Снимката, която преобърна живота на Неда

След като името на втория пилот от фаталния полет на Germanwings стана известно, всички медии направиха онова, без което не може в днешно време - потърсиха профила му във Facebook. И между всичките Андреас Лубиц и Андреас Гюнтер (изписано с умлаут - Günter и без умлаут - Guenter) се появява профилът на един Андреас Гюнтер, който има на стената си снимка на...Алпите.

И, разбира се, със скоростта на информацията в онлайн среда, неговата снимка се оказа в редица немски, испански, италиански и световни издания, както и в българските им събратя.

Освен нея в медиите беше разпространено и друго изображение на пилота, на което той е седнал на Голдънгейт бридж и е усмихнат. Снимката е направена от разстояние, така че на пръв поглед двамата Андреас си приличат. Въпреки че ако се замисли човек, носовете им са малко различни, зъбите също. А и Гюнтер е от Швейцария, а Лубиц - германец.

Въпреки това в профила на швейцарския Андреас няма активност, която да показва, че е жив и здрав, а приятелката му (чието име намираме отново във Facebook), също не е особено активна. Основателна причина за мнозина да решат, че това е отговорният за катастрофата, чиято вина до момента не е недвусмислено доказана.

Междувременно профилната снимка на швейцарския Лубиц започва да се споделя във Facebook с анонси като този - „Ето го депресираният психопат! Вторият пилот - убиец!!!"

Единствената вина на Гюнтер е, че се казва Андреас. Прекрасно име в неприятна ситуация. И също - че не е затворил профила си за досадни непознати.

Медиите, които работят по Facebook не за първи път правят кофти номер на жив и здрав човек, обявявайки го за мъртъв. В случая на Неда Солтани това за малко не се оказва пагубно.

Историята на грешната Неда

През юни 2009 година млада жена е застреляна от снайперист по време на демонстрация в Техеран. Името й е Неда Ага-Солтан, в YouTube е публикувано видео на смъртта й и с това тя се превръща в лицето на протестното движение в Иран. Името й на фарси значи „глас", „призив" и с това тя става „гласът на Иран".

Проблемът е, че лицето на плакатите от демонстрациите не е нейното, а това на университетския преподавател Неда Солтани. Едната Неда е мъртва, а за другата нормалният живот приключва в този миг.

Само за часове Неда Солтани получава стотици покани за приятелство във Facebook от непознати, без да знае, че снимката и името й са навсякъде - не само в местните медии, но и в световните. По-късно получава и мейл от непознат човек, който й пише във връзка с Неда Солтани (нейното име), която е убита на улицата в Техеран предишния ден. Тъй като за Неда няма никаква информация, човекът се опитал да я открие във Facebook и на базата на елиминиране на невъзможните варианти, стигнал до нея - Неда Солтани.

Прибирайки се вкъщи, университетската преподавателка получава обаждания от студенти, колеги, приятели и роднини, които й казват, че е навсякъде по телевизията - CNN, Fox News, иранските телевизии.

Оказва се, че световните медии използват профилната й снимка във Facebook, на фона на кадри от смъртта на Неда Ага-Солтан. Тя обяснява на всички, включително на непознатите международни журналисти, добавили я във Facebook, че са направили ужасяваща грешка. Но това не променя нищо, защото медиите вече са я обявили за мъртва. Снимката й е върху плакати на протестиращи, в блогове, сайтове, новинарски емисии.

Следват съобщения, в които е обвинявана, че е ирански агент, който е хакнал профила на мъртвата Неда, за да разруши символа на опозицията.

Семейството на Ага-Солтан публикува снимки на убитата Неда, но това се случва 48 часа по-късно. В онлайн средата снимката на университетската преподавателка се е разпространила паралелно с образа на мъртвата Неда.

Неда Ага-Солтан е мъченица на протестното движение, а образът на Неда Солтани е слят с нейния.

Голямата грешка, която тръгва от Facebook

Докато живата Неда осъзнава глупавата грешка, иранските служби вече са силно подразнени от вниманието към мъртвата. Три дни след убийството, те са в дома на Неда Солтани, за да измият ръцете си от кръвта на Неда Ага-Солтан. Те не просто се опитват да вменят, че Неда никога не е била убивана, но и че смъртта й е само част от пропагандната машина срещу Иран. Нещо повече - снимката на Неда Солтани не е взета от Facebook, а е разпространена от Европейския съюз, като вина се хвърля още върху САЩ и Великобритания.

Университетската преподавателка отказва да участва в заговора, животът й е застрашен. Приятелите и колегите й се отдръпват, защото не искат и техният живот да бъде в опасност. Приятелят й я изоставя. Последния път, в който иранските служби я навестяват, я отвеждат, забранявайки й да вземе със себе си каквото и да е.

Грешната Неда е обвинена в държавна измяна и е обявена за американски шпионин. Принуждават я да подпише самопризнания за нещо, което я обрича на смъртно наказание.

И всичко се случва само за 12 дни.

С помощта на приятели, тя подкупва служител на летището и напуска Иран завинаги. Днес Неда е на 38, написала е книга за случилото се и живее в САЩ. През 2012 година BBC й дава възможност да разкаже историята си - 3 години, след като животът й е бил преобърнат с главата надолу.

Снимките - в центъра на историята

Снимките на онези, които са имали лошият шанс да попаднат в новините, обикновено при трагични обстоятелства, винаги са търсени от медиите. Те придават на историята човешко измерение, помагат на читателите да се идентифицират с човека на снимката, казва фоторедакторът на BBC Фил Куумс по повод грешната Неда.

„Днес ние консумираме, изискваме истории и снимки по-бързо от преди, което означава, че новинарите търсят тези снимки в социалните медии", казва Куумс. „Разбира се, има много неща, които трябва да се вземат предвид - проверка на идентичността, авторско право. И с двете въпросът може да бъде уреден бързо. Има обаче и етичен ъгъл - дали медията има правото да вземе снимка от един контекст, за да я използва в друг, за аудитория, за която не е предвиден. Отговорът варира според ситуацията", казва той.

Ако някога репортерите са търсили достъп до близките на жертвата, за да получат снимка, то днес - Facebook е на един клик разстояние. Има Google +, Twitter, Pinterest, Reddit... хиляди начини да стигнеш до човек, да се „разходиш" около дома му, без да го познаваш, без да живееш в неговата държава.

Дали докато четеш този текст, ще се окажеш „грешната Неда" или „грешния Лубиц" - всичко е въпрос на интернет присъствие и...случайност.

#2 boris 31.03.2015 в 18:30:47

за това в Иран - всички с фереджета. Като се снима с фереджето- няма значение кой султани кой мултани..

#3 Мина 31.03.2015 в 23:05:23

Лошо...

Новините

Най-четените