Ами ако всички станем вегани?

Мечтата на всеки веган е светът да се изпълни с хора като него. Но ако това наистина се случи, какво ще стане в действителност?

Този въпрос са си задали от американската национална академия на науките, които публикуват голямо изследване, разглеждащо подобна хипотеза.

Генералният извод е потресаващ: ако 100 процента от населението на САЩ станат вегани, това ще бъде истинска катастрофа.

Ако американците престанат да ядат месо, общото количество храна, с което разполагат, ще се увеличи. Това ще стане, тъй като много от зърнените култури, които сега отиват за фураж на животните, като царевица и соя, ще могат да се използват от хората. Това са 23 процента повече храна.

Тази промяна означава, че наличието на някои изключително важни хранителни вещества ще се покачи значително и дори ще надвиши количеството, от което населението на САЩ се нуждае. Това са въглехидрати, магнезий, мед и цистеин.

Но в същото време набавянето на някои важни хранителни вещества, идващи от продукти от животински произход, ще намалее. Става дума за калций, витамин А, витамин D,B12, както и различни мастни киселини.

Някои от тези хранителни вещества са свързани с намаляване на риска от сърдечно-съдови болести, развитието на зрението и мозъка при деца, както и остротата на зрението.

"Има някои хранителни нужди, които не могат да се задоволят само с консумация на растителни продукти" - казва Хол, един от авторите на изследването. "Не случайно човекът в своята еволюция достига до фаза - всеядно същество", добавя.

От друга страна изследователите са взели предвид и призивите на здравните експерти, които препоръчват да се консумират повече плодове и зеленчуци. Те признават, че диетите, основани на растителни храни, са много полезни за здравето и водят до дълготрайни резерви на системата за хранене. Винаги е по-добре хранителните вещества да се набавят директно от храната, а не от хранителни добавки.

"За отделни хора е напълно възможно да си набавят всички хранителни вещества, с внимателно преценени порции от растителна храна, но за цялото население това може да се окаже проблем" - се казва в изследването.

Ако днес САЩ станат страна на вегани, американците ще трябва така да формират диетата си, че да не им липсват важните вещества, които до момента са си осигурявали от месото. Имайки предвид трудностите, с които мнозина се срещат в опита си да ядат здравословно, като някои от тях са от финансов характер, веганството като цяло не е нещо положително за общественото здраве.

Месо, без да се убиват животни

Някои учени твърдят, че е възможно да се създаде месо от животински клетки, които се отглеждат в биореактори, без да се налага да бъдат убивани животни. Това звучи малко като научна фантастика, но учените вече са създали такива бургери и се очаква през следващата година въпросните продукти от чисто месо да достигнат до пазара.

Създателите на "чистото месо" ще се постараят то да прилича до най-малки детайли на истинското. Всички положителни хранителни аспекти на месото ще бъдат запазени, дори се дискутира дали могат да бъдат леко увеличени. В момента "чистото месо" е в зародиш и не се знае много за хранителния профил на тези продукти. Ясно е, че учените се опитват да запазят вкусовете и вида, който хората очакват.

Въздействие върху околната среда

Този аспект се появява в изследването, тъй като все повече хора дискутират дали премахването на животновъдството ще доведе до сериозно намаляване на емисиите от парникови газове.

Според проучванията, в модел, в който не се отглеждат животни, емисиите ще паднат с 28%. Цифрата е голяма, но става въпрос за спад от 2,6% за общото количество емисии на парникови газове. Данните не са точни и не се знае какво ще се случи точно.

Според американската агенция за опазване на околната среда, земеделието, включващо растениевъдство и животновъдство, заедно произвежда 9% от емисиите от парникови газове. Много експерти са съгласни, че немалка част от парниковите емисии се дължат на земеделие, но какъв процент точно все още е обект на дискусия.

През 2006 година ООН публикува доклад, озаглавен "Дългата сянка на добитъка". Той става повод за начало на обсъждането на проблема в опит да се определи делът на животновъдството в парниковите газове. Според въпросния документ става въпрос за 18% от общите емисии от парникови газове. През 2009 година, друг доклад на Worldwath institute изчислява, че те може и да достигнат нива от 51%.

Друга особеност, която усложнява нещата, е, че емисиите от парникови газове въздействат на планетата по различен начин. Например въглеродния диоксид, продукт предимно на автомобили и камиони, е по-малко мощен от метана, произвеждан от добитъка. Предизвикателството е да се намери начин да се измерят емисиите, като тези различия бъдат внимателно взети предвид.

Нужни са още проучвания

По тази причина Хол заявява, че тя би искала да види повече анализи, изследващи целия цикъл на производство при животновъдството и неговото влияние върху околната среда и храненето. Това означава, че са нужни повече изследвания от раждането на едно животно до смъртта му, да се проследят продуктите от момента на зачеването, през преработката, производството, разпространението и евентуалното унищожаване.

Събирането на тези данни обаче ще става все по-важно, особено с оглед на факта, че броят на населението на земята ще нараства, а климатичните промени ще продължат. Това ще се отрази неминуемо на начина, по който се произвежда храната.

"Трябва да се види как се хранят американците, как се храни света" - казва Хол. "В която и посока да поемем, трябва да сме сигурни, че са налице всички хранителни вещества, от които хората имат нужда. Ако изберем да променим системата за производство на храните, трябва внимателно да се разгледат секторите, които ще бъдат повлияни от това"