Чета и се забавлявам...
Видях наскоро, че отново се е заформил обществен дебат около комунистическото наследство и Людмила Живкова, което само по себе си е безсмислено и лишено от всякаква реторична стойност (все едно да дебатираме около ползата от хлебарките, кучешката тения или Николина Чакърдъкова), но пък от друга страна темата за тоталитаризма ми е любима и затова ще се постарая да ви предложа гледната си точка без да ви досаждам до смърт.
Людмила Живкова... Навремето френският вестник "Фигаро" я беше нарекъл "богатата принцеса на една бедна страна" по повод величайшето й посещение в Лувъра, отворен срещу съответното заплащане единствено за щерката на Тато през иначе почивен ден.
Признавам, това донякъде е дразнещо, но не е никак необичайно - всеки себеуважаващ се потомец на африкански диктатор проявява подобни форми на глезотийка, с която да привлече международното внимание преди да му резнат кратуната. При нас проблемът обаче се състои най-вече в това, че така и не се стигна до рязане на глави, защото мотивацията ни бе сведена до стриктния минимум, т.е. колкото да пожелаем да си платим сметката за парното.
А за това, виж, заслуга има именно живковистката клика, която ни създаде точно такива, каквито сме и сега - хленчещо и безхарактерно стадо скопци без капка воля. И така, от опашка за салам до опашка за тоалетна хартия, от режим на тока до чакане на софийско жителство, животът на обикновения българин се заключаваше в едни такива жалки и фиктивни победи, също толкова жалки и фиктивни, колкото и вечно преизпълнените планове на Партията.
Докато и самият живот не стана жалък и фиктивен. Защото именно това, а не разните му там заводи за полу- и цели проводници, беше фараоничното мероприятие на комунизма. Основният принос на Людмила Живкова се изразяваше в засилената зидаро-мазаческа дейност, довела до изграждането на фалшиви руини и останки от крепости, изпълняващи ролята на изкуствен фалос в иначе скромната ни национална история.
Всеки здравомислещ човек би си задал въпроса кому, аджеба, са нужни подобни исторически фантасмагории, обаче на българина това явно му харесва, нищо, че е пълна измишльотина. Защото чрез фалшификатите изпитва може би между два хленча някаква форма на мъжественост и повод за гордост. Толкова е лесно да се гордееш с миналото и толкова е трудоемко да създаваш нещо в настоящето.
Всъщност в омотаната с тюрбан глава на Людмила Живкова се бе заформила налудничавата идея, че е възможно от нищото да се пръкне нещо както в исторически, така и в културен аспект. И поради същата причина цялото комунистическо творчество от тази епоха е напълно лишено от смисъл - като се почне със Светлин Русев и се свърши с Вежди Рашидов, всичко е въздух под налягане, пършива символика и харчене на материал.
Ами така е то, когато "творческата" дейност цели партийните аплодисменти, а не истинска творческа реализация. Защото е много по-лесно да получаваш партийни блага в замяна на минимален труд, отколкото да купиш с последните си пари сено, за да го рисуваш... и след това да гладуваш с цялото си семейство. Само дето в единия случай се ражда летяща чиния на Бузлуджа, а в другия - Клод Моне се превръща в основоположник на импресионизма - вие преценете сами кое е стойностно и непреходно и кое ще гние на бунището на историята. Така Людмила Живкова и обкръжението й научиха дечицата ни да се задоволяват с камбанен звън вместо да опитват да създават музика.
Наистина е жалко, че Людмила Живкова е пътувала напразно до Париж, жалко е също, че не е схванала смисъла на историческото наследство и творческия дух, а най-жалкото е пък, че въобще се родила - както тя, така и целият й род. Надявам се, че от небитието пред очите й се е отворила съвсем друга перспектива, че е видяла най-сетне Лувъра не само като свидетелство за памет, но и като желание за развитие, революция и социални придобивки.
И може би е разбрала, че ако не бяха унищожили у нас истинската мотивация за смели промени и търсене на свобода, царството на живковизма щеше отдавна да е свършило, а инициаторите на безсмислени дебати нямаше да дърпат юздите на българското общество, ами щяха да са напълно зачеркнати от социалния живот и заклеймени като паразити.
Междувременно делата на Партията са в нас и около нас, а светът ни е такъв, какъвто го беше замислила Людмила Живкова заедно с останалите червени вампири: и до днес партийните секретари, военните и ченгетата вземат по 800 лева пенсия за услугите, извършени на един престъпен (поне на хартия де...) режим. А обикновените пенсионери преживяват с по 100 лева... И с умиление си спомнят за времето на Тато, когато сиренето беше по 30 стотинки, без същевременно да се замислят, че времето е едно и никога не е свършвало. И това ако не е цинизъм!
