Отдавна не съм гледала такава пошлост на кино. От уважение към актрисите Татяна Лолова, Илка Зафирова и Ани Бакалова, към композитора Кирил Дончев и художника Анастас Янакиев (в началните титри фигуриращ като Наско), преди прожекцията бях отворила всичките си позитивни рецептори. Уви. За просветения зрител всичко започва с огромното заглавие от екрана: "Сбогом мамо" без запетайка.
В медийните изяви на Мишел Бонев доста се коментира автобиографичният сюжет, но все пак ще го разкажа лаконично. Бабата Мария, болна от Алцхаймер (Татяна Лолова), е натирена от дъщеря си Яна (Мишел Бонев) в забравен от държавата старчески дом, където властва насилие. Изхвърлена като момиче от баскетболния си треньор и прогонена от пастрока си (все заради разгул), оправила се с танци и либидо, тя ражда две дъщери и прехвърля патологичния си реваншизъм върху тях.
По-голямата (Марта Янева), чийто прототип е авторката, е изоставена от баща си (Юлиян Вергов) навръх пълнолетието, а след опит за самоубийство попада в Италия, става звезда и се явява като deus ex mahina, за да откупи от злокобната майка отчаяната си сестра (Надя Конакчиева).
Двете презират родителката си, обичат баба си и правят всичко възможно да я измъкнат от ада. Успяват с помощта на адвокат (Лича Нунец, научила български специално за филма), зам.-министър (Веселин Ранков), съдия (Красимир Ранков)...
За майка им не остава друго, освен платен секс със случаен гаров пияница. Както става ясно, филмът е мелодраматично шоков. И лековерният зрител, формиран от тв-сурогати, би могъл да се "хване" за майчинското насилие, бруталното издевателство над възрастните, всепобеждаващата любов...
Оставям настрана достоверността на историята, но тези иначе важни теми, доста експлоатирани в киното напоследък, тук са представени неубедително - до гротеска. Филмовият разказ подскача в невнятен флешбек между 1968, 1977, 1989 и 2005, между дома, Бургас, София и Рим, декориран с тлъсти надписи в долния ляв край, които дообясняват "пет години по-рано"/"пет години по-късно", и креслива музика във и зад кадър.
Мишел Бонев се вихри с бургаския си диалект и нагла вулгарност в жестове и стайлинг, а актьорското присъствие е сведено до комиксови щрихи. Бездънната драматургично-режисьорска несъстоятелност превръща дори социалния патос в кич. Това ексхибиционистично недоразумение, наречено филм, е демонстрация на профанната и пробивна аматьорщина, с която се сблъскваме на всяка крачка.
Но тук е още по-дебелашко, тъй като създателката на копродукцията се перчи с награда от Венеция (маргиналната "Action for women") и ангажиране на български кинематографисти. А най-отвратителното е, че вложените 330 хиляди държавни лева в "Сбогом, мамо" (бюджет 4 милиона евро) са достатъчни за скромен дебют или няколко къси филма на образовани млади хора.
Мисля, че отношението към това произведение опира до наличието на културен филтър.
Бе кво я плюете жената толкова? Хванала си италиански чичко - направила филм. Ако с българска мутра беше останала, щеше кръчма да отвори или парвенюшки хотел. Една идея по-извисено е филм все пак
Е, то бива критика ама чак толкова....Ама има хора правещи парички с писане на критики,а и какво ли още....лапане на свирки ,а и други неща...
все ще се намери някоя която завижда на това да си хванеш някоя пенсия с пари и обвинява всички останали че също завиждат еми не завиждаме сори
Права си Теа,има качества жената,като те гледам с тази пура,придобиваш "вид удобен за логаритмуване",ама няка си не ти прилича,личи си ,че си начинаеща,просто поза,ха,ха,ха...
FRIDA
"Бургаският" диалект е нещо невероятно ГНУСНО за слушане - и не само той, ами и всеки отвратителен МЕК диалект, бил той от "РусИ", "СливЯн" или "ГорнЪ УряУвицЪ" ! Повръща ми се от СЕЛЯНИ, които говорят на меко, превзели са София и врещат като стадо маймуни - "Чи то в София съ най-гулемичи селяни" - ами най-големите селяни са, тъй като ВИЕ, скапани провинциалисти, долазихте тук да дрискате!!!
До cheren_zaek: Я, вземи си пий хапчетата! Аман от самозабравили се фльорци, които мислят, че София е европейски град. Като за начало - няма понятие "Бургаски диалект". Има ятова гласна, която дели България на два основни диалекта - западен и източен. Източния се дели на североизточен, който обаче не покрива само географското понятие, и югоизточен. Югоизточният започва от Бургас на юг и обхваща също така градове, като: Царево, Тополовград, Хасково, Харманли, Кърджали и т.н Вземи и прочети. Хората от малките градове мигрират към големите, защото търсят работа, а не защото искат да са столичани. Манталитета, който показваш в изказването си, говори най-вече за собствената ти рогащина. Сигурна съм, че дядо ти е ходил с потури, а родителите ти са първите, които са завършили гимназия. П.П: Така наречената Мишел БонеФФФФ си търси известност.Тя е Златка Райкова след емиграция. Нито един човек с що-годе високи критерии за кино, не би губил време да я коментира. Проблемът е друг. Защо й дадоха парите? И кой?
За езика и черния заек . Селянията в България е бич божи , но диалектите не са порок . Именно твърдият български език е една от причините хубавите ни песни да са колкото пръстите ти , ако и да са повече от моите .
My Majesty: Провинциализмът е начин на мислене и действие. Нека мре. Именно от българските градове с най-яко комунистическо мислене тръгват за София. Тези чергари не си задават въпроса кой ги доведе до столицата да проституират и да просят. Нека мрат. Който е грамотен не говори на диалект. На диалект говорят провинциалните комунисти прехвърлени в столичните партийни ядки за укрепване на Кремиковци и живеещи поголовно в "Младост". Нека мрат. Многото знание добито в "свободните университети" /заети от комунистически чеда и внуци/ вреди на свежата партийна мисъл. Мрете!
А колкото до Мишел Бонев, тя потвърждава всичко вече написано от мен...
До Скапаняк: Съгласна съм, че осъзнатият, образован и интелигентен човек, успява да надмогне диалекта си, ако има такъв. Точно заради това съществуват правоговорни и правописни норми в българския книжовен език. Благодарение на диалектите и тяхното изследване, например е доказано докъде се разпростира ареалът при разселвани на българите. Пак именно диалектът доказва, че такова "животно като македонец нЕма" Повечето ни политици говорят на отвратителен диалект, не спазват елементарните изисквания за правоговор и считат, че да говориш като треторазряден гамен е доближаване до масите За журналистите по телевизията не ми се говори. А гореобсъжданата Мишел е първо поколение бургазлийка Самата тя обясни в едно от многото предавания, в които ходи да се излага, че е изкарала част от детството си в село Мамарчево /елховски вилает/. Труден и нелек е пътят от Мамарчево, през Бургас, та до Италия
И все пак аз го намирам за положително това, че прави филм. Не си представям коя да е мутреса в БГ да си загуби ценното време с нещо различно от висене по кафенца и МОЛ-ове, в краен случай нещо фитнес малко... Все пак е някаква креативност, колкото и силно да звучи
My "Majesty" О, да. Това е другата причина столичани толкова да "обичат" провинциалистите-селяни. Провинциалистът-селянин идва тук да си търси работа - и тъй като бедната селска душица освен да търси насъщния, дава мило и драго да избяга от скуката, сивотата и махленската публичност на родното си място, е готов да работи за 400-500 лева парици. (За справка - вж.Студентски град. Курварлък и напиване до посиране, защото си далеч от родното село, където клюкарщината е втора природа и комшийките знаят с кого си се натискала в селското кино. Но това е столицата - никой нИ тЪ познава, сестро - дай да си отземИм от живота, като сЪ Ибем с цялото общежитие и пиЙм като продънени бъчви). Но да оставим това настрана. Ако още не си разбрала къде е проблемът, аз любезно ще ти разясня - селянинът-провинциалист ПОДБИВА критериите за заплащане на служители. Защото е готов да бачка за малко пари. От това са доволни единствено мутрите, които държат бизнесите в България и които си хвърлят шапките от радост заради евтината работна ръчица. Столичани не са виновни, че при вас няма работа. Колкото до диалектът, този наистина гнусен мек диалект, който е масово посмешище в ред скечове и вицове - вместо да бълваш змии и гущери, постарай се да го изгладиш, особено ако си в София. Защото, уверявам те - хората зад гърба ти се смеят. Много ти се смеят. И те имитират. За твое добро ти го казвам.
До cheren_zaek: Жалка си. Под нивота ми е да споря с хора, които нямат елементарна интелигентност и познания. Никой диалект не е гнусен.Смешен -да. Забавен-да. Повод заприсмех - понякога. Но диалектът е част от историята ни. Но това не можеш да го разбереш. Езикът не е статичен, той се променя. Страшното при теб е, че ти мислиш на диалект. Аз живея там, където съм написала. И говоря прекрасен книжовен език. Това, което не си разбрала е, че има значение не само къде си роден, но и в каква среда си израстнал. Но ти мислиш на диалект, за това такива неща дори и не предполагаш.
Cheren_zaek и Thea, ако четем написаното от първия като анекдотче е наистина смешно и би могло да е приятно. Би могло ако не беше толкова тесногръдо и абсолютно невярно. За да е ясно предварително, аз съм един от онези провинциалисти, които по стечение на обстоятелствата избягаха от скуката в родното си място и се установиха в столицата, защото условията там са малко по-добри (никой от нас не е виновен, че де що има фирма в България иска да се намърда в София и само там се откриват работни места). Та ... отивам аз на няколко интервюта за работа (за последно ходих по интервщта преди около 2 години). Представянето на фирмите е прекрасно: ... 1. Ние сме много големи, работим с големи партньори, развиваме дойност в чужбина и прочее хубавини. Казват: Трябва ни човек с вашия опит и ще се отчитате директно на големия чужденец дето е шеф на отдела. Айде сега да поговорим за пари - 750 лева за първата година и след това ще мислим за увеличение. И аз нали съм навит на всичко си правя сметката, че с квартира, транспорт и родители на село единият пенсионер, а другият безработен от години на мен преди да започна да ям разходите ми са около 850 лева. Дали се договорихме, как мислите? 2. Институт със сериозна дейност, която е и доста отговорна. Преди интервюто са ми дали списък с литература, по който да се подготвя. Явявам се на интервю, което започва с изпит по английски език (ехааа, сериозна работа). Превеждаме сравнително лек юридически текст (аз съм инженер). Половината кандидати се отказаха ядосани, че изобщо се съмняват в способностите им (нямаха такива). Предавам си превода и след малко ме викат на събеседване. На една маса седят 5 (пет) сериозни дами и господа (приятни хора) и аз сядам на стола срещу тях. Разговаряме си приятелски в продължение на 15 минути с въпроси и отговори и пак става дума за пари (МАМКА МУ!!!). Парите са ... 450 лв бруто, ако вкараме и около 4 години предишен стаж с класовете ще дойдат чисти. Вярвайте ми, исках да работя там, ама ... нали съм селянин, сърце не ми даде. Това са два от примерите, които аз мога да дам. Мога още да кажа, че най-нископлатените длъжности (извън Студентски град, който все пак не е София) се заемат от столичани, които живеят на издръжката на мама и тате и си изкарват парички за дискотеката в петък без да има за какво да се грижат. Човек, който е можещ и знаещ и идва от провинцията никога не може да си позволи да подбива пазара на труда, а дори напротив. Хората като мен ви дърпат доходите нагоре и то не че много ни се иска ВИЕ да просперирате, просто не можем да си позволим да живеем в София с ВАШИТЕ доходи. Имам много за казване по темата, но ... преливане от пусто в празно. Поздрави и успех.