България, 1 януари 2120 година
Професораторът Божидар Димитров се събуди както винаги в 6 часа. Погледна електронния секретар - 1 януари 2120 година. Не му се ставаше, но нямаше как - имаше история за работене.
Включи механичното си тяло на пълна мощност и екзоскелетонът го понесе с равномерни крачки из коридорите на музея.
Още през миналия век беше започнала работата по подмяна на нефункционалните телесни части на историка. Най-напред бяха сменени зъбите, после партийната принадлежност, черния дроб и кожата на ченге.
На практика от познатия някога Божидар беше останал само интелектуалният потенциал, поставен в чисто нова синтетична обвивка и снабден със специална система за вечна поддръжка.
Операцията беше извършена преди години в научно-изследователския център "Президент проф. Борисов" по нареждане на междупланетарната коалиция ВМРО-извънземните. (Напълно естествен политически субект, след като стана ясно, че дори онези жители на далечни звезди, които не са участвали в създаването на българската цивилизация преди милиони години, са станали нашенци, след като чули за излизането на Дельо Хайдутин. Или "Проф. Дельо Хайдутин", както предпочиташе да казва народът).
След като новите управляващи пожелаха да съхранят по възможно най-сигурен начин историческата ни памет, като оптимален нейн представител единодушно беше посочен Димитров и процесът по архивиране беше извършен.
Сега той едновременно изпълняваше функцията на шеф на Националния исторически музей, негов основен експонат, главен историк на времето и терминатор-пазител на ценностите ни, което се разбираше и от титлата "професоратор" (която, подобно на званието "професор" навремето, Димитров нямаше нищо против смирено да носи).
Всъщност, в интерес на историческата истина, Директорът никога не се наричаше сам така, но хората го титулуваха от уважение.
В книгата си "Зад кожата на едно чене - проф. Тервел и проф. Кардам" беше подробно описано, как в името на националните интереси, ровейки се в тайни архиви, Димитров открива думата "професор" и я изнася, залепена за името си, за да можем публично да й се радваме, понеже си е наша, а и никой очевидно не я търси. Но стига с тази история, не тя е важната.
Професораторът забави ход пред галерия "Проф. Вежди", известна още като Българския Ловувър.
В нея бяха картините на родните майстори, спасени от ръцете на олигарси. И петте платна представляваха истинско културно богатство.
Не, не му трябваше тази врата. До нея беше залата с личните му находки. Откакто ръцете на екзоскелетона можеха да се сменят с лопати, Димитров беше изкопал събственоръчно в Созопол освен мощите на св. Йоан Кръстител, още и тези на апостолите Андрей Първозвани, Яков Зеведеев, Филип както и неколцина други, неупоменати в Светото писание.
Най-съществено, разбира се, беше намирането на част от неизползвано ребро на Адам.
Така градът се превърна не просто в новия Йепусалим, а в нов Едем (най-вече за провинциални руски туристи, но това са подробности).
Там, зад стъклен похлупак беше и скелетът на вампира. Интересът към него беше по-умерен. За разлика от скелетите на върколака, сфинкса и грифона, които предизвикваха все още международно внимание и които Божидар сам беше намерил.
И тази зала не беше краят на обиколката му.
Продължи да крачи нататък, докато не достигна до тайната врата. Огледа се, но наоколо нямаше никой. Съвсем естествено, в музея вече не ходеха българи. Не се притеснявайте, не бяхме изчезнали. Просто всичко, което трябваше да знаем за историята, най-после беше сведено до три изречения:
"Големи сме. Затова ни завиждат. Продължаваме напред" - думи на един от великите Народните будители на 21 век проф. Пулев.
В средата на помещението имаше каменна плоча.
Тя беше открита до централния вход на реставрираната Голяма базилика в Плиска - най-голямата християнска църква в Европа през Средните векове, построена през 866-870 г от цар Борис-Михаил и възстановена от Президент Бойко Борисов, негов официален духовен син.
Плочата не беше древна, едва от 2020-та година, но никой отдавна не помнеше подробности.
Беше изровена наскоро, но преди да се покаже на хората, трябваше да се направи малко уточнение в интерес на историята.
Трябваше да се добави едно "професор" пред имената и да се позлати второто, без чието наличие у нас все още можеше да са останали хора със способност да мислят и помнят.
Което пък щеше да направи професораторът и синтетичното му съществуване излишни.
Както виждам, редакцията продължава да се бъзъка с Б.Д. И това много ми харесва. Защото Б.Д. е една от малкото обществени фигури у нас, която не предизвиква у мен никакво друго чувство освен погнуса. (другите са Бареков, Карбовски и Яни Янев - ако все още е фигура). Общото между всички тях е едно - всичките са абсолютно безскрупулни демагози, въздействащи върху най-примитивните инстинкти на най-простата част от населението. Същото, което правят чалгарите. Не случайно и на Б.Д. му викат "Чалга- професор". Както и чалгарите, и той живее от експлоатация на хорската простотия. Така че успех с бъзъка!
Погнусата - прочети я, на Сартр е, и аз изпитвам погнуса, ама не толкова от Божидар Димитров. Кофти ми е от късата памет на българина. Някои не правят разлика между ДС и ДДС, но коментират. ДС вече означава Държава без Сигурност. Та ДС не е лошо нещо, лека му пръст на доктор Хачо Бояджиев - и той беше "разкрит"; Кеворкян - също. Общото между тях е, че и двамата режисираха телевизионни проекти. Там се пробваха и оттам минаха много водещи. Божидар Димитров е ерудиран мъж, и е отстоявал своята позиция винаги. Директно. Това, че не протаква с приказки и коментари не трябва да ви дразни. ДС е имало и по царско време - нищо лошо, само, че се е казвало ОБ - Обществена безопасност. И Държавна Сигурност не звучи лошо - нали народът е държавата. Да, отделни брънки от двете системи са се деформирали; заради тези елементи, хора, се придава лоша визия на доброто намерение. Нормално е, човек е различно изграден. И пак опираме до екзистенциализма; и пак опираме до Сартр. Време е още да почетем
"Това, че не протаква с приказки и коментари не трябва да ви дразни" Хахаха. Първото ми и може би най-негативно впечатление от този беше, когато в предаването му гостуваше шефа на НИМ. Онзи дядо с големите генералски мустаци Човечецът не можа да си завърши и едно изречение, защото Б.Д. го прекъсваше на всяка трета дума. Просто, Б.Д. е толкова безкрайно влюбен в собствения си глас, че рядко оставя някого да се изкаже и евентуално да води диалог. А говорният му стил от типа "две думи, секунда пауза" е покъртителен.
Отлична сатира! Само една буквичка куца - ПрофесЕратора. Такова сране е културен феномен за нашите ширини. А отзивите направо ме кефят - като на каката дето е "уа уа". Ми тва е за Руслан Терзийски.
Драго Симеонов е човекът "на всяка манджа мерудия". Този път манджата е прегоряла. А и Драго май се изчерпва в опита си да е навсякъде и във всичко.
Ех авторе, прочети тази статия и после не ще си раздвоен а направо с диагноза шизофрения!!! http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%B7%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%BC%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D1%81%D0%BE%D0%B1%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%82 Да не ти се случи пък да прочетеш другата от един честен еврейски професор, който се е родил,живял защитил титлата си в Израел и едва тогава дръзнал да пише истината в книга за произхода на евреите където с безкрайно любопитство трябва да четем какво пише и за нас българите.Който иска да ЧУЕ нека да го направи тук. http://mobvideomaster.ru/module/mobile53744-diagnoza-s-georgi-ifandiev-14.html