Ако като малка се забавлявах да се подигравам на героините от "Сексът и градът", то сега разбирам, че шоуто не е комедия, а трагедия, базирана на истински случаи.
Ню Йорк е като всеки космополитен град - предлага милион възможности за развитие, забавление, образование и прочие. Но никога преди дори и не ми беше минавало през ум, че един от най-големите градове на света не предлага едно - възможността да си намериш гадже!
Ежедневно телефонът ми буквално прегаря от обаждания. Америка обаче ме научи на културата на съобщенията, която гласи: "Ако не е важно, не ми звъни, а ми пусни SMS", а също и така: "Не ми губи малкото ценно време в глупави разговори", както и: "Нямам време за безсмислени разговори - прати ми едно кратко, точно и ясно SMS-че да ми кажеш за какво става дума".
Е, вече съм върл привърженик на тренда.
Въпреки че в САЩ можеш да говориш безброй минути безплатно, никой няма време за протяжни и скучни разговори. За скучни разговори обаче не броим тези, свързани с това кого си срещнал (има се предвид онлайн) или за някоя абсолютно налудничава история за човека, с който си се запознал онлайн или пък дори за самата среща.
Защо всички намират време за такива разговори?
Отговорът е лесен - защото в Ню Йорк или си нямаш гадже (и си стара мома/ерген) или си сериен дейтър и излизаш на срещи нонстоп с хора, с които си се запознал чрез романтичен сайт или пък ти е интересно да чуеш за подобна протекла по ужасен начин среща на някоя приятелка.
Налудничаво или не, фактите са налице - на всеки мъж в Ню Йорк между 20 и 34 години се падат не една, не две, не три, а ЧЕТИРИ жени*.
Какво означава това? Че всеки млад и перспективен мъж ще ходи едновременно не с една, не с две, дори и не с четири - а с 8 красиви и талантливи жени на същата възраст. Защо 8?
Ето и нюйоркското изчисление:
- Бог е благословил Голямата Ябълка за мъжкото съсловие и едно към четири вече ти е дадено от горе. Обаче на практика съществува друго съотношение, което гласи така: от 1:4 ще има поне две жени, които вече са разбрали, че мъжът, с който се срещат, е прасе. Те насочват усилията си към търсене на индивид, по-малко наподобяващ някое четириного.
Така се появяват поне по още две мадами на мъж, които идват екстра като бонус, най-често около зимните месеци, когато всички ги е навяла самотата около Коледа и Нова Година.
С една дума- мъж да си в Ню Йорк...
Защо хората избират обаче онлайн вместо офлайн дейтинга? Отговорът пак е лесен. В Ню Йорк (както и в България) всеки работи на средно 2 работи. Това значи, че свободното време, в което може да се запознаваме с нови хора, е приблизително равно на 0 или понякога е и отрицателно число.
За да не се губи време, айфончетата предлагат апликейшъни (например Тиндър), с които с едно мърдане на пръста можеш да си избереш евентуална половинка/партньор. Или просто някой за срещи и вечери.
Слушам непрестанно за опитите на моите приятелки в България с онлайн дейтинга.
Засега трендът върлува основно из големите градове, където младите момчета/мъже и момичета/жени също имат дълги работни часове и изпитват трудност да срещнат половинки. Повечето (около студентска възраст) пък засичат вече бивши половинки по дискотеки и заведения и съответно търсят нови хора за излизане.
Само, че разликата в дейтването в Ню Йорк и в България е голяма. Ако в Америка кажеш на баба си, че си се запознал с гаджето си онлайн, тя най-вероятно ще може да назове всички онлайн дейтинг сайтове, защото и тя е в тях и активно си търси дядо.
Ако обаче кажеш на баба си в България, че си срещнал жената/мъжът на живота си онлайн, тя едва ли ще те разбере въобще.
Най-малкото, защото няма да знае какво значи "онлайн", но също и защото няма да схване защо не можеш да си намериш някой на вечеринка или на седянка като нормалните хора.
При всеки случай онлайн дейтингът е лично решение и е нож с две остриета.
Защото може да се случи случайно да засечете работодателя си онлайн и по грешка да се свържете с него, както беше направила моя близка приятелка.
От срам, тя трябваше да смени работата си няколко месеца по-късно, но не защото е натиснала бутона за запознанство, а защото е имала неприлични снимки на сайта.
Затова - не забравяйте да се държите на ниво дори и в мрежата за запознанства - класата на една жена винаги ще е на мода. Всъщност, мъже, и за вас се отнася същото...
Поздрави от Ню Йорк,
Цвета**
*Данните са от преброяването на населението на Ню Йорк (град) през 2013 година, направени от правителството на САЩ.
**Изказаните мнения са субективни и са базирани на лични истории - на такива от приятели, познати и разбира се, градски легенди. И още един, последен съвет за безопасност: ако обмисляте среща с някои, с когото се познавате от мрежата, бъдете внимателни и винаги си организирайте срещите на публични места!
Не погледнах датата, но струва ми се, че публикуването на тази статия е закъсняло с около 10 години. Сигурни ли сте, че сме 2014 или аз съм се върнал назад във времето и чета нови тенденции от 2004-та?
"Поздрави от Ню Йорк," Поздрави от Марбея
баси овчата статийкъ
Въпросът не е „Защо хората избират обаче онлайн вместо офлайн дейтинга?“, а „Защо хората предпочитат дейтинга пред дългосрочните моногамни връзки?“ А това вече дава други насоки за разсъждения. Като страхът от обвързване, например. Да не сбъркам, какво ще стане в бъдеще. Ако се отдам прекомерно, после повече ще страдам… и т.н. в този смисъл. Това е симптоматика на неувереност в собствените си качества да задържиш партньора си. Или пък страхът да се разкриеш пред друг човек. Щото за дейтинга ще се нагласиш, ама като живееш с човек, още на първата сутрин ще те види с негримирано лице, все някога с неепилирани крака и так далее. Да не говорим за любимите начини за прекарване на времето, които при връзка със съжителство няма как да останат скрити. Като онзи топ мениджър, дето на срещи може да ти говори с часове за световните финанси и отражението на глобализацията върху бита на средностатистическия американец, а в къщи разпуска с Counter Strike… Но най-вече страхът от децата. Щото в дългосрочна връзка на семейни начала другия може да постави този въпрос, пък аз още не съм готов/а за такава крачка… Цялата статия е изместване на фокуса на проблема.
Има си онлайн сайтове и програмки за телефони, пада едно запознанство. Някой го правят, други само гледат...
Аз само не мога да разбера защо и вие ни губите времето със статия за хора, които искат никой да не им губи времето с глупости.
Ео, Tsvetta, годината верно е двеичетиринайста, моме. Вярно, че в беге мнозинството моми са селски пръчки и онлайн дейтинга им идва отгоре, но определено тренда е различен от времето га имах профил в www.bgdate.com. Интересно защо няма абзац за липсата на междуличностна комуникация в неолиберален Нови Амстердам?!? То и в стария същото, да ви кажа право... Бих се радвал на развитие по темата в тая насока, щото дотук нищо ново, Нов Йорк не бил, видиш ли, Нови Пазар, дето нещата се случват с обилие от макиаж, космИ, пот и др. флуиди и често завършват с "Горчиво!" Бтв, да и честита короната на Tsvetta, но не мога да направя връзката между нея и работния и профил...
Не е проблем.. аз думата си няма да наруша и някакви псевдо странички не ме интересуват. Провокацийте ми изглеждат като на кризясъл пубер.. ама откровеното лицемерие, най не ми понася, бива, бива, ама чак пък толкова... явно хапчетата си вървят с шепата! Без параноя, който иска да си носи камък на шията, си е лично негова работа!!!!
Гледам и не вярвам на очите си. От всички дотук - не ви ли направи впечатление 4 жени на 1 мъж, бе хора?! Това изглежда ли ви възможно ? Баси дебилизмите. Jackson Heights е квартала с най-висок рейтинг и той е 2. Иначе общот населението 53% женски 47% мъжки... Все тая де, ако сте "симпатични" и "забавни", ако ще и 1 към 300 да е пак няма да си намерите половинка :Д
В България си е типична селска история - флиртове на работното място, дрън-дрън. Преди около 10-ина години обяснявах на един мениджър точно хавата, че сме познати само и единствено от работа, поради което е неуместно да ми говори на малко име и ми докосва ръката. След това и на мениджърката изяснявах ситуацията - на малко име ми говорят само и единствено в леглото... Въобще, пълно е с хора, които си мислят, че ви познават поради факта, че работите на едно и също място или защото живеят на същата улица два блока по-нагоре! Имах си и прякор "Сексът не е повод за запознанство" Между другото, това, че на Запад не са желателни (не че не се допускат) връзките на работното място е малко заблуда, но някакви ограничения и защита на личното пространство съществува, а и законите се спазват... В България ти се ровят в личния живот и отивайки на работа осъзнаваш, че 80% от времето не губиш за нормални трудови процеси, а да слушаш колко жени са ти минали за седмицата през леглото или подобни глупости ...