Казват, че ние, българите, сме били вярващи, но не и религиозни. Разликата е деликатна и все пак съществена.
Едното изразява упованието ти на висш, непостижим авторитет; дълбоко личен акт е и, уви, се появява спорадично, при нужда. Другото е система от правила, които следваш по убеждение или принуда и които гарантират предписана праведност; често пъти религиозността граничи с обществено лицемерие, но пък е постоянна и институционална.
Проблемът да бъдем и двете едновременно (както би трябвало да е нормално за добри християни) е заложен генетично. Наясно сме, че формализирането на вярата я прави съмнителна, а куртоазията често пъти пълни храма с безбожници.
Ето как ние не изпитваме нужда да следваме един определен задължителен път в похода си към просветление, а предпочитаме сами да откриваме пътеки. Това ни прави убедени идейни индивидуалисти, но много крехка общност.
Лошото е, че не можем да постигнем съгласие не само в единното следване на пътя, но сме изградили и твърде лична визия какво има в края му. Така в крайна сметка уж имаме един Бог, а се оказва, че сме с много богове.
Началото на този текст притежава богословски оттенък, но всъщност се отнася до съвсем друга тема. Тези дни ние отбелязваме Обесването на Васил Левски и това носи за всеки от нас огромен смисъл в личен план.
Проявлението му може да бъде във философски размисъл за ценностите, исторически анализ за вечно несъстоялата се революция или просто промяна на профилната снимка в социалната мрежа. Всяко едно от тези неща е плод на дълбоко вътрешно усещане, на реален стремеж да се приближиш до идеала за обществен коректив, в който сме превърнали Апостола. В този смисъл е акт на вярващи, който не бива да бъде подлаган на съмнение.
Ние обаче взаимно се съмняваме в искреността си. А най-вече се съмняваме в опитите тя да се институционализира - тогава пък изобщо нищо искрено не виждаме. Всеки опит за масово честване прилича на показна религиозност, лъскава, креслива, изпълнена с дубиозни странични цели.
Не само, че не можем; ние не бихме допуснали Обесването на Апостола да бъде повод за обединение, защото, колкото и да е странно, всеки от нас носи различен Апостол в себе си и той му е толкова скъп, че не би желал да го споделя с останалите. Подобно на духовното просвещение, всеки е убеден, че разбира Левски по-добре от останалите и не му трябва единна форма, под която да изразява почитта си.
Спрямо Дякона демонстрираме вяра, но отказваме да бъдем религиозни. И така парадоксално показваме, че не сме го разбрали напълно. Защото смисълът и на християнската доктрина, и на революцията на Левски е в създаването на общност, не в парцелирането на индивиди. А ние даже не сме единодушни за датата на кончината му.
Може би наистина назрява моментът, в който Обесването на Васил Левски трябва да е ден за тишина. Не че това ще ни покаже пътя, по който да следваме заръките на духовния си водач, но ще е опит едновременно и за налагане на обща форма, и за спокойно вътрешно преживяване. Пък кой знае - може да е добро начало на един евентуален общ път ????
"Жена да не носи мъжко облекло, нито мъж да се облича с женска дреха; понеже всички, които правят така, са мерзост на Господа твоя Бог." Второзаконие 22:5 "Да не обличаш дреха направена от вълна и лен смесени заедно." Второзаконие 22:11 "Но ако е истинно това нещо, че не се е намерило девство у момата, тогава да изведат момата и да я поставят пред вратата на бащиния й дом, и мъжете от града й да я убият с камъни, та да умре; защото е сторила безчестие в Израиля, като е блудствувала в бащиния си дом. Така да отмахнеш злото изсред себе си. Ако се намери някой лежащ с омъжена жена, тогава и двамата да бъдат убити, мъжът, който е лежал с жената и жената. Така да отмахнеш злото от Израиля." Второзаконие 22:20-22 "Говори на Аарона, като му речеш: Който от твоето потомство, във всичките им поколения, има недостатък, той да не пристъпва да принася хляба на Бога си. Защото никой, който има недостатък, не бива да пристъпва: човек сляп, или куц, или със сплескан нос, или с нещо излишно, или човек със строшена нога, или строшена ръка, или гърбав, или завързляк, или с повредени очи, или със суха краста, или с лишаи, или килав. Ни един човек от потомството на свещеника Аарона, който има недостатък, да не пристъпва за да принесе Господните чрез огън приноси; понеже има недостатък, не бива да пристъпи да принесе хляба на Бога си. От пресветите и от светите приноси нека яде хляба на Бога си; но да не влиза до завесата нито да се приближава при олтара, понеже има недостатък, за да не омърсява светилищата Ми; защото Аз съм Господ, Който ги освещавам." Левит 21:17-23 "Да не хулиш съдиите, нито да кълнеш началник на людете си. Да не забавяш да принесеш първака на гумното си и на жлеба си. Първородния между синовете си ще дадеш на Мене. Така ще постъпиш и с говедото си и с овцата си; седем дена ще остане малкото с майка си, а на седмия ден ще го дадеш на Мене." Изход 22:28-30 "А Петър рече: Ето, ние оставихме своето и Те последвахме. А Той им рече: Истина ви казвам, няма никой, който да е оставил къща, или жена, или братя, или родители, или чада, заради Божието царство, който да не получи многократно повече в сегашно време, а в идещия свят вечен живот." Лука 18:28-30 Следвайте библията, иначе лошо....
кхе, да те светна, че ветхия завет, и до момента чифутите го следват, особенно артодоксите . чифут = турски евреин, да не скачат защитниците ..
Абе, Мечо, ти от самолета не си ли мервал Ицака да те навива да се гоните из облаците?
Всеки използва Апостола, но по делата им ще ги познаете! Жестоката смърт на рода и майката на Левски http://www.bulgariautre.bg/2014/02/19/210556-zhestokata_smurt_na_roda_i_maykata_na_levski
А аз се чудех,откъде вони на чифутско мекере, то било от ,, qhasper “ .Ми така кажи де,знаем вече,да те прескачаме.Но,преди тава- чадо, страх ме е да си представя какво е в твойта глава. То нема спирка, само глупости, конспирации, зли сили... Пий един валериан, полегни малко...
GETI, аз съм мръсен долен атеист. Цитатите ги пуснах да си видите възвишения библейски морал. Ако ти мирише, сигурно си пропуснал някоя баня.
Гледаме го, веднага се разпознахме. Та кво викаш, Драго, за публично лицемерно ползване остават: роми, хомосексуални, всевъзможни други малцинства, лекуващи рак марихуани, да се гледат другите какви са (коментар #1) и там квото още ви носи повечко съвременни морални дивиденти. Без почивка.
"Тези дни ние отбелязваме Обесването на Васил Левски и това носи за всеки от нас огромен смисъл в личен план." Напротив. За огромното болшинство, това е един ден, чиято дата не се помни, докато не я кажат по телевизията. Повтаряме си всяка година един на друг колко смислен и свят е тоя ден и човек, без да го мислим искрено. Шефовете на държавата се обличат в черно и отиват да ги снимат пред паметника по задължение, минава денят и отмятаме и това от списъка със задачи по сплотяване на стадото. Всяка традиция губи смисъла си с времето. Хората, които я следват, с всяко поколение се отдалечават от събитията и причините тя да е започната и все по нарезбираема и чужда става тя, докато един ден не бъде забравена напълно. Колкото и да се гордеят някои с Левски и да се кланят пред камъните на паметника, никога няма да разберат наистина духа на времето, в което е живял и действал. Този период и хората в него, техните желания и мечти, всичко вече е замазано от времето и стремежите на хората, които са дошли след тях. Това е неизбежно. Жалко е обаче да сочим към такива далечни и още по-далечни постижения на мъртъвци, с които днешните българи като манталитет нямат сигурно нищо общо и ще имат все по-малко. Жалко е да се гордееш със стореното от твои далечни, далечни роднини и сънародници на твои роднини, за което не си имал никаква заслуга, но имаш наглостта да се ползваш със славата. Кое събитие или човек от последните 100 години на българската история мислите, че ще се чества и ще бъде заделена дата за национален празник според вас? Присъединяването към ЕС? Началото на "прехода"? Рожденния ден на Стоичков? Спасяването на омразните чифути? Интересно как всички "велики" неща са удобно далече в миналото, прецедени през времето, за да се изчисти всяка сложност и да станат простички и лесно запомнящи се. Всички чудеса са в библията, не в ежедневието, и все още няма някой, чиято ампутирана ръка или крак да бъде възтановена от чичко Христос. Прекалено очевидно ше е. По-лесно е да се вярва, че като се помолиш и оздравееш от пневмония, господ ти е помогнал....... и няколкото кила антибиотици. Да, Левски е точно за лично ползване. Ползва се видно в наши дни от Болен Лидеров, да събира чета от празноглави пишман бранители на родината от черният облак на заплахата "Другите". Това е чист израз на примитивно племенно самосъзнание. На някои хора, това им е ненужно, могат и сами да си избират кумири и да си определят ценности.
Кой решава кое е лицемерно "ползване" и кое не. Ти ли? Щото аз мога да реша, че друго е лицемерно. Че деня в памет на Левски е сочене към постижения на мъртъвци, но в памет на Че Гевара - не е. Че на футболен мач се гордееш сам с победа, която не си постигнал, а на хокеен се радваш на победа, която друг е постигнал. Че наследените от баба ти и майка ти традиции са далечни и неразбираеми, но измислиците въвеждани от сульо и пульо са екстра. Че всички националисти са празноглави пишман бранители на родината и сидеровци, но не и в Украйна. Че да има зависими от хероин е лошо нещо, но черния пазар е още по-лошо нещо. Че обичкаш много цигани, но в гето и денем не стъпваш. Че си хетеро, но напълно разбираш хомосексуалните. Че те могат по-шумничко, а ние трябва по-тихичко. Че на тях дължим уважение, но никой не е длъжен да не обиди някой в църквата и в магазина, където си завираш пилета по дупките. Така че - да, за огромното болшинство това е ден, чиято дата не се помни и ти принадлежиш към тва болшинство.