Април е. А вали сняг. На парцали. Май дотук бяхме с плановете за бира в Борисовата.
Напоследък сякаш всичко е с краката нагоре. Животът ми изглежда като част от "Боговете сигурно са полудели". Не стига, че човек, за да е сигурен, че няма да му е студено или топло в това време, трябва да излезе с чадър, яке, тениска, суитчър, ръкавици и ако може да си носи освен кецовете и едни ботуши. Но това е далеч от причината да седна пред компютъра си и да пиша.
Наистина имам чувството, че целият свят се движи хаотично. Майка ми взе, че се вдъхнови и ме похвали, че изглеждам прекрасно - жената, която за последните 10 години ме научи само на едно: "Дори най-доброто не е достатъчно добро". За което съм благодарна, впрочем.
Баща ми, който винаги ми обясняваше, че съм мързелива, сега се гордее с мен. Приятелят ми заяви, че аз съм тази, която трябва да го води по забавни места, аз трябва да работя за нашата връзка, аз трябва да искам секс.
Ученическата ми несподелена любов се съгласи да се видим, след 4 години без разменена дума, въпреки 125 онлайн начина за общуване. Съквартирантката ми взе да показва близост към мен, най-добрата ми приятелка, която беше загубеният романтик, възприе крайно незаинтересована позиция, граничеща с непукизъм, спрямо гаджето й.
А мен тотално спря да ме тормози фактът, че нещата не са подредени така, както аз искам. Хаос ви казвам, хаос. Всичко е толкова объркано, че даже мислите не мога да си подредя, за да напиша едно смислено изречение.
И все пак хаосът ще се окажа май доста продуктивен. Защото за първи път от много време се чувствам изпълнена с енергия да пиша, да сътворя нещо, което носи моя почерк. Или може би ми писна да съм човекът, който мълчаливо наблюдава. А бях момичето, което винаги говореше.
Може би майка ми ще се окажа права, освен за всичко друго, и за това, че хората мълчат само тогава, когато имат какво да кажат. И след толкова време, ето ме пак - пред компютъра, с една студена бира - въпреки студа. А единственото, за което мисля, не е дали всичко ще се подреди, както самата аз очаквах. Започва дяволски много да ми харесва така - разбъркано, абсурдно, нереалистично.
Напомня ми утопията, която бях изградила като по-малка в главата си - секс, алкохол и рок'енд'рол. Какво клише, нали?
Или не? Май хората отдавна забравиха точно тази идея за "живот по ръба", или както там го наричаха всички превзети всезнайковци. Аз няма да изживея тази утопия в реалните й размери (каква полемика, а?). Прекалено добро момиче съм. Или не съм, а просто се заблуждавам, че съм.
Вече май съвсем се обърках. Което в тази бъркотия може да означава, че всъщност съм се оправила. Звучи логично, нали? Но ми е все тая. Искам само да си изслушам песента на Rolling Stones, да си допуша цигарата, въпреки че не пуша, и да си допия бирата, преди да съм забравила какво е да усещаш свободата сред падащите априлски снегове.
Long live rock'n'roll.
