Великолепната позьорщина

За да се запали човек по благородна кауза, обикновено има нужда от някой харизматичен вдъхновител. Във вманиачената по знаменитостите поп култура на 21 век напримeр е трудно да си представиш хуманитарен пърформанс (сори за цинизма) без Анджелина Джоли да огрява наоколо.

Дори и някои изследователи да смятат, че ролята й на посланик на добра воля да не е най-важната причина за доброволчеството на обикновените хора и че човек е по-вероятно да участва в такова, насърчен от близките и приятелите си, други са категорични, че знаменитостите са движеща сила и маркетинговата привлекателност на благородните каузи.

Тим Сондърс, шеф на Look to the Stars (уебсайт, който следи хуманитарната дейност на звездите), казва че "хората стават свидетели на това какво правят героите им - и също искат да помогнат лично."

Чудесно. И аз например искам да имам такъв - местен - герой. Но тукашните обозначени за "благородни" любимци нито се нагърбват с каузите си доброволно, нито пък са чак такива любимци.

Поизгледах т.нар. ''великолепна шесторка" по начина, по който човек слуша тегобите на някоя богаташка съпруга, т.е.- с известна досада и неразбиране. Да оставим настрани нелепо помпозното заглавие на самия формат, което директно отчуждава участниците в предването от хората, в чието име се вихри то - "от нас великолепните зависи животецът на ей тия деца там..."

По принцип, като поемаш някакъв благороден ангажимент, е добре да минимизираш стратификацията по пълноценност. Ти си там, защото си част от всеобщ проблем, а не свръхсъщество с кодово име Панацея, което по презумция ще възпита народа в благородство, изпълнявайки превъзбудено някое сантиментално естрадно парче, имиджово обявено за "любима българска песен".

Няма как да съм сигурна, че в 21 век песните "Черно и бяло", "Две следи", "Топъл дъжд" и други подобни са любими. Лично на мен ми навяват мирис на нафталин и допълнително угнетяват неразбираемaта кауза на шоуто, камо ли да ме провокират да пусна SMS.

И има ли кой да сподели мнението на продуцентите, че струпаните върху тази лицемерно бляскава сцена "звезди" са със статут на безспорни любимци. За мен нека ги нарека симпатичните Наско от БТР и Гилъна седят крайно нелепо на един фон със синоптичния оратор Емо Чолаков например или с прекалено ефектната Бони - неудобно ти е да ги гледаш. А като добавим тържествения тон на Ани Салич, с който съобщава повече от едномилионната гледаемост на предаването, се чудя в какво точно възпитава аудиторията си то.

В твърде мъглявата и популистка трактовка на мисията - как по-точно твоят SMS ще накара някого да стане приемен родител или осиновител - ми се губи по-генералното търсене на решението на проблема.

Да събираш някаква сума, кълчотейки се на толкова добре осветения дансинг, че пред мъчния свят на изоставените хлапета той изглежда някак нереален, не е много находчива идея. В 21 век е редно "звездите" да си избършат грима и да покажат с ръцете си и сърцето си на публиката как се работи с такива деца, влизайки в техния свят и насърчавайки истинското доброволчество.

Вярно, че продуцентите са избрали деца до 3 години, които все още е малко трудно да учиш да пеят, да рисуват, да танцуват, да редят пъзели, да шият гоблени, да яздят коне... Форматът на родните благородни риалити предавания обаче прегракна, разчитайки на самоцелните творческите изпълнения на овехтелите ни звезди.

Толкова ли е трудно например тези втръснали с естрадния си дух предавания да се ъпгрейднат с демонстриране на някакъв вид терапия за деца с увреждания от страна на доброволци, като например хи­по­те­ра­пия­та (лечебна езда). Този вид рехабилитация е интегриран подход за справяне с физически, интелектуални, емоционални и психо-социални проблеми. Тя със сигурност не е обвита във великолепна божественост, но е доказано, че значително може да подобри състоянието на деца с церебрална парализа.

Хората с истинско съзнание за благотворителност биха изпратили SMS за точно и ясно обявена кауза, която събира средства за създаването на такива или подобни смислени, модерни и признати в цял свят центрове (у нас знам за един такъв - "Устрем"), за които освен квалифицирани в язденето доброволци са нужни и ветеринари, зоотехници, превозвачи и т.н., както и - много е важно - подходящи места...

По света организациите, които се занимават с тези терапии са най-вече благотворителни, но финансирани частично от държавни или общински структури или от федерациите по конен спорт. Ето начин да се даде пример не само на хората, но и на държавата. Защото няма никаква разлика в това дали детето ще си стои с увреждането си в социалния дом или в прекалено жалостивата среда на някое приемно семейство.

Преди няколко месеца Webcafe.bg разказа за Анджела. Ако някога намеря време за филантропско занимание, главана роля ще има тя - обикновено момиче, което тогава два пъти седмично доброволно посещаваше Интеграционен център за хора с увреждания (в София), където - най-общо казано - играеше с изостаналите с мисията да ги избута напред.

Време е "звездите" да се оттеглят от ефира и да дадат път на хора, които знаят, че децата с увреждания имат нужда да стъпят на сцената на истинския живот. А не някой да им припява любими песни за маса от великолепната си далечна планета.