В момента правя пътна карта. Това е скица на маршрута, по който синът ми стига до училище. Две преки и половина, не повече, с едно по-сериозно пресичане на светофар. Разстояние, което и аз изминавах в първи клас, без нашите да го рисуват на картонче. Пътната карта е един от задължителните атрибути за хлапетата и аз напълно разбирам значението му.
Адресът, който старателно съм изписал от вътрешната страна на чантата, не е достатъчен. Не че синът ми ще тръгне да се прибира сам или пък ще се наложи някой от училищния състав да го довежда. Те отдавна имат номерата на всеки член на семейството, който ползва мобилен телефон. Няколко служебни също фигурират за всеки случай.
Освен това първокласникът няма да бъдат оставен да напусне сам двора на училището, както и няма да бъдат предаден в ръцете на човек, когото класната не познава лично, дори този човек да е собственият му дядо. Мерките за сигурност са изключително сериозни. Не мога да не ги приветствам с облекчение. Както и не мога да спра да се чудя какво се случи с нас като хора.
Съвременните родители са такава тежка амалгама от амбиция и притеснение, че не ми се мисли що за послание пращаме на децата си. Светът, в който ги оставяме, ни се струва ужасяващ, а същевременно си даваме сметка, че самите ние го направихме такъв.
Преди тридесетина години, когато българското поколение У тръгваше на училище, обстановката не беше чак толкова по-различна за едно дете. Нас ни дебнеха абсолютно същите заплахи от злобни батковци, невнимателни шофьори и улични психопати. Това, че не знаехме за тях (а официалната пропаганда затваряше очите на родителите ни), не означава, че подобни индивиди не са кръстосвали хлапашкото ни ежедневие.
Животът изглеждаше по-спокоен, защото ни беше рисуван като по-спокоен, не защото това е била действителността. И всички ние го проумяхме на един етап. Разбрахме, какво всъщност ни е дебнело и се притеснихме истински. Учудихме се как родителите ни са били толкова безгрижни да ни пускат да ходим сами на даскало, да пресичаме булеварди, да играем в махалата.
Стреснахме се и се заклехме да не правим същото с децата си. Те ни изглеждат много по-малки от нас на същата възраст. Дадохме негласен обет да не спираме да обясняваме колко е опасно навън и при всяка възможност да си го напомняме един другиму. Ето защо с такъв хъс пълним вестниците си с черна хроника. Не за да злорадстваме на чуждото нещастие, а да поддържаме нивото си на уплаха.
Поведохме пропаганда, точно обратна на едновремешната. Тогава ни заблуждаваха, че всичко е цветя и рози, а днес ние умишлено се бодем със страх, за да сме наднормено предпазливи.
У нас сигнатурата на поколенията носи друга символика. Х е не са просто родените след 1960; това са хората, които бяха обучавани да са едни, а им се наложи да правят нещо съвсем различно и това сложи Х на младежките им виждания. У пък сме онези, които съзряха в новата обстановка и си дадоха сметка от какъв коварен свят са се измъкнали по чудо невредими. У не е латинска буква, наша си е и идва от уплаха.
Ние сме уплашени, че децата ни растат тук и сега, че някой от нас ще им направи нещо лошо (най-вече друг представител на същото поколение, твърде груб и дистанциран, за да мисли за друго, освен за собствения си микрокосмос). Страх ни е, че няма да получат необходимото образование, няма да попаднат в подходящата среда, ще направят грешна преценка. И затова държим да ги наставляваме и напътстваме повече от необходимото.
Самостоятелността, с която ние бяхме закърмени, се обърна срещу нас. Ето защо и това е последният урок, който ще преподадем на хлапетата си. Понеже да са самостоятелни за нас е равнозначно да ги изоставим в общество, състоящо се от такива като нас самите. А ние не можем да си имаме доверие, защото твърде дълго сме се плашили взаимно.
Презастраховаме се и умишлено прекаляваме в протекцията си. Но кой знае, може би е за добро. Може би нашите деца няма да станат толкова самостоятелни като нас, но ще разберат нуждата да възпитат техните по друг начин.
Станал ли е светът по-опасен или просто ние сме по-уплашени.
ся се НЕ дърпай, ако обичаш!
поздрав за ясминка http://www.youtube.com/watch?feature=endscreen&v=BXpdmKELE1k&NR=1
Ясминка - значи да ти отговоря:нито едно от двете.Ко си направя дете,кълна се ще има имплантиран ГПС в задника.Говорил съм с Гугъл,ще ми осигурят сателитно наблюдение в реално време и ще му прокопая тунел от нас до детската градина.Добре де,последните две може да са малко прекаление ама за ГПС-а не се шегувам ама хич. Леле Мале-така говориш щот не си ме виждала по прашки и с руса перука.Те тогава ше бягаш много бързо
Някой се опитва да плаши кучетата с кренвирши
То и ти мен, ако ме видиш по прашки и с руса перука можеш да избягаш Тя и паячето е руса За туй под мишка и като сестрички ще завладяваме ... квото си искаме ...
Бен, абе Я СЕ дърпай, че нещо много лесно ни се получиха нещата, а на мен така много бързо ми става скучно и ми омръзва...
Бен, ще трябва и да черпиш: виж колко фенки ти привлякох Сега всички форумки са твои (...ама нямаш мен... ). Е, аз съм ти другарче
Ааа,ше ви помоля вече да си взимате номерче.Леле Мале автоматично получава 5673 номери и леко оръжие по избор,за да стане интрига,че нещо й е скучно
Сега хубаво лавче сте заформили, ама с първата половина на статията никак не съм съгласна, а от друга страна с втората съм напълно съгласна. Несъгласна: 1. Вероятност от сгазване с автомобил: аз като бях първолак, в квартала имаше няколко лади, москвича и трабанти и 2-3 вартбурга за ей така. Имаше и един мерцедес, но така го гледаше собственика, че едва ли би рискувал да огъне бронята с някой от нас. Играехме по цял ден на улицата и като мине кола леко се прибирахме и после си продължавахме играта. Просто колите бяха малко, т.е. вероятноста да ни прегази някоя беше по-малка. 2. Лудите: сега си въ'рят по улицата, стой та гледай, с оправданието от психодиспансера, че нямат пари да ги държат вътре. Ама били безопасни...може, но предпочитам да са си вътре обгрижвани от медицински персонал. 3. Престъпници: преди в затворите имаше много място и много много не им съблюдаваха правата. Ако кривне някой си отиваше на топло. За корупция и големи далавери не са съдели и тогава, както и сега, но за детето нямам притеснения, че ще го изкорумпират в първи клас. 4. Хората или иначе казано ние: преди - айляци и да работим и не пак ще се яде. Сега сме озверели, оцеляваме. После защо има пенсии дето вадят пищови и убиват на улицата. Като едвам си плащаш тока и водата и караш цял месец на хляб и нишестено подобие на кисело мляко и на теб ще ти се прииска да постреляш по истинска мръвка. Съгласна: 5. Иначе относно дрогата, лошите батковци и крадците всичко си е същото, но първите 4 са ми достатъчни, за да се притеснявам детето ми да излиза от училищния двор само макар аз да съм имала тази свобода.
@ Бен, хъх.... избирам рапира, а поради липса на ръкавици ще хвърлям ... сутиен
Spider woman, http://www.youtube.com/watch?v=r0xQcEH7Dqo&feature=related И от мен довиждане, че имам да спасявам децата от детска градина и разни други опасности.
http://www.youtube.com/watch?v=9bZkp7q19f0
Повечето проблеми имат съвсем прости решения. Преди простото решение беше уместно, сега не е. Това е разликата. Например всеизвестен факт от медицината е , че 5% от хората са асоциални. Морални категории и Съвест нямат никакво значение за асоциалните индивиди. Едно време асоциалните бяха възпитавани чрез принуда и физическо насилие, неща които могат да възприемат и с които се съобразяват. Сега просто липсва всякъкв контрол над асоциалните индивиди, защото се се приема че такъв не е уместен. От там и проблемите в обществото. Асоциалните индивиди ще правят с удоволстви 24 часа в денонощието нарушения на общественият ред - луд умора няма, само се поти. Нещо рационално може ли да искаме , ние обикновените граждани. Отговорът е: Да. Например - публикуван в интернет списък с осъдените за педофилия или друго посегателство върху деца, както и следствените лица. Забрана за доближаване на лица от двете категории до места със съсредоточаване на деца. Глобите за отнемане на предимство на пешеходна пътека трябва да се налагат.
Един човек си вървял по Графа в София и не щеш ли пред него вижда смъртта, забулена в черно, зловеща иде насреща му. Човека със спринт се затичал към колата си и с бясна скорост отпрашил към Варна. Седнал спокойно в един бар и си поръчал бира. В тоя момент до него отново вижда зловещата сянка на смъртта и тя сяда до него....Не се сдържал човечеца и я пита: - Добре де, какво правиш сега тука, нали беше в София на Графа и Аз избягах.... Смъртта му отговорила: - Еми какво да ти кажа, Аз по принцип те чаках във Варна и адски много се учудих, че те виждам в София.....