Малко неща дразнят духовниците във Ватикана повече от сензационните романи, които изобразяват папството като сърцевината на глобална конспирация.
Най-висшият служител на папа Бенедикт XVI - държавният секретар на Ватикана, кардинал Тарцисио Бертоне, обвини журналистите, че се опитват да имитират американския писател Дан Браун - автор на "абсурдния" бестселър "Шифърът на Леонардо".
Ала не репортерите тикнаха папския иконом Паоло Габриеле зад решетките заради обвинения, че е разпространявал строго секретни писма. Нито пък те са отговорни за последвалото уволнение на ръководителя на банката на Ватикана Еторе Готи Тедески и хапливото изявление, в което е обвинен, че не си е вършил работата достатъчно добре.
Разследването, започнато от италианската полиция, в което документите от Тедески бяха конфискувани на 5 юни, предизвиква страхове за още по-голям скандал. Оттогава насам медиите цитират опасенията на Тедески за собствения му живот.
Папата е още жив, но вече се водят задкулисни борби кой ще е наследникът му
Зад кулисите обаче всъщност вече цари ожесточена, изпълнена с взаимни хули борба за власт, която ще определи кой и какъв ще бъде следващият папа. И тя до голяма степен се концентрира около финансовите институции на Ватикана.
Институтът за религиозни дейности (ИРД) - формалното название на Ватиканската банка, далеч не е чужд на скандалите. През 80-те години банковата институция бе обвинена във финансови машинации, както и се подозира, че има връзка с мистериозната смърт на видния италиански банкер Роберто Калви, известен като "Банкера на Господ". Той беше съден в Италия и открит обесен под моста "Blackfriars" в Лондон със заключение за самоубийство. Двайсет години по-късно италиански прокурори излязоха със заключение, че мафията го е ликвидирала.
Понастоящем банката търси начини да изчисти името си от скандала с пране на пари. Според вестника La Repubblica, работен доклад на Съвета на Европа дава положителна оценка на Ватикана по 41 от общо 49 критерии. Повече от 10 констатирани проблеми биха изложили Ватикана на риск да попадне в черния списък на Организацията за развитие и насърчаване на мерките за борба с прането на пари - международен регулаторен орган по банковите политики. (Срещата на Съвета на Европа в Страсбург от 4 юли разгледа доклада, а сега Ватикана има един месец за официалното си становище по него).
Г-н Готи Тедески получи поста си с благословията на кардинал Бертоне. Ала след това се противопостави на нов закон, подкрепен от кардинала, който трябваше да увеличи правомощията на държавния секретар за сметка на съществуващия независим надзорен орган - Префектурата по икономика на Светия престол. Тази промяна съвпада с един по-широк модел. Откакто се завърна във Ватикана преди 6 години, кардинал Бертоне успя да си спечели още по-голяма власт.
Солиден препъникамък
77-годишният прелат не се приема за "вътрешен човек" във Ватикана. Той е дясна ръка на папата, откакто тогавашният кардинал Йозеф Рацингер е оглавявал Конгрегацията за доктрината на вярата. През цялата си кариера до този момент Бертоне е изпълнявал чисто свещенически функции. Подчинените в секретариата му недолюбват енергичния, обичащ футбола бивш архиепископ - заради пълната липса на какъвто и да е дипломатически опит.
Интригите не са нещо необичайно във Ватикана. Това, което прави този конфликт специален, е многократният досег на кардинал Бертоне с лостовете на финансовия контрол - и, вероятно, както казват враговете му, със свързаните с тях протекции. Миналата година той се опита да накара ИРД да спаси прочута, но затънала в дългове болница.
Отказът на Тедески да стори това стана предвестник на последвалите скандали между тях. Сега достигналите до пресата папски писма показват, че Бертоне се е опитал неуспешно да застави тогавашния архиепископ на Милано да се откаже от пост, даващ му контрол над Католическия университет в града.
Перфектни примери за ватикански непотизъм
За да заздрави още повече позициите си, Бертоне е издигнал на високи постове свои близки и бивши подчинени от региона около бившия му диоцез - Генуа, както и от родния му Пиемонт, също в северозападна Италия. Един от тях е бил назначен от него като ръководител на съкровищницата на Ватикана, а друг е бил назначен от него за шеф на централната банка (която е нещо различно от ИРД).
Трети доверен човек на Бертоне е получил поста на губернатор на града-държава Ватикана, светското седалище на Светия престол. Това естествено е свързано и с огромно финансово влияние. И тримата близки до Бертоне са били издигнати за кардинали през февруари.
Тези назначения засилват подозренията сред критиците на кардинал Бертоне, че той се опитва да подготви свой състав за следващия конклав: събранието на кардиналите, което ще избере следващия папа. Намеци за предстоящи тъжни събития подсказват, че този вот вероятно ще се състои по-скоро от очакваното. Според друг изтекъл до медиите документ, кардиналът и архиепископ на Палермо е заявил, че 85-годишният Бенедикт XVI ще почине преди края на ноември т.г.
Рядко се е случвало държавен секретар да се възкачи на трона на католическата църква: единственият пример от 1667 г. насам е Пий XII през 1939 г. Каквито и да са амбициите му, Бертоне се е доказал като изключително спорна фигура. В ранните години на папството на Бенедикт XVI имаше цяла поредица от дипломатически гафове, които много от висшите духовници на Ватикана приписваха на липсата на опит на държавния му секретар.
Оттогава насам нещата не са се подобрили особено. Някои наблюдатели се надяваха като донякъде външен човек за Ватикана той да внесе иновации и прозрачност в централната бюрокрация, за последно реформирана през 1967 г. Но изтеклата кореспонденция подсказва, че е точно обратно - той е действал, за да защити финансови интереси, например разжалвайки прелат, който е спомогнал за спестяване на над €40 млн., като е прекратил изгодни за външни страни споразумения за доставки.
Според непотвърдени слухове, кардиналът е предложил оставката си, но папата е отказал да я приеме. На 4 юли, преди да се оттегли в лятната си резиденция, Бенедикт разпространи рядко публично изявление, заклеймяващо "несправедливата критика" към кардинал Бертоне и възхваляващо "дискретната му подкрепа" и "просветени съвети", които са били "особено от полза в последните месеци".
Вероятно понтификът се опасява, че ако освободи главния си съветник, това ще е мълчаливо признание, че е направил грешка с назначението му. Но докато държавният секретар на Ватикана остава на поста си, вътрешните борби в града-държава вероятно все така ще продължават, а опасенията на външния свят от администрацията му ще бъдат все така сериозни.
