Глутници кучета и стадо общинари

Пълното безхаберие на Софийска община, прикрито удобно от скандалите между два лагера от неправителствени организации, неизгодни договори и лош мениджмънт на фирма "Екоравновесие". Това са причините за сегашното драматично състояние с бездомните псета в столицата, показва проучване на в. "Сега". А всичко започва, когато начело на "Екоравновесие" е сегашният министър на земеделието Мирослав Найденов, твърдят бивши служители и природозащитници. Според тях общината лъже за броя на скитащите по улицата на София кучета - той е много над обявените около 10 000 и вероятно надхвърля 40 000.

Кучкарникът в Горни Богров

Решение на Столичния общински съвет от 16 април 2009 г. възлага на кмета на Столичната община (по това време Бойко Борисов) да сключи договор за наем на 8 дка частен терен и прилежащите му сгради (бивш краварник) в землището на село Горни Богров. Там трябва да се изгради най-големият общински приют за около 500 кучета. Той ще се даде за ползване на общинска фирма "Екоравновесие". Неин директор по това време е сегашният земеделски министър Мирослав Найденов, който се озовава там, след като е уволнен от поста гл. секретар на Националната ветеринарно-медицинска служба през 2006 г. заради скандала с вноса на 75 тона 20-годишно ирландско месо. Негов заместник е Петър Петров.

Земите и постройките са на ЕТ "Димитър Георгиев - Комерсиал", собственост на Димитър Вълчев. На едноличния търговец е определен месечен наем от близо 17 хил. без ДДС. Сделката е подписана през юни 2009 г. със срок 18 месеца. После срокът е продължен до 2013 г. Според договора ремонтът на краварника и превръщането му в приют трябва да стане за сметка на собственика на имота. Само че е платен без обяснения от общината на два транша.

Когато довършителните работи започват, Петър Петров е вече начело на "Екоравновесие", а Мирослав Найденов е в новото правителство на ГЕРБ, оглавено от Борисов. За ремонта са дадени над 150 хил. лв. от парите на данъкоплатците. От юли 2009 г. до април 2010 г. приютът на практика изобщо не работи, в него само общината налива средства за наем и благоустройство. Приютът не приема и заловени по улиците кучета, там се е настанила жена, която отглежда сама около 50-60 животни. Именно те са снимани от медиите, когато проформа се реже лентата.

Междувременно се оказва, че имотът е бил ипотекиран срещу кредит от ДСК. "Общината беше известена за това обстоятелство към момента на подписването на договора", твърди Димитър Вълчев. Но е доста обтекаем по въпроса как точно той получава сочния договор - познавал се с хора, които познавали други хора, и така стигнал до тогавашното ръководство на Столична община и им предложил терена. Проформа е обявен конкурс, на който се явява само той. След смяната на администрацията през 2009 г. обаче благоволението към него започва да изтънява.

Димитър Вълчев не отрича, че по договор той е трябвало да направи ремонта, но не изпитва вина, че всъщност всичко е платено от общината. "Никой не ме е питал дали искам тези ремонти и не се смятам длъжен да ги плащам", каза той пред в. "Сега". Той е разочарован, че от лятото на миналата година наемът му е намален до 9700 лв. Според зам.-кмета по екологията Мария Бояджийска общината плаща на Вълчев по 15 хил. лв. месечно.

"Може да са толкова, но с режийните", допуска той. Заради намаления наем собственикът не може да си обслужва кредита в ДСК и имотът е пуснат за публична продажба от частен съдебен изпълнител. Търгът започва на 9 април и събирането на оферти ще продължи един месец. Така много скоро общината може да се окаже лишена от най-големия си приют за бездомни кучета. Става въпрос не за всичките 8 дка, които "Екоравновесие" ползва, а за седем от тях, които са обект на ипотеката. Останалият 1 дка, на който всъщност се намират трафопостът, административната сграда и излазът към пътя, не е заложен пред банката и не се продава, което прави имотът изключително непривлекателен за когото и да било друг освен за общината. Само че според зам.-кмета по екологията Мария Бояджийска софийската управа не се интересува от терена, а търси нови земи, на които тепърва да строи приюти. Вече има два готови проекта, а тепърва ще се обявява и конкурс за места за временно настаняване на животни.

Димитър Вълчев вече е предложил на общината да купи терена заедно със съседния парцел от 8 дка, който също е негов и също е пуснат за публична продан от частен съдебен изпълнител заради друг необслужен кредит, този път към ОББ. Още през 2009 г. праща предложение до кметството за замяна, но му отказват, защото по това време има мораториум върху този вид сделки. Всъщност с наемите за 3 години и ремонта общината всъщност вече му е платила два пъти цената, която се иска днес. В момента двата му имота се продават за по около 450 хил. лв. всеки.

Тази неизгодна на пръв поглед сделка за наема на терена е една от причините през лятото на миналата година да бъде уволнен директорът на "Екоравновесие" Петър Петров. Към нарушенията, установени от проверката, разпоредена от кмета Йорданка Фандъкова и обхващаща периода 2010-2011 г., се прибавят и завишени близо 20 пъти цени за косене на поляните около приютите в Горни Богров и Сеславци, надписване на бензин и други дребни кражби.

Защо проверката не е обхванала и 2009 г., когато директор е бил Мирослав Найденов, засега е въпрос без отговор. Решенията за всичко това е взимал Найденов, а Петров е просто изпълнител, твърди бившият ловец на кучета от "Екоравновесие" Светослав Славейков. Той е отстранен от работа на трудов договор в края на миналата година, когато започва активно да пише жалби до кмета Фандъкова за нарушения в общинската фирма. Оплаква се от злоупотреба с пари за извънреден труд, за облекло и бензин. Всичките му сигнали остават без последствия (като изключим собственото му уволнение, разбира се). В момента съди общината за неправомерно уволнение и има насрочено дело за 12 април. Работи във фирмата от 2000 г. Постъпва, за да пише дипломна работа за овулацията на бездомните кучета. Завършил е биология в СУ и е единственият ловец на кучета с висше образование. Използва собствена научна методика за изчисление на броя на скитащите животни, която - казва - е учил в университета.

Парични течове

"През 2006 г., когато "Екоравновесие" се оглави от Мирослав Найденов, популацията от кучета в София беше около 12 хиляди", твърди Славейков. "Това е най-ниското ниво от години. Но ние спешно започнахме да увеличаваме бройката, като се използваха за прикритие протестите на неправителствените организации, и сега те са сигурно над 40 000, а не 10 000, както твърдят от общината", казва той. Според него би било оптимистично да се смята, че дори и половината бюджет на "Екоравновесие" отива за основната дейност на дружеството. "Преди да поеме поста, Мирослав Найденов се възмущаваше как може за пет години да са изхарчени 3 милиона лв. и нищо да не е направено, но той беше първият, който поиска 1 милион годишен бюджет - много над нивата от предишни години", допълва Славейков.

След идването на Найденов започва и целенасочена политика за уволнение на щатните ловци на кучета и раздуване на администрацията, която всъщност не се занимава пряко с хващане, обезпаразитяване и кастриране на животни. "Започна тиха война между администрация и изпълнители. Миналата година аз и още един колега бяхме последните уволнени ловци, за да може някой да си почива в офиса", казва Славейков. Назначава се пресаташе, отговорник "Човешки ресурси" и всякакви други такива длъжности за сметка на ловците. Междувременно се намаляват и ставките за уловено куче.

"Никой не е луд за 8 лева да обикаля София и да лови опасните псета на граждански договор", казва Славейков. "Естествено, че като не са на трудов договор, ловците ще предпочетат да оберат кутретата и кастрираните, за да си направят бройката и да си вземат парите. Колегите ходят по циганските квартали и се молят да им дадат по някое кученце, което обещават после да върнат кастрирано и изкъпано", добавя той. И от това - полза никаква. Женските остават плодовити и продължават да раждат, опасните продължават да хапят, глутниците си стоят.

Част от информацията потвърди и пресаташето на "Екоравновесие" Цветелина Миланова: "Общо на щат са 19 души, но ловците на кучета са на граждански договор." От тези 19 души 1 е ветеринар, управител на общинския приют в Сеславци, 1 е кастратор, 1 е зоотехник. Останалите петнайсетина са в офиса на бюро. До миналия месец "Екоравновесие" е разполагало с 4 екипа от един ловец и един шофьор на граждански договор, които дори сумарно са по-малко от администрацията. След случая в "Малинова долина", когато глутница разкъса проф. Ботьо Тачков и той впоследствие почина от раните си, кметът Фандъкова се закани, че екипите ще се увеличат двойно. Но не спомена нищо за назначаването им на щат.

Според Цветелина Миланова трудно се работи ефективно, когато за 10 години са сменени 9 директори. Дружеството разполага с 6 автомобила "на сто години" - две УАЗ-ки, два стари форда и още две също амортизирани коли, купени по времето на Мирослав Найденов. Според Светослав Славейков със смяната на всеки директор се сменя и обслужващият сервиз, който получава за поддръжката на износените коли повече пари, отколкото би струвало да се купят нови.

Кучефили и кучефоби

Неправителствените организации имат важна роля в сагата с уличните кучета. Много често ги обвиняват, че печелят на гърба на нещастието на софиянци - имат изгода популацията да е голяма, за да получават пари от донори за овладяването й. На практика се оказва, че те са разделени на два лагера - тези, които активно работят с общината и получават помощи от нея, за да кастрират и търсят дом на псетата; и тези, които се състоят от доброволци и не се финансират отникъде. Между двата лагера няма съгласие почти по нито един въпрос и често препирните им маскират по-фундаменталните проблеми на борбата с кучетата.

Сред първата група попада фондация "Анимал Рескю", която стопанисва най-големия приют в Горни Богров за 500 кучета. Тя се издържа от дарения, а общината плаща режийните на кучкарника, в който работи, част от храната на животните, консумативите за кастрация и някои от ваксините. Немска организация стопанисва приюта в "Слатина", има още един частен приют в "Лозенец". Последните две са върху общински терени по споразумение със софийската управа, но се управляват от фондации. Капацитетът им е малък - за около 50 кучета. Приютът в Сеславци за 250 кучета е изцяло общински и със служители на "Екоравновесие". Други приюти няма.

Извън тези неправителствени организации съществуват и още десетина, които твърдят, че не получават финансиране от никъде. Те са основни герои на всички репортажи по телевизията, в които стават скандали между природозащитници и граждани. Препират се най-вече колко крути трябва да са мерките срещу бездомните животни. Според хора от първата група фондации, които работят с общината - страстните кучелюбци не се водят от користни цели, наистина не печелят нищо, а просто любовта им към кучетата понякога минава границите на разумното поведение. Те ги хранят, крият, когато идват колите на "Екоравновесие", за да ги уловят, твърдят, че ги познават и не са агресивни, ако някой подаде сигнал. Всъщност така пречат, вместо да помагат. Но пък ефектните им медийни изяви отклоняват вниманието от далеч по-важния въпрос - как точно общината харчи парите на данъкоплатците за справяне с проблема. Как с този не лош бюджет от около милион на година "Екоравновесие" успява да издържа такава голяма администрация, но не може да се справи с глутниците?

На практика излиза, че общинското предприятие "Екоравновесие" не върши почти нищо срещу милиона, който получава от бюджета на София, освен да издържа администрация. Основните дейности до голяма степен са аутсорснати на неправителствени организации. А сега се заговори, че ще се изнасят кучета в Пловдив, естествено - срещу заплащане. За разхищения досега няма наказани. Само един е обвинен за злоупотреби - бившият директор Петър Петров. Доказателствата срещу него са в прокуратурата, казаха от общината. Но дали с това се изчерпват нарушенията по цялата верига или Петров просто ще опере пешкира?

Segabg.com