цифра с 15 до 20% по-висока. Това покрива неудобството ви от преместването и други съпътстващи рискове.
Ако знаете приблизително какви са заплатите във фирмата или за подобна позиция, вие сте в изгодна позиция. Казвате я - с малко отгоре. Една от страстите на HR-ите е да се вживяват в ролята на търговци и да намаляват исканата от вас заплата. Ей така, за идеята.
Ако питате те какво предлагат, ще получите отговор, че сега не може да ви каже и трябва "взаимно да се харесате", преди да ви сподели "тайната" за цената на вашия труд.
Говорим си за тенис и разходки в парка на английски и се стига до "Имате ли други въпроси?". След дежурните въпроси за развитието, допълнителните обучения и социалната програма вмъквам "Вие да не сте завършили Психология в Софийския?". Леко се изчервява и казва "....и PR".
Откъде разбрах ли? Просто статистика. Всичките млади специалистки от отдел „Човешки ресурси" са психоложки, къде с диплома, къде не (btw другото ми предположение беше Нов български).
"Ще Ви се обадим, когато имаме резултати" - така завърши интервюто. Всичко това познато ли ви звучи? Сигурно.
Така се стига логично до въпроса: Колко са полезни HR-ите, който се занимават с подбор на кадри? Ако на това интервю беше бъдещият ми пряк ръководител, нещата щяха да станат много по-бързо и щяхме да си спестим много от въпросите за "бъдещите творчески планове".
Червенков Ти не оспорваш, ти потвърждаваш думите ми: "...в една от най-големите световни IT компании..." А аз какво казах: "...Фирма, която има ресурси да поддържа хрантутници в HR-отдел е или голям мастодонт, където са му изпуснали края кой служител какво точно върши..." Уеб-ем ти и отдела дето работата му е да отсява. Ако ИЗБИРА кадрите по това да са компетентни е ОК, но отсяване на CV-та мога и аз да върша докато обядвам например. Просто в нормална фирма, където се върши реална работа, няма щат за "сеялки"
Rose Mary, абсолютно съм съгласен с теб, че този който води интервюто трябва да прецени не само професионалните качества на кандидата, но и така наречените soft skills (особено за по-високите позиции). На интервю аз се държа на нивото на интервюиращия. Ако той е наясно с позицията и иска да разбере дали ставам за конкретната работа, разговора е много полезен и за двамата. Малко извън темата, аз съм предубеден по отношение на образованието - средно или висше. Ще ви кажа основните предимство на вишистите. Това не са знанията, придобити в дългите часове сън по време на лекция, уморителното писане на пищови или търсене на реферат в интернет. Предимството е средата, в която са живели 4 или 5 години. Тя ги е научила на самостоятелност (без мама и тате), отговорност („Сори момчета, аз днес трябваше да купя хляб”), работа в екип („Аз ще направя пищовите по Гражданско право, а ти по Трудово”), управление на средства („Днес е вторник, а вече изхарчих парите за седмицата. Някой да има да ми даде 5 лева?”), справяне с бюджетни ограничения („Пак ще трябва да караме на солети и лютеница”), преследване на поставените цели („Спокойно пичове, още две преки и сме си у нас”), изпълнение на дадени обещания („Повече никога няма да пия!”), устойчивост в стресови ситуации („Ау, какъв е този крокодил, който лежи до мен”) и други ценни качества.
Роузи Желанията и теорията са едно, практиката - нещо по-друго Мислиш ли, че с въпроси като "Как се виждате след 5 години" и "Ама колко точно очаквате да получавате" успяваш да разгадаеш душевния свят на индивида? Пак казвам, за такова интервю съвсем не е нужен отдел и диплома - мога на драго сърце да задавам подобни въпросчета на кандидати в паузите за кафе
2 -
Готин "студентски" хумор от коментар 22, това имах предвид.
а така, браво, точно описано и ясно. лично потърпевш съм от подобни истории. Дори се сещам за една, но ще е дълга да я излагам тук. Накратко - обява за работа. кандидатствам, защото гледам, че сякаш е писана за мен. Среща със зам.шефката на ЧР, приятна и любезна,словоохотлива дама. Не е психоложка, нито ПР-ка, завършила е математика. Доспециализирала ЧР. това го разбирам от естествения разговор, който водим. 2 часа, всичко е чудесно, след което .. ама той генералният директор утре като кацне с хеликоптера тук (?!? - ама че комплекси?!?), тогава ще реши дали да ви се обади или не. И за какво беше загубеното ми време? Така че - за автора и статията.
@Stefan Chervenkov. "/ Опит като мениджър не значи да си крещял на по-малкия си брат, докато сте бачкали в сервиза на татко / Добър немски не се изчерпва с "я я вундербар ( моя се изчерпва с това ) " / Виждане за бъдещето не значи - "довечера ще пробвам да изпия три, а не четири ракии" Това наистина ми хареса. А ако знаеш с колко такива "мениджъри" съм работил, но това е друга тема.
Хахаха авторе поздравления за статията и коментарите. Те с това ме спечели: "устойчивост в стресови ситуации („Ау, какъв е този крокодил, който лежи до мен”) и други ценни качества. " Сега по темата, характерно за обитателите на плюнката на глобуса наречена България е, отричане и затриване на всичко старо и недоразбрано копиране на новото. Кога падна социализЪма отрекохме ония отдели именовани "ТРЗ и личен състав". А те се занимаваха и със следене развитието на работниците, освен онова отсяване на плявата при назначаване на нови такива. И точно щото се занимаваха с това (правеха лични досиета на всеки, как работи, какви квалификационни курсове е изкарал и т.н.) хората в тях знаеха много за всяка позиция в предприятието. Сегашните HR-и се ограничават само до подбора и хабер си нямат от естеството на работата за която подбират. Това е положението, пак сме копирали нещо, ама не както трябва.
Червенков Дай да си го признаем, че все пак повечето хора у нас работят във фирми ала "Бай ти Ненчо" или както аз ги бях нарекъл - такива, в които реално се върши някаква работа. И там реално наистина е важно какво можеш. Това с HR-ката е умряла работа. Ако си в голяма компания (министерство), май по-важно става вече дали добре комуникираш, а не дали на практика можеш нещо. Така че сигурно е оправдано да те тестват цял отдел психолози преди да те назначат на отговорна длъжност да разнасяш папки и да пращаш мейли до другите клонове И с риск да прозвучи нелюбезно, ама знаем ги ние доста от тия мениджъри (назначени след тия 100 интервюта) колко струват Сори пичове, ама някои тук са се взели твърде насериозно - сякаш са минали интервюта и работят в Пентагона, а не в поредната кирлива фирма "Бай Ненчо импорт-експорт"
Е да, в идеалния свят всеки ще знае какво прави и всичко ще е идеално. Така като поставиш нещата и няма как да не си печелившата страна в спора Само че докато света стане идеален ще живеем в реалността, където HR-ите в този си вид са меко казано ненужни....
Съгласен съм с всичко от тази статия на 100%.
Като цяло статията е вярна и реална. За съжаление агенциите за подбор и самите работодатели/с малки изключения/ не са променили начина на водене на интервюта,което е жалко. Мисля,че бях споменал в друг сайт за интервюто проведено ми от една агенция за подбор на персонала,но тук ще я постна с най-голямо удоволствие. Действието се развива в началото на новото хилядолетие,в агенция за подбор на персонал в София.Кандидатствам по обява и ми назначават дата и час за интервю.Отивам и отговарям на нормалните клиширани въпроси : защо сменяте работата си,какво ще допринесете за...,как се разбитате със... и т.н.На края на интервюто дамата ми заявява: "По искане на работодателя ще трябва да решите и едни тестове и да отговорите на няколко въпроса".Казвам ОК,няма проблем.Това ще стане с друга нейна колежка,която се оказа младо приветливо момиче/много младо и още по-приветливо,отколкото очаквах/. Решавам аз тестовете за бързина,логика,триъгълничета и кръгчета,абе всякакви психологически тестове,викам си готино знам ги аз тези неща/на жена ми докато учеше съм и написал сумати реферати и курсови работи/.Свършваме с писането и момичето казва,че трябва да отговоря и на няколко въпроса зададени устно.ОК,обичам да отговарям на въпроси,макар че тук вече започва да ми светва лампата,че иде ред на забавното. Девойката с невъзмутим вид ми задава следния въпрос:"Сънувате ли и какво най-често?Сънувате ли майка си?" Ха,викам си,пуснаха ме по пързалка.Вече с ясното съзнание,че шансовете ми за позицията ще се срутят катастрофално,започвам да отговарям: Ами вижте какво,много често сънувам влак да влиза,а след това бързо да излиза от тунел,като на излизане свири със свирката,а пък какви пътници се возят...и все от този род неща.Ами,вижте мама я сънувам как язди бял кон и със сабя в ръка препуска към мен... Някъде в този момент забелязвам как лицето на момичето се "изопва" и замръзва,а очите и се отварят невярващо.С най-спокоен тон питам дали това е всичко и има ли още въпроси към мен.А,нямате ли?Добре значи, да чакам обратна връзка от вас. Естествено никой и не се обади,но не можах да се здържа на този тип въпроси зададени ми от момичето.Сигурен съм,че от тогава до сега може би е израснала професионално и вече не скача веднага на такива въпроси,а може и да не е,кой знае? Това интервю все още ме топли,като се сетя за него и винаги като го споделям с приятели и колеги умираме от смях.
Много готина и вярна статия.Аз съм бил на такова интервю,то не бяха "разпити'' не беше чудо.Къде се виждате след 5-10г.С какво ще сте ни полезен,а защо смятате,че сте подходящ,а какава заплата очаквате,а бихте л иработили извънредно..............и накрая не се обадиха.А ме убеждаваха на интерюто колко съм им допаднал и как съм най-подходящият кандидат.Даже държах и писмен изпит за дейността на компания.Да се види кой колко знае и бях в първата тройка.Убеден съм,че аз можех да проведа интервюто по добре от нея,ако бяхме с разменени места.А на моите въпроси тя само мънкаше,защото хал хабер си нямаше представа от работата на отдела за който кандидатствах.И ръководството е виновно,че поставя на интервюта само ЧР,без спец. от отдела за конкретната позиция...........
Rowan, виждал съм доста лични трудови досиета от едно време (това беше част от работата ми като външен одитор) и освен кой какви квалификационни курсове е изкарал имаше и доста "доноси" в тях. Те бяха от типа "Иван краде вече втора химикалка от канцеларията тази седмица", "Петър втори ден закъснява с 5 минути за работа. Предложение: Да се уволни" и "Кремена Иванова от отдел ФСО говори тайно със зам. директора Виктор Алтънбашев".
Стойне Василев, какво се правеше е едно, а какво трябваше да се прави - друго. Сегашните обаче и това не правят. Щото смисъла на ЧР-то в една фирма е да се занимава с хората във фирмата. Онова с интервютата трябва да е второстепенна дейност, извършвана при необходимост. А такава работа от прясно завършили 20 и малко годишни пикли не може да се върши. Ама то кое ли ни е наред у нас, че и ЧР-тата...