Ако някой европейски рекламист беше проследил предизборната кампания у нас, вероятно щеше да си помисли, че тази професия е напълно непозната в България.
Объркани послания с произволна смяна на лявото и дясното, популистки обещания, неясно таргетиране на избиратели от всички партии, смешни и не дотам гафове, визии с крадени кадри от интернет или нелепи снимки на сладникаво усмихнати лидери, безсмислено оригиналничене, инфантилни обръщения или направо откровена простащина, усещането, че гласуването няма значение, защото всички говорят едни и същи общи приказки - това запомниха избирателите, за съжаление.
И гласуваха, както си знаят
Нагледахме се на плакати на лидери, разлепени върху трафопостове или директно върху контейнерите за боклук, на фалшиви календарчета с Бербатов, дело на местни активисти, на тениски с лика на Левски, рекламиращи кой знае защо народната република и задължителната казарма, на снимки на водачи на листи пред театрални плакати със заглавия като "Слухове" - блестящ комедиен фарс" или на партийни лидери, чиито образи бяха налепени над обяви за циркови представления, за което пак бяха обвинени местните доброволци.
Пликчета с кафе, вафли с абсурдни надписи, клип с боксьори като символ на левите идеи, с костюмирани сериозни мъже, намиращи се кой знае защо в препълнена спортна зала, студенти, които искат да учат във фитнеса, сватба на нищо неподозиращи хора, употребена като реклама на православието, изгаряне на европейското знаме в присъствието на лидера на една от най-големите европейски партии, фалшив медал за лидера на националистите, даден също кой знае защо в столицата на чужда държава са само малка част от картинката.
Да не говорим за десните партии, които агитираха в селата и левите, раздаващи чорба от казани за бедните в центъра на София.
Наслушахме се и на нелепи послания
Един десен лидер обеща на десните си избиратели безплатен газ за 10 години напред, а друг десен лидер каза, че ще изпълнява левите идеи на КНСБ в европейския парламент.
Лява партия написа в програмата си, че ще се бори за "силно конкурентна социална пазарна икономика" в Европа, а партия с претенции, че е "най-европейската", откровено използва формулировката "Концерт с почерпка" в официални плакати като директно си призна, че нейният електорат по стандарт е най-далече от Европа и разчита предимно на кебапчета. Националистите викаха в полза не на България, а на Путин, кандидатите за европейски парламент обясняваха, че той е вреден за здравето ни, без да отговорят какво точно ще правят при това положение там.
Не бързайте обаче да обвинявате хората, които бяха автори на кампанията. В предизборните щабове на всички партии имаше доказани професионалисти, които иначе правят страхотни и успешни рекламни кампании за клиентите си. И не те си загубиха талантите внезапно - виновници са си самите политици.
Когато лидерът има "собствено", макар и пагубно за партията му мнение, и най-големият професионалист не може да помогне, просто защото никой не го слуша, а съветите му винаги са заглушени от клакьори, които викат "браво" и на най-голямата глупост. Впрочем, това за професионалистите и послушковците важи за всяка област - включително и за състоянието на партийния апарат, институциите и държавната и общинска администрация.
Партийните лидери от всички цветове най-накрая трябва да разберат, че умните са за предпочитане пред правоверните, че добронамерената критика от разбиращи и образовани хора е по-важна от партийната дисциплина, че "партията е права, дори когато съгреши" е цитат от пролетарско стихотворение, а не европейско поведение и че за резултатите от изборите трябва да се сърдят предимно на себе си, а не да обвиняват избирателите.
Иначе, не само партийните им структури, а и държавата ни ще е все на този хал.
