„Уверявам всички, че сме положили максимални усилия да направим много за страната. Може да се види, че 90% от обещанията ни в предизборната ни програма вече са изпълнени", обяви напълно сериозно вицепремиерът и вътрешен министър. И то шест месеца преди изборите. А до вота процентите сигурно ще станат 100.
Като ги говори тези работи, вицепремиерът вероятно разчита на това, че никой не е чел, нито ще прочете въпросната предизборна програма. И с основание - мнозина отдавна са стигнали до категоричното убеждение, че да се четат предизборни програми е загуба на време - куп празни приказки, които обикновено нямат много общо с действителността. А би трябвало да се четат - ако не преди изборите или в началото на мандата, то поне в неговия край.
Бърз прочит на "изпълнените" обещания
Но програмата е доста дълга, а времето ни е кратко. Затова ето ви идея за бърз прочит, която ще ви помогне да установите дали вицепремиерът е прав. Ето как трябва да подходите: взимате някоя от основните точки в програмата - от целите, ценностите, принципите, приоритетите - и си припомняте какво реално е направено за страната в съответната област. А за да е вярна сметката на вицепремиера, би трябвало реално направеното в по-голямата си част да е било и обещано.
Например: когато се говори за „възстановяване и гарантиране на справедливостта в българското общество”, трябва да е било обещано, че няма да бъде наказана и ревизирана нито една далавера на предишното управление, че няма, да кажем, да бъде развалена нито една от прословутите „заменки”. А напротив - ще бъдат запазени и продължени порочните схеми и практики, като например да се продава държавна земя на избрани лица, при това на силно занижени цени и без търг. Трябва да е било обещано също така, че няма да бъдат накърнени интересите на нито един от олигарсите, облагодетелствали се от предишната власт, стига да са готови да си сътрудничат и със сегашната.
Когато пък става дума за „реформиране и независимост на съдебната система”, трябва да е било обещано, че тя ще бъде напълно овладяна чрез назначаване на зависими и предани на властта нейни приближени и лични приятели.
Светлото ни настояще
Когато в областта на икономическата политика се говори за „постигане на благоденствие и просперитет за българските граждани” и „създаване на условия за бързо излизане от кризата и икономически растеж”, трябва да е било обещано закриване на 400 хиляди работни места, задушаване на малкия бизнес, „изчезване” на 120 хиляди самоосигуряващи се, отказ от всякакъв предприемачески порив.
Когато се говори за „конкуренция при ясни отговорности и правила” и за „стопански напредък” чрез „състезание между равноправни субекти”, трябва да са били обещани непрекъснати и съобразени с нечий интерес промени на правилата, по-нататъшно срастване на властта с монополистите, използване на държавата за разчистване на конкурентите и гарантиран успех за фирми, приближени до управляващите. Последното послание, впрочем, е ясно разбрано - 67% от запитаните смятат, че бизнес в България може да се прави единствено чрез връзки с управляващите.
Ако пък става дума за „активна социална политика”, „подобряване на социалната сигурност” и „увеличаване на доходите и стандарта на живот на българските граждани и приближаването им до средноевропейските стандарти”, очевидно се има предвид видимото с просто око разрастване на бедността и твърдото овладяване на последните места във всички европейски класации за благосъстоянието. Или пък спадането на раждаемостта до най-ниското ниво от 1945-та насам - по-ниско дори от кризисните „виденови” години.
Елементарно, Уотсън!
Когато се говори за „създаване на благоприятна и здравословна среда за гарантиране на личното и общественото здраве” и за „модерно здравеопазване”, трябва да е било обещано безкрайно, безидейно и безпътно лутане, отвеждащо до пълно разсипване на осигурителния модел и тотално отчаяние както сред лекуваните, така и сред лекуващите. Същата безпътица трябва да е била обещана и в графата „Европеизирано българско образование”.
А когато се говори за „приоритетно развитие на научно-изследователската и развойна дейност” и „модернизиране на научния процес и въвеждане на ефективни европейски модели и практики”, трябва да е било обещано побутване на българската наука до ръба на оцеляването и усвояване на държавни средства за наукообразни идеи на разни псевдоучени, какъвто беше случаят с последния конкурс на фонд „Научни изследвания”.
Да не забравим и декларираната „основна цел на управленската политика” - „промяна, която да се изрази в модернизация на обществения, политически и икономически живот в страната в съответствие с европейските норми и стандарти”. Ако под европейска модернизация се разбира „демокрация” по путински образец, украсена с някои балкански специфики, целта е постигната и програмата наистина е изпълнена.
