Днес всеки ще спомене Ботев по един или друг начин. Малцина ще се сетят, че днес е денят, в който се почитат всички, които са загинали в борбата за политическо освобождение на българския народ от османската власт.
Необходимостта от герои и примери за подражание е естествена - така всеки народ, всяка нация изгражда нужния ѝ героичен пантеон с историческо-дидактическа цел.
Херодот, смятан за баща на историята, заявява, че "историята е учителка на народите". Къде би била България в един клас на народите? Вероятно би била сред онези посредствени ученици, които напредват бавно, често допускат едни и същи грешки в исторически важните моменти, но пък след няколко слаби учебни години (Балканските войни и Световните войни) се е понаучила и изкарва ниски, но все пак положителни оценки.
И все пак понякога й щуква да направи някоя пакост (като "Южен поток") и да се скрие зад някой по-голям.
Светски икони на нацията
Нацията има нужда от своите светски икони. Свързаната с тях ритуалност е част от онази повторяемост, онова припомняне на миналото, което е част от елементите, които градят представата за съ-общност. Нацията се нуждае от своята аналогична на сезоните повторяемост, за да утвърждава своите основания.
Помъдрелите през последните два века нации са съобразили, че положителното начало е по-важно за изграждането на националното чувство, на т.нар. патриотизъм.
И все пак в цял свят има дни, в които се почитат жертвите, които този народ е дал, за да бъде независим. Така например в Израел отбелязват на 27-ми април "Денят на Катастрофата", в който почитат чрез минута мълчание в цялата страна и вой на сирени паметта на убитите през Холокоста. Разликата между Израел и България е, че там шофьорите слизат от колите си и изчакват сирените да отминат. Тук всяка година животът просто продължава. А тази, националната употреба е необходима, за да има смисъл и съдържанието етнонима "българи".
Националната употреба задължително минава през сваляне на митологемите и създаване на исторически достоверен образ на нашите национални герои, които сме припознали като такива именно заради съвсем човешките им и полезни за нацията ни дела.
Образите по фанелките
Последната предизборна кампания беше връх в употребата на образите на Ботев, Левски и дори цар Симеон Велики. Те бяха нерядко по тениски, а образите на партийни лидери в негатив трябваше да създадат онзи иконичен образ, който се асоциира с националните герои.
Съвременната пропаганда е свела лицата и имената на нашите национални герои до щампи върху тениски, които дори туристите не си купуват, а са предназначени за онези свръхемоционални и неуспели българи, които при сблъсъка с икономическата реалност се опират единствено на един мъгляв и неясен героизъм.
Ботев Политикът, Ботев Поетът и Ботев Въстаникът
Да, мъгляв и неясен, защото на въпроса какво точно е направил Ботев като ръководител на Българския централен революционен комитет малцина са в състояние да отговорят. Всъщност Ботев се проваля като политик, като ръководител на въстанието. Той написва стихотворението "Обесването на Васил Левски" след провала на Старозагорското въсттание едва в края на 1875 г., повече от две години след смъртта на Левски, защото едва тогава осъзнава, че без наличието на добре изградена комитетска мрежа революцията е обречена. Но в края на 1875 г. вече е късно, защото е взето решение за въстание. В същото време Ботев не може да се справи с разцеплението в Комитета и в крайна сметка подготвяното въстание е обречено на неуспех.
Поетът Ботев е без спор гениален. Без да е имал специално филологическо образование, Ботев притежава изключителна интуиция за ритъм на стиха, образност и неподражаем стил.
Въстаникът е този, когото почитаме днес, обаче. Най-вече поради факта, че Ботев минава Дунава с ясното съзнание, че ще бъде убит. Това обаче е възможност за него да привлече вниманието на Великите сили, на западните народи и правителства, които да принудят Османската империя да даде свободата на българите. Можем да си представим разочарованието на Ботев, когато е срещал пълната апатия на своите сънародници по пътя към връх Вола.
Понякога изпитвам срам за чужди дела, без да нося каквато и да било отговорност за тях. И Денят на Ботев е един от тези моменти - срам ме е, че българите са го пренебрегнали и ме е срам, че днес в 1200 ч. имаше шофьори, които продължиха своя път, без да се срамуват.
Прощавай, Христо!
