Шаманизъм, НЛП (невролингвистично програмиране), друидизъм, орфизъм... Както и да се нарича, обозначава търсенията на пътищата отвъд, комуникацията с други състояния на съзнанието. Някои ги предприемат, други се страхуват, трети го смятат за съвършена глупост. Не се наемаме да съдим. В тези търсения всеки е сам за себе си.
Стана 9-ти. От няколко години чакам този 9-ти. Планът е Б - отиваме на церемония с Аяуаска. Това, че е извън София, е още едно предимство. Пътуваме - всеки с причина защо иска да е там.
Харесвам подбалканския път. Баба продава сладко от диви ягоди в отбивката. На юг е топло, а в София валя сняг предния ден. Пътуваме към Казанлък. Там, близо до село Копринка, ще бъде церемонията. С шаман от Испания.
Силно място. Севтополис е наблизо, под водата на язовира. Караме по черен път към тракийска могила, полуразрушена от иманяри. Къщата е зад могилата. Дървена, бяла "малка къща в прерията". Изглежда спокойно в нивите. Има вече няколко коли отпред. Дворът е голям, а наоколо обикалят кокошки и куче.
Знамена свързват къщата с дървена беседка на двора. Знамена с мантри. Къщата гледа на юг. Хора копаят дупка, поздравяваме се, май никой не познава никого. Жени строят олтар от пръст и вода в средата на долния етаж. Веднага виждам шамана. Прилича на баща ми. Дошъл е от Испания за две церемонии. Днес и утре. Виждам и българския му колега. Прилича на Коцето Калки, но в по-млад и суетен вариант. Не ми харесва.
Събираме се. Олтарът е готов. Платихме капаро по банков път - 60 лева. Още по 70 - на място. "Стойте си по местата, ние ще минем", организират плащането шаманите. Всичко става на ръка. Ордер + 70 лева. Платено. Калки е усмихнат. Доста мисли рестото. Церемония, шаманизъм, тъмна светлина.
По време на церемонията, ще се приема Сан Педро и Аяуаска. Поглъщам топче Аяуаска. Хм. Има вкус на тютюн за наргиле. Следва 50-грамов шот със Сан Педро. Мескалито. Раздават ни торбички. За повръщане.
Около 50 души сме. Има хора с "Адидас", семейство с 16-годишна дъщеря, лелки, млади. Всеки е неслучайно тук. Има добра вибрация. Чакаме. Медитираме. След 2 часа са повърнали над 95% от хората. Силно. Тихо. Повръщане. Масово. Като след отравяне. Не повръщам. Смея се. А нямам право. В церемония съм. Казват ми, че тези хора повръщат заради моите грехове. Доста има да повръщат.
Има персонал. Сменят торбичките и ти подават салфетка. Шаманът не спира да пее. Харесва ми. Има обстановка. Чакам вибрацията. Не идва. Предлагат ми още един шот. Този е с Аяуаска и вино от нея. Пия. Вкусът е друг. Всички повръщат. Аз не. Чакам. Идва. Шаманът е с кожен тъпан. Влизам във вибрация.
Лежа на дъските. Усещам къщата и хората. Силно. Тъпанът на шамана спира. Коцето запява кришнарска мантра... и всичко отива по дяволите. Отварям очи. Изкара ме много грубо. А уж е шаман. Менте. От шаманизъм и Аяуаска се оказах упоен на псевдокришнарски ритуал. Ужас.
Кришнарите са ми скучни. И сега к'во? Дреми. Сигурно има 5-6 часа до изгрева. А онзи пее ли, пее. И всички не спират да повръщат. Не повръщам. И Ирина не повръща. И тя е тук, не е във форма. Попитах я как е. Каза, че не е тук. Супер, поне един от нас е на място, различно от това и странства в главата си.
А той пее. И хвърля "кедър" в жаравата на олтара. Хвойна. Абе нали са от едно семейство, смърдят еднакво гадно. Не се вижда добре. Светлина няма... Анализирам ситуацията. Упоен съм.
Това не е Аяуаска. Това е нещо друго. Нещо познато отпреди. Морфин. Мразя го. Продължавам да мисля - нещо на макова основа са ни дали. Мамка му. Прецакаха ни. Поглеждам към другите хора. Трябва да измъкна Ирина и себе си от тук. Пфф. Кришнари. А всичко така добре започна. Goddamn hippies!
Няма да стане сега. Нямам особен контрол над тялото си. Скапаният морфин. Не съм дошъл тук да ми дават упойки. Още няколко часа до изгревa. Има вече разни хора в трипа. Калки се умори от хипи изпълнения за слънцето с пресилен английски и странен акцент.
Шаманите пиха от друга бутилка. Мамка му, оставих се някакви псевдо-кришнари-хипари да ме упоят. Сега остава вятърът да каже на шамана да ни даде отрова и ето ти масово самоубийство. Глупости. Не издържам вече и се смея. До мен Павел повръща. Гол е до кръста. Не съм видял кога се е съблякъл. Goddamn hippies.
Смея се. Постил съм два дни преди церемонията. Дехидратиран съм. По време на церемонията нямаш право да пиеш, ядеш или пушиш. Ирина се движи. Мрънка. Млъква. Испанецът избухва с песни. Добър е. Земя. Огън. Вода. Вселена. Има от Познанието. С него влизам. Минаха доста часове. Не съм губил представа за време.
Съмва се. Ирина се надига, ама по-добре не. Какво ми дадоха? Морфин. Ужас! Споко. Трябва да се измъкнем. Още сме доста неподвижни. Не си усеща тялото. Смее се. "Телефонът. Русен. Чантата", подреждам всичко механично в главата си, за да не загубя контрол.
Изгрев. Красив. Слънцето излиза над тракийската могила. Наистина е силно. Ще събера облаците и се махам. Изнасям Ирина навън. Добре е. Няма сили, но се държи. Не мрънка. Държи шоколад и се опитва да преглътне парченце. Събрах облаците. Яж. Не мога. Телефонът. Русен. Вътре шамани продават бижута. Заредени са с енергията около олтара. Зомбясали хора протягат ръце към тях. Усмихват се отнесено.
Трябва да се измъкнем. Нямам добра координация. Нямам кръвно, но поне стоя прав. "Колата. Телефонът. Русен", продължавам да си повтарям. Ръцете не ме слушат. Студено е. Battery low. Ееее, наистина, като в "Децата на царевицата". Смея се. Сутрешна истерия. Тъпи кришнари с фалшив гуру. 130 лева за морфин. Перорално - "супер". Обаждам се на Русен. Вдигна. Идва.
Искам само легло и баня. Ирина прилича на изкарана от гроба - с торбички под очите. Рошава. С тъмни петна по лицето, сбръчкана кожа от дехидратацията и черно под ноктите. От пушилката цяла нощ. Смее се. Преебаха ни. Супер коледен подарък за нея. Мразя Коледа. Какво ли да й подаря за Нова година?
Русен не може да намери пътя, а е местен. Времето е спряло. Ние също. Идва. Смее се. Много. Пея мантри в колата. Сутрешна истерия. Трябва ни хотел. Ужас! Приличаме на таласъм и детско трупче. Влизаме в хотела. Стая. "Тежко пътуване. А закуска? Утре. Ключ. 202 стая", обясняваме се на рецепцията с тъмни очила. Смърдим на хвойна. Баня.
Още сме зле. Баня, припада ми се вътре. Сън, храна и още много сън. После пак в колата и обратно към София.
Харе Кришна, поне отказахме цигарите.
"Чета, подсмихвам се по мустак, работя, телефон, чай".................. уууууууууууууууу ей ма и аз написах статия...ураааааааааа
Наркомански истории. Фалшиви духовни водачи си пласират боклуците, а хората си водят 16-годишните дъщери. Каква извисеност ... подсеща ме за една голяма песен на Туул: ... I am just a worthless liar. I am just an imbecile. I will only complicate you. Trust in me and fall as well. I will find a center in you. I will chew it up and leave, I will work to elevate you just enough to bring you down ... http://www.youtube.com/watch?v=hglVqACd1C8 Клипчето е много въздействащо. Защо са ми наркотици, ако мога да изпитам такава емоция, само докато слушам и гледам? На когото въображението не му е достатъчно за да му доставя цветни сънища, нека се друса, негова воля. Но да замъкнеш дъщеря си и да превърнеш и нея в пластелинено човече...
Ако това е истина тия хора са пълни тъпаци Хем искат Коледа да празнуват, а си пълнят главите с индийските глупости. Шаманът им е направил услуга, че не им е дал истинска Аяхуска...
So, What's the moral? Както се вика - извода е не си хабете парите за глупости, не се вържете на спиритуални шарлатани. Дет се вика fuck off за всякакви секти, сектанти и т.н. Но докато има балами да ги финансират, и сектите и "Духовниците" ще си продължат съществуването.
Стана 9ти. От доста време чакам този 9ти. Имам незавършени дела в живота си. Пътуваме с колата за Казанлък. Беше се счупила преди няколко дни, сякаш за да ни покаже страховете на егото. Харесвам подбалканския път. Баба продава ръчно изработени с любов благословии. Студено е, и малко тъжно. Стигаме до мястото. В нищото сред полята и гората в географският център на България една вълшебна дървена къща прави компания на тракийска могила. Меко и топло е усещанието за безвремие там. Влизаме вътре - дървено и уютно. В центъра красиво подреден олтар, огън и хора около олтара. Всеки влязъл в себе си, избистря намерението си за церемонията. Намерихме си места и се настанихме удобно. Медитация и тишина. Церемонията започна. Преминава свещеният тютюн- царят на растителния свят. време за изказ на намерението, време да се помолим на великия дух да ни даде това за което сме дошли. Много хора кашлят, някой коментират странно.Минава медицината. Тишина. Нещо започва да се случва . Шаманът се раздвижва и започва настоятелно да пее шамански песни и да бие с барабана. Започвам да треперя. Дали е това? дали ме е хванало ?? Въпроси, въпроси, коментари, анализи..главата ми е пълна с анализи и коментари, въпроси, пълна е с бръщолевене. Какво ме гледат всички, защо като че ли мен чакат. ааа започват да ме изнервят, какви са тея музики и миризми."Медицината ни показва какви сме всъщност в живота" казва шаманът. Хм. Странно. нищо не ми говори. Продължавам да анализирам. Нещо в мен се бори. Искам да повърна но не мога. Медицината работи в мен. Изминали са няколко часа а аз още не съм под въздействие(май). Писна ми да съм в мозъка си. Оставям се. Малко ще си почина. Оставям се на музиката . Тихо е. Струна на китара, проряза и завибрира в стомаха ми. Не издържах - повърнах. Повърнах си егото. Радвам се, щастлив съм. Имам сърце. Усещам го. Става ми мило, плаче ми се. Усещам болката на другия в кръга който пречиства проблемите си. Повръша, групата помага, шаманът пее за любов, всички помагаме. Премина ... и той светна. Добро утро казва огнярът. Към края на церемонията сме. Минава свещената вода. Събудихме се. Пеят се песни. Изгревът дойде. Най накрая. Всички са по различни. Всички са други. Някой са същите.
shaggyness - твоето е по-добро
Някакъв телефон на дилъра да оставите ... ако може...
Харесва ми аватара ти
Строу, давам ти го! В четвъртък го сменям...
смята се, че лъжливите "гуру"-та ги създават самите последователи! Като си "кихаш: толква пари, що да не се разкара човека. Зелника и този който го дава + ходене жадни във вода. Въпрос към автора: знае ли кой е определен преди време на ВТОРО МЯСТО от най-великите българи?
Астролог бягай от тук с твоите глупости. Оня белия е създал просто едно лъжеучение. Освен това няма нищо общо с темата.
Явно е, че тези неща не са за всеки!!! Хора, моля ви не се занимавайте с неща, които не са ви ясни и от които не разбирате!!! Човекът написал статията дори и без да го познавам ми става ясно, че не е за тези неща - не е готов, най-вероятно няма и да бъде... Колкото до шаманите - може и да са били менте, но не това е толкова важно. Хората са осакатени духовно и мисловно, така че е по-добре да не се набъркват в тази сфера, защото ще се изгубят още повече. За тези неща е нужно да си на съответното ниво на съзнание, а не са много хората, които отговарят на условията, особено в България... Да коментираш шаманизма и подобни духовни ритуали ако не си запознат е все едно да коментираш ядрени технологии, без да си учил и един час физика. Човешкото съзнание е сложно също колкото и вселената, но е спорно за кое знаем повече!
Не съм сигурен, че "шаманът" е бил от Испания, по скоро е бил от Мангалия...който иска айяуаска да ходи в джунглите на Амазония в Бразилия, там са шаманите, запознати с айяуаската. Иначе цитатът от Карлос Кастанеда под снимката е на ниво, един от любимите ми.
xtrm много си прав. Има много голяма разлика между нас, белите хора от цивилизования свят и индианците. Ние сме настроени консуматорски (в България - консуматорско-чалгаджийски) за разлика от тях и имаме различни разбирания за света. Ако за тях някои неща са поучителни и като цяло положителни и приятни, то за нас може да бъдат ужасни и кошмарни. Като цяло тези средства не водят до истината и може да объркат доста съзнанието на неподготвените хора.
@TheSpideр изказа се неподготвен! Ако мислиш, че това дето го проповядват поповете от ДС с лимузините и ролексите е Истината, дали си струва даже да те съжалявам. (освен ако не си падаш по стойка на ...буквата Г )