Бил съм и от двете страни на барикадата - мен са избирали и аз съм избирал човек за дадена длъжност. Тъй като имам повече опит с първото ще започна с него. Решили сте да си намерите нова работа и преглеждате обявите в jobs.bg или karieri.bg. Ползвате филтър и селектирате тези, които ви се струват подходящи. Започвате да ги гледате една по една.
В първата обаче не е написано името на работодателя, а само фирмата-посредник. Това бих го разбрал само ако на тази позиция има служител, който не знае, че му търсят заместник т.е. има само един човек на нея, а не десет счетоводители.
Другия вариант е да се търси CEO и компанията да не иска нейните конкуренти да разберат. И в двата случая обаче, информацията, най-вероятно е изтекла предварителнои всички заинтересовани вече знаят. Във всички останали случай това е приумица на компанията или на HR агенцията. Има хора (включително и аз), които биха се отказали да кандидатстват, ако не знаят в коя фирма е позицията.
Във втората обява, която е публикувана преди два дни, крайният срок за кандидатстване е изтекъл преди два месеца. Какво говори това - че HR-ите или ТРЗ-то дори не са сменили датите от предишната обява. По-надолу са изброени изисквания, на които човек трудно би отговорил, като "магистър до 25-годишна възраст с 3 години трудов стаж".
Да не говорим, че посочването на пределна възраст вече е дискриминация. В една от другите обява даже има изискване за точно определено учебно заведение. А уж държавата е въвела единен стандарт за специалности като Право. Не бих се учудил скоро и определена кръвна група да изискват.
Всички обяви са пълни с клишета като "Работа в млад и динамичен екип" (дори средната възраст да е 40+), "Възможности за развитие" (а последният, на който вдигнаха заплатата, беше бай Данчо преди 2 години, когато правителството повиши минималната работна заплата), "Обучения в страната и чужбина" (и годишният инструктаж за безопасност е обучение, нали), "Конкурентно заплащане" (ако конкурент ти е охранител на платен паркинг) и др.
Що някой от отдел "Човешки ресурси" не си раздвижи малко мозъка и да измисли нещо по-различно? Все пак се търсят мениджъри, главни специалисти и експерти, а не шофьори с основно образование.
Друга особеност в обявите е това, че не се посочва размерът на възнаграждението. И това е май само у нас. Дори да се напише какво ще е то в някакви широки граници - пак ще е по-добре. Иначе се губи доста време и пари.
Ако разбереш чак на последното интервю с големия шеф, че заплатата не те устройва вече и ти си си загубил времето и потенциалния ти работодател, и агенцията за подбор на персонал, която няма да получи нищо.
HR-ите ще кажат, че заплатата е само една част от възнаграждението. Така е, но кой печели, ако всички кандидати стигнали до финалния кръг се откажат, защото заплатата не ги устройва? Не знам защо тази информация се крие. Конкурентите ще разберат? Изненада - те вече знаят. За друга причина да не се обявява, наистина не се сещам.
Кандидатствал си по дадена обява, минал е крайният срок и очакваш да те потърсят. Получаваш имейл от компанията. В него пише, че си от одобрените по документи кандидати и ще те потърсят по телефона. Дотук добре. Уговаряте си час за интервю. Ти отиваш по протокол 5 минути по-рано и чакаш. Около теб минават някакви служители и те гледат странно. Накрая идва HR-ката и отивате в някоя свободна зала.
Служителката от HR отдела на първото интервю обикновено е млада и има стаж от не повече от 2-3 години. Как протича самото интервю:
"Аз съм Юлия Алексова и съм от отдел "Човешки ресурси". И така... разкажете ми нещо за себе си". Естествено, че тя не очаква да й разкажа за детството си, първата любов и как в 10 клас съм стигнал до финала на олимпиада по математика.
Тя очаква да й разкажа за образованието и трудовия си опит. Това и правя, като наблягам на успехите и резултатите, които съм постигнал (естествено само на тези, които са релевантни за позицията).
Когато стигам до предишната ми работа интересът се засилва - "Какви бяха вашите отговорности там?". Разказвам й подробно какво съм правил, колко съм бил добър там и колко ми е харесвало това, което правя. Нищо не разбира. Опитва се да си запише някои ключови моменти. Аз й помагам, като на важните неща говоря по-бавно и отчетливо.
Стига се и до въпроса: "Защо напуснахте, като толкова ви е харесвало?". Не очаква отговор, че си се махнал от тоя осарник - или че не си се разбирал с мениджъра си.
Един съвет - никога не плюйте бившия си работодател. Не знаеш как ще ти се развие животът и дали пак няма да стигнеш до него. Знам, че ви се иска, но недейте. Само веднъж казах на собственика при напускането ми какви са проблемите във фирмата и след това леко съжалявах.
Въпреки това, след напускането ми нещата в тази фирма се подобриха, донякъде и благодарение на мен. Но един от мениджърите ми се беше обидил и след това дълго време дори не ме поздравяваше.
Отклоних се малко. Казвам на HR-ката, че е нямало възможности за развитие и съм избрал по-голяма компания, където ще имам по-големи отговорности. Записва си. Идва ред на сегашната ми работа. Тук вече интересът и вниманието й рязко се покачват. "Тук пише, че работите като (нещо си). Какви са задълженията и отговорностите Ви?".
Пак наблягам на важните моменти и особено на резултатите за фирмата, като Х% нарастване на прихода, кредитен портфейл от ХХ млн. лева и др. Пак казвам колко съм щастлив да работя за фирма Х и какви невероятни колеги имам. Записва си подробно. С моя помощ вече хваща връзката на сегашната ми работа с тази, за която кандидатствам.
"А защо искате да си смените работата и да започнете при нас?". Тук е моментът да кажете, че не искате на 100% да напускате сегашния си работодател и ще го направите само ако условията наистина ви удовлетворяват.
Като под "условия" говорете за отговорности, възможности за развитие и нови предизвикателства. Вие си знаете, че под "условия" имате предвид най-вече заплата. За втората част от въпроса си изрецитирайте всичко, което сте прочели и знаете за фирмата (прочели сте, нали?).
Колкото по-подробни сте, толкова по-добре. Показва интерес и мотивация и се цени от интервюиращите.
Следващ въпрос "Как се виждате след 5 години?". Интересен въпрос. Иска ми се да кажа, че се виждам като тотомилионер на някой плаж на Карибите, но не го правя. Казвам, че "се виждам като успял да се наложи на сегашната си позиция човек, който си поставя все по-високи цели" или нещо подобно.
Според HR-те отговорът на този въпрос говори за това колко стабилен си и дали можеш да планираш развитието си. Сигурно е било така в САЩ през 60-те и 70-те години на миналия век, когато са задавали този въпрос на кандидатите за продавачи на прахосмукачки от врата на врата. На моя въпрос дали фирмата й има план къде ще е след 5 години, не получих отговор. Без коментар.
Минаваме през силните и слабите ми страни. За силните си знаете (пише ги в обявата). Слабите са също там. Ако в обявата пише, че трябва да сте "организиран", подходящ отговор е: "Като моя слаба черта мога да спомена, че съм перфекционист, което в някои случаи ми пречи".
Ако кандидатствате за някоя длъжност, свързана с технически или аналитични способности, може да чуете въпрос от типа колко бензиностанции има в София или как да направим хотел на Марс. Отговор като: "9 328 са бензиностанциите. Броил съм ги..." не е подходящ в случая.
От вас се изисква да покажете, че анализирате ситуацията и давате разумни решения. Другият ми любим въпрос е: "Ако бяхте животно, какво щеше да е то?". Само като съвет - акула или тигър не е подходящо за счетоводител.
Според мен тестовете за определяне на различни психологически типове са чиста загуба на време. Не знам как някой ще определи дали ставам за деловодител с въпроса: "Бихте ли скочили от влак?". Тестовете, които вършат работа, съдържат въпроси от типа "Как се осчетоводяват държавни ценни книжа" или "Какво означава GWP". Всички останали не вършат работа.
Стигаме до: "И така...Сега ще ви разкажа по-подробно за свободната позиция. Тя е в отдел Х. Вашите отговорности ще бъдат (прочита ги бавно и отчетливо от обявата за работа). Ще имате двама подчинени и ще пътувате от време на време.". Супер, от малък съм си мечтал за такава работа.
"А това от време на време какво означава, защото аз не искам да пътувам много?". "Ъъъъ не е много. Изчакайте да звънна на г-н Тодоров" - "Тодоров, колко ще пътува новия в отдел Х?...30% от времето...ъъъ...добре...айде чао". И на останалите ми въпроси трябваше да се консултира с Тодоров, Петров и Жорката.
"Какво възнаграждение очаквате?". Пробвам с "Зависи от отговорностите, натоварването и нивата на заплащане във вашата организация". Не минава. Иска точна цифра. Има празно поле във формуляра и няма да ме пусне, докато не запише нещо там.
Правилото е, ако кандидатствате за подобна позиция на сегашната ви да кажете цифра с 15 до 20% по-висока. Това покрива неудобството ви от преместването и други съпътстващи рискове.
Ако знаете приблизително какви са заплатите във фирмата или за подобна позиция, вие сте в изгодна позиция. Казвате я - с малко отгоре. Една от страстите на HR-ите е да се вживяват в ролята на търговци и да намаляват исканата от вас заплата. Ей така, за идеята.
Ако питате те какво предлагат, ще получите отговор, че сега не може да ви каже и трябва "взаимно да се харесате", преди да ви сподели "тайната" за цената на вашия труд.
Говорим си за тенис и разходки в парка на английски и се стига до "Имате ли други въпроси?". След дежурните въпроси за развитието, допълнителните обучения и социалната програма вмъквам "Вие да не сте завършили Психология в Софийския?". Леко се изчервява и казва "....и PR".
Откъде разбрах ли? Просто статистика. Всичките млади специалистки от отдел „Човешки ресурси" са психоложки, къде с диплома, къде не (btw другото ми предположение беше Нов български).
"Ще Ви се обадим, когато имаме резултати" - така завърши интервюто. Всичко това познато ли ви звучи? Сигурно.
Така се стига логично до въпроса: Колко са полезни HR-ите, който се занимават с подбор на кадри? Ако на това интервю беше бъдещият ми пряк ръководител, нещата щяха да станат много по-бързо и щяхме да си спестим много от въпросите за "бъдещите творчески планове".
И на мен ми хареса написаното: свежо, интелигентно, в реални граници Разбира се, че всеки е участвал в подобен фарс. Отговаряла съм на безумни въпроси - понякога не само Хаш Арката се държи неадекватно
Не съм се сблъсквала с подобно нещо и дано не ми се налага да се сблъсквам!В Америка, но и в Европа не по-малко, населението е невероятно конформистко. Трябва да се възприема за нормално всичко, което някой ти натрапва. За да бъдеш успешен в работата си, задължително трябва да си конформист... Това е един американски шаблон, който започна да се разпространява по целия свят много бързо като задължителна парадигма. А ние българите, възприемаме най-бързо всичко гадно... HR??? WTF??? Точно като рекламата - преди секретарка - сега личен асистент; ръководител - мениджър... дееби оператора на метла дееби..
Хубава статия, забавни коментари от автора, силно одобрявам! Само не ми хареса, че повечето коментиращи плюят HR, все едно са някаква долна класа хора. Имал съм доста взимане-даване с HR (в щатите), и в огромното болшинство от случаите съм бил много доволен от тези хора. Естествено, преди години като бях млад и зелен и аз мислех, че HR са некадърни тунеядци, ама срещнах един тип, който беше магистър HR, и си разбираше от занаята толкова добре, че след няколко бири ми обърна виждането на 180 градуса. С две думи, има много свестни HR хора, които вършат много полезна работа. Има и лоши, естествено, но не е убаво да ги плюем всичките в куп.
По принцип по-тъп въпрос не съществува: Как/къде се виждате след 5 години?!??!?!?!?
Rose Mary, за съжаление повечето компании не се интересуват от неуспелите кандидати. Така си отрязват пътя към тях за в бъдеще, когато те могат да отговарят на условията. Но такава е ситуацията. Между другото, целта на статията ми беше представителите на тези фирми да се замислят дали им е полезно такова интервю с клиширани въпроси и отговори. Надявам се поне една HR-ка да се е замислила. Тогава моята задача е изпълнена.
Да, г-н Василев, вашата задача бе изпълнена! След прочитането на статията поне една ХР-ка се е замислила. И може би не само една: Абе тоя новия лак дали добре ми стои? А оная блузка в МОЛ-а дали да изляза да си я взема след като претупам тия трима кандидати....
Митанова, Друго си е да ти пишат в CV-то, че компютърната им грамотност е отлична, а няколко реда надолу e-mail-
...да е написан www..............@abv.bg. Sorry, че се сцепи на два коментара!
Митанова, Митанова.... Засегнатото его на HR-ката се обади. Да, за неграмотни кандидати може да ни разказваш весели случки и до утре - правописни грешки, неграмотност, недооценка и.т.н. Винаги е весело това и сигурно забавляваш приятелите ти така. Обаче в очите на доста от кандидатите неграмотното звено в системата си точно ТИ Защото на практика при обяви за работа в най-различни браншове, съжалявам но няма как да имаш компетентността да оценяваш кой става и не става, освен по крайно субективните фактори като комуникативност, облекло, излъчване или личен твой вкус. А тези неща, колкото и да са важни в днешно време, не те вършат реалната работа, за която се търси кандидата. Знам че звучи старомодно, но добър специалист-темерут е винаги за предпочитане пред перфектния комуникатор-некадърник и който шеф пуснал обява ти каже обратното е или собственик на мутренска фирма....или работи в голяма банка Колкото и да си придават важност HR-ите, тяхната компетентност се простира дотам да пресяват печатните грешки и нито стъпка повече. Смешно става, когато си придават важност Съжалявам, че засегнахме тук егото на гилдията им
"Едно е да можеш да напишеш есе за справедливото сламоразделяне, съвсем друго - да можеш на две магарета да разделиш слама!" - цитат от един форум
Уважаема г-жо Митанова, Да направя и аз един анализ на Вашия коментар: Първо, надявам се да сте се посмели на статията. Аз поне се смях след интервюто и когато писах статията. За това дали съм „отритнат” или не ще кажа следното – аз нямам самочувствието (както някои), че съм всезнаещ и винаги съм най-подходящия кандидат. Естествено, че на много интервюта не съм бил избиран по една или друга причина, но не съм толкова самовлюбен, та да пиша статия след всяко едно от тях. И така, да започнем анализа точка по точка. 1. Първия Ви довод за анонимността на обявата мога да го приема само ако търсите „Монтажист” или „Заварчик”. Повечето хора са интелигентни и няма да тръгнат да хлопат на вратата на ТРЗ-то във фирмата за да питат за „раУтата тукЪ”. Ако повечето Ви кандидати са такива – успех на фирмата Ви (ще има нужда). Само не ги питайте „Какво бихте направили за да получите тази работа?”, за да не сте изненадана след това . Втория Ви довод няма да го коментирам, защото съм го написал в статията – „Това бих го разбрал само ако на тази позиция има служител, който не знае, че му търсят заместник т.е. има само един човек на нея, а не десет счетоводители. За третата Ви причина да не назовете името на фирмата, незнам какво да кажа. Да си призная не знаех, че има такива думи и изречения. Това да не нещо от сорта кандидата да каже, че обича Шопска салата, а Вие да знаете, че шефа на фирмата си пада по Овчарската, и да го “отритнете” по тази причина. Аха, значи за това са въпросите за цветовете и животните. Втората част е ясна. Правило номер едно на всеки посредник е „Не допускай по каквато и да е причина клиента да отиде директно при фирмата-поръчител”. Няма да си получите възнаграждението, ако това се случи, нали? Точка 2 и 3 няма да ги коментирам, защото нямат нищо общо с текста на статията. Съгласен съм, че има неподходящи кандидати. По точка 4 аз имам един въпрос „Кога Вие си получавате договореното възнаграждение за Вашите услуги? Когато кандидата е назначен или когато сте предложили няколко подходящи (според Вас) кандидати на работодателя”. Нямам повече въпроси, Ваша чест А това доколко реалистично гледа Уважаемия търсещ работа на цената на своя труд ще ви кажа един случай. Търся служител и първите интервюта с кандидатите се водят само от представител на отдел Човешки ресурси (фирмена политика, какво да правя). Част от кандидатите отпадат след тези интервюта. Случайно след това разбрах, че една от кандидатките е отхвърлена, защото е поискала по-малка заплата от определената за длъжността. На моя въпрос “Защо?” отговора беше, че кандидатката с този отговор е показала, че няма самочувствие и не е достатъчно мотивирана. Без коментар. Другото нещо, аз не виждам какъв е проблема Перфектния кандидат да си договори по-висока заплата. Има ли проблем? Доколкото знам пазарът на труда все още е свободен и няма крепостни селяни и роби. На въпроса „къде се виждате след 5 години?” е едновременно трудно и лесно да се отговори и остава субективния момент с личната интерпретация на „пиклата дето ви задава въпросите” – какво да кажа, Вие сте го казала най-добре. Г-жо Митанова, аз и да ви разкажа какво точно съм правил на предишната си работа, в повечето случай няма да ме разберете (не Ви подценявам, но просто работата на всеки е много специфична, а ако не е, отговора ще е от типа „По цял ден заварявам”). Вие сте доста назад с практиките да задавате неочаквани въпроси от сорта „А лъжете ли често?”. В Русия вече плискат кандидата с чаша вода в лицето или му ударят шамар и наблюдават как ще реагира. Това е истински подбор, а не като Вашия Накрая Ви пожелавам успех на Вашия бизнес и следващия път имайте едно наум, ако във Вашата фирма кандидатства за работа г-ца „Завършила съм Психология в СУ и PR в НБУ”. Просто съвет. С Уважение, (не се чете)
Ае както се казваше в един много сладък детски сериал от моята младост: "Посредника е ... "
Г-жо Митанова, Както виждате в статията съм описал само една история. Нямам претенцията, да правя обобщение и нещата в статията да са верни навсякъде и за всичко. В интерес на истината, попадал съм и на много подготвени HR-ки, но масата са от типа, описан в статията. Не съм съгласен с това, че "каквато ни е държавата, такива са ни и специалистите". Има много кадърни специалисти, които по нищо не отстъпват на специалистите в други страни. Аз съм имал възможност да работя с колеги от чужбина и не мисля, че ние сме по-назад в нещо. Затова оправданието, че специалистите по ЧР са на нивото на държавата, не е сериозно. Просто трябва малко повече старание и да не се четат на сляпо разни "западни" книги за HR. И аз съм чел доста книги, но не прилагам принципите в тях едно към едно. Пречупвам ги през моята призма.
Г-н Николов, Благодаря Ви за поздравленията. Аз също не мога да разбера, защо хора като Вас четат някаква, разказана от автора, случка и си мислят че "лирическия герой" говори точно за тях и се чувстват обидени. Ако искате да покажете, че във Вашата фирма се работи по друг начин, мисля че "у нето" е най-доброто място. Ще се радвам да го направите, защото иначе се получава, че някой си разказва някаква негова история и разни специалисти му се нахвърлят с "Аз не знам как е, но не е и така". Мисля, че това е типично по български. Ако бях публикувал дипломната си работа на тема "Управление на Човешките ресурси по примера на фирма "Х" щях да се поинтересувам, че "73 % от ЧР-тата в България са ИКОНОМИСТИ, жени на възраст между 25 и 32 години". Но тъй като не съм, говоря само на база на личния ми опит.
"В интерес на истината, попадал съм и на много подготвени HR-ки, но масата са от типа, описан в статията." Г-н Василев, а защо не написахте статия за това интервю или е по-лесно да хейтвате? Моля Ви, опитайте се да погледнете по-далеч от носа си! От личен опит знам, че инженерите, даскалите и военните са диагнози, ама и знам, че има готини хора между тях и по-важното е, че не пиша статии колко са зле "масата" такива. Заради това, че обиждам свестните, независимо какъв малък процент са. Така че, извинявам се, но сте поредния трол "у нето".