Е, не! Вече наистина ми писна от разбирачи.
Ето каква е картинката - понякога човек споделя съкровената си тайна в интернет обществото просто защото другото наше уж открито общество не го приема или го отхвърля. И човек си мисли, че е по-добре, по-безопасно и по-вероятно никой да не го срещне в парка, на улицата или в университета, да го сочи с пръст и да му се присмива с идиотска усмивка.
Но оказва се, че и в интернет пространството се намират от онези ужасни, нямащи работа хора, които само си търсят плячката и нападат като вълци уязвимата жертва (в случая автора на статията) още в първите секунди на публикуването на нова статия!
Хищническият глад на хората, сърфиращи в нета, е неутолим...Все по-голям става броят на вечните критици и всеразбиращите българи. Е как така щом разбираме от всичко, сме си на това положение, че нито болниците ни са болници, нито пътищата ни са пътища, нито полицията е полиция, нито правителството е правителство, нито хората са хора, а критиците... те пък не са нищо повече от неуспели мрънкащи български граждани.
Излизам навън и хвърчат крити отляво и отдясно, навеждам се да ги избегна и заставам на пътя на току-що изнервен българин, който с лекота ми демонстрира пъстротата на българската псувня.
Прибирам се изморена от отчаяните опити да избягам от хилядите изстреляни упреци и недоволства към всичко заобикалящо. Вземам си чаша кафе и решавам да опитам в другия свят, където не е необходимо да срещам „любезните хора" лице в лице.
Съфирам и попадам на статии, в които хората просто споделят своя история и изразяват болката, която понякога се заглушава, ако просто я разкажеш някому. И какво да видя отдолу под писанието - десетки противни, гнусни и омърсени коментари на същите онези разбирачи, които замерят хората с думите си както малките деца замерят кучетата с камъни
Е добре, нормално ли е това?! Как може да кажеш един милион негативни простотии в 30 секунди!? Жената, момичето или който е там просто споделя случката си... не можете да я промените.
Някои дори пък твърдят, че авторът лъже. Но едва ли някой ще си прави труда да пише простотии, освен вие, „уважаеми" разбирачи. Само вие си позволявате да пишете безсмислени коментари на всяка статия просто защото „знаете много" и светът не се движи по вашите правила (а трябва ли, се питам аз).
Вместо да загрозявате всяка статия с вашето безочие и невежество, идете и прочетете някоя книжка. Ако пък и тя не ви хареса, винаги може да я оплюете (както и правите винаги). Е, ако и тогава авторът й се засегне от компетентните ви коментари, ще ви призная и ще започна да ви уважавам.
Но дотогава... вие си оставате просто едни повърхностни разбирачи на нищо.
Интересен феномен се разви последните години у нас (а може би и в други държави). Ставаш известен, или споделяш разни неща в пространството и после "Защо се занимават с мен?". ама защо ме коментират. Ами пиле шарено, аз като си имам проблеми си ги споделям с приятелите, които помагат, донякъде са предвидими като реакции и най- малкото ми мислят доброто. Когато се "изтъпяна" на площада (респективно интернет пространството) и си "изкрякам" проблема очаквам не разбиране, а просто да ми мине след цялото това викане. Какво разбиране чакаме от непознати хора?!? Странна работа.
Хейтари или тролове все едно и също.Хора на които светът им е крив ....
ама те защо не ме харесват?!
Милена, много съм съгласна с теб. Просто по-лесно е да хвърляш негативизъм наляво и надясно, защото така или иначе не виждаш нищо добро в ежедневието си и си твърде зает да се усмихнеш на малкото добри неща, които се случват в живота. А пък да не говорим за чувства като съчувствие, състрадание и т.н. Хората са озлобени, критични към всичко наоколо, без да мислят и да търсят вината и у себе си. И понеже около нас няма много добри неща, ако не си ги създадеш сам затъваш в негативизъм. Така е и с 90% от населението, което тъне не в мизерия, а в негативизъм, който му създава мизерията. Хрумна ми, че до момента единственото виртуално простраснтво, където можеш да откриеш помощ, да споделиш и някой да ти помогне със съвет са форумите на бг. мама. Може би защото там пишат главно майки, които имат малко по-други чувства към живота, само защото наистина осъзнават какво е това нещо "живот" и как се създава.
Благодаря!Ми да от едната страна са разбирачите от другата наивниците..Трета страна рядко да има...
Милена, така се получава, когато взимаш виртуалното пространство много насериозно. Образно казано, показваш си бельото и очакваш лирика. Еми... по-вероятно е да не стане Това, което твърдиш в материала е вярно и невярно. Само тук, в Кафенето, има немалко статии, които са позитивни, човешки и вълнуващи. И те не генерират негативизъм и простащина. Може би и тук важи поговорката - каквото повикало, такова се обадило
Хаха, Nikoj Nqkoj секцио ли роди? Или само успя да направиш бебетата?
и още нещо, Nikoj Nqkoj, научава се много от т. нар. конструктивна критика, а не от самоцелно плюене, нали така.....
Мразя хейтърите Нещо като оня смърф: "Мразя да мразя". Ти, моме, осъзнаваш ли как статията ти противоечи сама на себе си? Едва ли, иначе нямаше да претвориш толкова празни мисли в "статия". Калина, ти имаш ли деца? Да зная дали има смисъл да ти обяснявам какво има предвид Никой Някой. Пожелавам ти да имаш и да ти носят много радост, но бъди подготвена не просто за 9 месеца майчинство, а за 18 години и 9 месеца.
Знаеш ли защо Интенет го наричат Глобалното Село ?? Има много пояснения , но винаги помни едно - тук 99 % от потребителите са с МАСКИ и много от потребителите избиват комплекси понеже си мислят че са анонимни . Селото си е село - където и да е . Недей да чакаш тук ( разбирай Мрежата ) разбиране , защото да уцелиш оставащия 1 % свестни потребители си е шанс , по малък и от тотото.
strawsPulledAtRandom , имам деца и точно затова не приемам някой, който не е носил дете в утробата си и не е раждал естествено да коментира неща, за които няма абсолютно, ама абсолютно никакво понятие, било то и акушер-гинеколог от мъжки пол, камо ли лаици като вас, които се приобщават към отглеждането после... Има неща, които като мъже и отглеждащи няма как да разберете. Затова не се хвалете с неща, които не са ваш приоритет априори....
Аз знам,.че съществуват всякакви други приказни същества както казвате,но самата статия е израз на моменто състояние,което е провокирано от коментарите на хората.Когато се впечатля от хубавите и интелигентни коментари под някоя хубава статия,за която си заслужава ще напиша още една статия )Но до тогава.. това е мнението ми
Подкрепям мнението, че анонимността предполага и по-голяма откровеност. Както и омраза, и глупости, и какво ли още не, но най-вече откровеност! И това и би следвало да интересува авторката в съответните коментари - откровеността. Дистанцирай се от простаците, но цени онези, които наистина разбират и имат какво да кажат! Не е възможно всички да ти съчувстват и да те харесват! А това за намека, че ползваш читателите си за кошче за душевни отпадъци - ей тъй да споделяш разни глупости, за да се разтовариш... Ееее ми, обидно си е! Нормално е да получиш негативна реакция. Виж, ако текстът наистина беше стойностен - да ти каже евала човек. Но за писания в стила на личното дневниче на ученичка... Доста писатели точно чрез критиките (а не мненията на близките роднини!) са разбрали, че не стават за писатели... Или поне че имат още мооооооогоооооооооо да работят по въпроса... Аз например така разбрах, че не съм българския Шекспир, или поне следващия Вазов А! И повечкото книжки също ме наведоха на тая мисъл...
А Милена Велева да не се прави на Господ и да раздава оценки, напомнящи за нейните "разбирачи".
"...имам деца и точно затова не приемам някой, който не е носил дете в утробата си и не е раждал естествено да коментира неща, за които няма абсолютно, ама абсолютно никакво понятие, било то и акушер-гинеколог от мъжки пол, камо ли лаици като вас, които се приобщават към отглеждането после..." ----------------- "Приобщават" ? Аз не съм носил дете, но все пак през цялото време съм бил до жена си, според която носенето е песен пред гледането. Затова, когато се е налагало някой да стои буден заради детето, сме си поделяли будуването през нощта. Но сега ще взема да и се извиня за това, че съм се "приобщавал" толкова безпардонно, без да разбирам какво и причинявам. А аз, наивникът, да съм си мислел, че и се спи... За момент реших, че искаш да спекулираш с това, че не можем да знаем какво точно е физически да износим децата си и да ни натриеш носовете с този факт. Как съм могъл