"Всички вярвания, навици, вкусове, чувства, възприятия, които характеризират нашето време, всъщност са предназначени да поддържат мистиката на партията и да не позволят да се прозре истинската същност на днешното общество...
В последна сметка обществото в Океания се гради върху убеждението, че Големият брат е всемогъщ, а партията - непогрешима. А след като в действителност Големият брат не е всемогъщ и партията не е непогрешима, необходима е неуморна, мигновена гъвкавост при боравенето с фактите."
Джордж Оруел, "1984"
От земя и вода, казва легендата, е сътворена надарената с всичко древногръцка красавица, която лекомислено разпръсква хорските беди и нещастия по земята. Днес ние живеем във време, в което старата легенда оживява пред очите ни. И подобно на съпруга на Пандора - титанът Епиметей (онзи, който късно се сеща, както би следвало да се преведе името му) продължаваме да се любуваме на родната политическа красавица Бойко Борисов и да не искаме да приемем бодящата очите ни истина, която отдавна трябваше да знаем.
Истината, че България се управлява от диктатор който година и половина превръща клиентелизма в държавна политика, а обществото - в тоталитарен ад. Последните събития би трябвало да убедят и най-големите наивници за какво става въпрос. Но по всичко изглежда, че агонията (или възходът?) на сегашния режим ще продължи още, редом с главоломното покачване на цената, която ще платим за нея/него.
Сагата със СРС-тата изобщо не е случайна и фактически започна още в първите месеци на мандата на това правителство, когато беше променен законът и премахната дори идеята за създаване на Бюро за контрол над специалните разузнавателни средства. Последваха промените в Закона за електронните съобщения (ЗЕС). Сега вече берем плодовете на тези законодателни промени. И ще ги берем още дълго. И други плодове ще берем.
В разгара на скандала около подслушаните разговори на митническия шеф Ваньо Танов, в които има преки улики срещу премиера за престъпление, правителството поиска вот на доверие и го спечели, а публичният дебат постепенно се измести към въпроса дали публикуваните разговори са манипулирани или не, от СРС-та ли са или не. Този въпрос е дълбоко несъществен. Единственият съществен въпрос е дали съдържанието им е истинно.
Хайде да видим какво означава тези разговори да са истинни. Премиерът на страната настоява/нарежда да се спре митническа проверка за нелегално производство на алкохол. Възможно е това да е станало в резултат на натиска на президента на страната. Вместо да сигнализира веднага в прокуратурата, митническият шеф предава нареждането на своя заместник. Споделя проблема и с вицепремиера на страната, който наистина му нарежда да продължи проверката, но също не отива в прокуратурата. В друг свой разговор същият митнически шеф съобщава, че и вътрешният министър има своя клиентела, която митниците не трябва да закачат.
Мeждувременно изтече следващата порция записи, която ни показва как Борисов се грижи за тези, които ритат топка с него по обяд. На фона на първия случай тази история е почти невинна, но добре илюстрира байганьовския маниер, с който премиерът урежда клиентелата си.
ооВсъщност, по този начин логиката на развитието на скандала ще доведе до още една крачка към легитимирането на властовия произвол в България. Тезата, че премиерът на страната има право да поддържа своя политическа и икономическа клиентела, ще бъде възприета от мнозинството негови привърженици.
Управляващата партия ще загуби част от своята популярност, но ще остане най-влиятелната в България. Бъдещи скандали, уличаващи премиера в груб клиентелизъм, ще станат невъзможни или поне с намаляваща ефективност. В основата на всичко това е обстоятелството, че постепенната реставрация на тоталитарни управленски практики съответства на политическата култура на мнозинството българи. Деградацията на скромните ни постижения в демократичното устройство на страната ще продължи.
Същностният въпрос е - кога и дали ще стигнем до изправянето на Борисов и неговата клика пред независим български съд и какви поражения - икономически, политически и морални - ще бъдат междувременно нанесени на страната.
Нека си припомним, че в основата на сегашните скандали стои вече узаконеният произвол, водещ до тотално следене и подслушване на българските граждани. Би трябвало да сме вцепенени от самия факт, че службите безнаказано подслушват министър-председателя на страната, вицепремиера, без в същото време да има досъдебно производство срещу шефа на митниците Танов. Но не сме.
Би трябвало да си зададем въпроса - ако сега излизат всички тези неща, защото някой е изнесъл СРС-тата, на които е записван Танов, то какво ли още е съхранено в службите, без някой да се е добрал до него и да го е изнесъл? Но не си го задаваме. Би трябвало да сме съвършено наясно, че министър Цветанов извърши - при това публично - поредица престъпления, без да поеме никаква отговорност за тях и без никой да му потърси сметка, а в същото време няма нито едно безспорно доказателство, че ръководеното от него ведомство постига някакви успехи в борбата с престъпността. Но не сме наясно.
Би трябвало да сме в състояние да разсъдим например, че ако събираемостта на данъка върху крайното потребление - ДДС - спрямо крайното потребление е намаляла с повече от 2%, това означава, че тези пари са откраднати от правителството и/или неговата клиентела. Но не сме в състояние да разсъдим.
Парадоксът
И тук стигаме до изключително важен парадокс - българското общество е готово да приеме и даже да подкрепи властовия произвол и клиентелистките практики на сегашната власт именно защото е отвратено от разпространението на властовия произвол и клиентелизма при предишните правителства. За мен е без съмнение, че Борисов и неговите хора превръщат в целенасочена държавна политика това, което през целия преход се правеше свенливо и потайно. Оттам идва силата и неуязвимостта им.
Първоначален ресурс - от народното отвращение
Хроническите болести на неразвитата българска демокрация - корупцията и злоупотребите с власт - се трансформират пред очите ни в единен властови произвол, при който Големият брат прибира всичко и раздава според заслугите. На мястото на псевдодемократичния хаос, при който предприемчивото мошеничество се превърна в начин за оцеляване и забогатяване, сме свидетели на безпрецедентно ограбване на държавата от горе надолу, което на множество хора се привижда като въвеждане на желания справедлив обществен ред, в името на който стъклените ценности на демокрацията - разните му там права и процедури - могат да бъдат счупени на прашинки.
Докъде ще стигнем по този път? Историческите примери не са никак утешителни. Успехът на политическите опити за превръщане на държавата в единна репресивна машина почти винаги черпят първоначален ресурс от народното отвращение спрямо предходните управления. ГЕРБ и Борисов имат този ресурс и той далече не е изчерпан. Той позволява ясното очертаване на образа на идеологическия враг. Като правило врагът е обогатилият се от властта, който хората искат да бъде наказан.
Ако се върнем към ранната хитлеристка пропаганда, непосредствено след спечелването на изборите от Национал-социалистическата германска работническа партия, ще видим, че антиеврейската й линия се гради изцяло върху изграждането на образа на евреина спекулант. Всички нелицеприятни факти за властта следва да бъдат обяснявани с конспиративните превъплъщения на врага.
Всичко това вече го имаме в България. Остава да осъзнаем, че зараждането и развитието на тоталитарен модел на управление не е субективно хрумване, а процес, при който спиралата на насилието неизбежно се развива, а безобразията, които могат да компрометират властите, нарастват по експоненциала. Тръгнали по този път, нашите сегашни управници просто не могат да спрат, без да загубят властта. Подобно на героя на Оскар Уайлд от "Портретът на Дориан Грей", те са принудени непрекъснато да ретушират публичния си образ чрез средства, правещи все по-ужасяващи потайностите на властта.
Видимите ефекти ще са в нарастващото обедняване и оскотяване на хората. Обедняването и оскотяването обаче ги прави все по-зависими от тоталния контрол и все по-склонни послушно да се адаптират към него. Редом с избледняването на ефектите от двете основни алибита за икономическите провали на тази власт - Кризата и Наследството на предишните - ще се засилват репресиите срещу относително по-независимите социални и социопрофесионални групи. Естествената прицелна точка ще са класическите противници на всеки репресивен режим - интелектуалците, учените, хората със свободни професии. И в момента изборът пред тях е - послушание или обедняване.
Ситуацията в България допълнително се усложнява от пълното публично дискредитиране на съществуващите политически партии. Те не са в състояние да станат изразители на постепенно надигащото се отвращение от политиката на ГЕРБ. С много малки изключения членската им маса е съставена от долнопробни политически кариеристи, които могат да бъдат мотивирани за опозиционна дейност само и доколкото търсят пътища за собственото си политическо оцеляване. Затова масово се вярва, че ГЕРБ няма алтернатива и в известен смисъл това е вярно.
Оформянето на нови политически проекти в сегашната обстановка следва простата логика на прехода - нека капитализираме поредното разочарование на хората от властта. Това по необходимост ги обрича на лесно разпознаваем цинизъм и популизъм.
Поради тези причини ГЕРБ има всички шансове да спечели съкрушителна победа на местните избори тази есен и по този начин да осигури дългосрочна хранилка за регионалните си партийни ешелони и тяхната бизнес клиентела. Ако нещата се развият по описаната по-горе логика, управляващите ще компенсират с лихвите частичната загуба на овча народна любов чрез машинации, фалшификации и даже откровен терор. На някои от частичните избори подобни неща вече се случиха.
Рисковете за ГЕРБ
Следователно евентуалните проблеми за кликата на Борисов няма да дойдат от политическата конкуренция или народното възмущение. Дори обедняването, което - убеден съм - ще съпътства развитието на този модел на управление, няма да породи надеждна и цивилизована политическа алтернатива на Борисов.
Рисковете за ГЕРБ са в две други посоки - относително отделените от изпълнителната власт институции (прокуратура, съд, медии) и външната оценка за това управление. Стратегията на Цветанов - съдебната власт да бъде унищожена чрез пряка конфронтация - е малоумна и обречена. ГЕРБ ще еволюира - и донякъде вече го прави - към опит да я превземе отвътре, като я включи в своята клиентела.
Контролът върху по-влиятелните медии вече се осъществява по този начин. Външните фактори постепенно преминават от доброжелателност към предпазлива неутралност относно случващото се в България. Най-малкото, което може да се каже е, че и по отношение на тях Борисов има потенциал да си купува политическо време.
В перспектива обаче тъкмо геополитическата ситуация на България ме кара да мисля, че този режим е обречен. Ако се абстрахираме от нея, той има всички шансове да се развие до степен, в която да оголи напълно фашизоидната си природа. Друг е въпросът, че ако този режим рухне само под натиска на външни фактори, това за пореден път ще оголи неспособността на българското общество да решава само проблемите си.
Сегашната политическа криза е просто етап в развитието на режима на Борисов. Тя ще доведе до поредното негово тържество, след което медиите ще са още по-послушни, прокуратурата - по-парализирана, опозицията - по-виновна, а гнилата интелигенция - по-продажна. Народната любов към режима ще се издигне на ново равнище, което социолозите ще регистрират.
Накратко - още един от зловещите дарове на кутията на Пандора ще бъде изконсумиран от българския народ. С благодарност.
Старата легенда гласи, че в кутията, отворена от древногръцката красавица, е останала само Надеждата, когато Зевс я е затворил отново. Злините не можем да върнем обратно, но можем ли да освободим надеждата? Не знам.
* Статията е от новия брой на сп. "Правен свят", където водеща тема е "Равносметката от скандала с подслушванията".
Не мога да дочета статията... толкова много глупости на едно място, представени на фона на арогантно-пародиен тон...Управлението има своите минуси, но да ми се правят сравнения с политиката на национал-социалистите!? Да се прогнозира и говори за репресивен режим, за "спирала на насилието", овча народна любов, терор показва според мен единствено голяма бездна на несъответствие между действителната политика и тази, която им се иска на някои да бъде, за да си изкарват парите, плюейки наляво и надясно.
Драги ми (1) аз намирам литературните творби, на които се позовава автора за примитивни и никога не бих се позовал точно на тях, но пък тези поне са познати на всички. Аз не отдавам особено значение на СРС, защото много добре знам, че който търси прекалено много информация не умее да борави с нея - т.е. за мен това е най-вече самопризнание в некадърност на кликата. Скептичен съм към някои доводи и бих подчертал откровените нарушениа на настоящия закон от властта, но онези, за които някак си не се говори. Обаче (1) аз съм напълно съгласен с автора за определението "Фашизоиди" и най-вече със нещо, което рядко срещаме в статии у нас - свързването му не с предварително намерение а процес, чиито хегемон са станали неумели, ограничени умствено и културно, неорганизирани льде. Много погрешно повечето хора свързват нацизма с ред, подредена и ясна диктатура, а в това няма нищо вярно. Нацизма, а и повечето диктатури са обикновено резултат на хаотично сътрудничество на хора със съответните психически изкривявания и най-вече ясно изразен манталитет за политически кариеристи - хора, за които закачането в организации е станало начин на живот. Именно малките пионки кариеристи, а не лидера/фюрера са семето на нацизма и фашизма. Останалото е въпрос на плодородна почва и подхдящи условия, които да ги оставят да се развият до зло, което да се запише в историята. Ясно е, че едно от условията е група такива хора да се окажат достатъчно дълго в ситуация, в която трябва да си сътрудничат, вместо да подскачат от едно "цвете" на друго, харизматичните лидери, често са катализатор за такива условия, но не са непремено задължително условие. Както се сещате нашата страна е рисков фактор за фашизоидни и диктаторски явления, дори само поради факта, че за прекалено много хора кариерата, успеха в живота са неразривно и единствено свързвани само със принадлежност или работа в организация. Политиците ни, както казва автора, са почти 100% такива, манталитета на иначе добри хора е да се залепят към партия, групировка за да потърсят бъдеще независимо дали си самовнушават идеология или чиста цел. Врага и идеологията са най-често въпрос на случай и заслепяват онези, които им придават голямо значение. Не е случайно, че дори и днес за социализма и комунизма се говори не като за нацизъм на доста места, където човек би очаквал подобно отношение - въпреки, че са жертва на същите явления те имат и други черти и най-вече дълбоката разлика е в дългосрочна (макар и тотално обречена) стратегия при социалистите срещу ред възникващ в хаоса като при фашизма и други диктаторски явления. За мен няма сериозна разлика между Хитлер и Садам Хюсеин - всички разлики идват от външните условия, капацитета заварен от събитията и нивото на технологично развитие на засегнатата нация. Нека и аз да цитирам един автор, който иначе намирам за малко лековат, но тази му мисъл е наистина нещо, което никой не бива да забравя - "Насилието е последното средство на некомпетентния". Ако допуснем да дойде момента за последното средство няма да остане съмнение кой какъв е, но трябва ли да чакаме до тогава?
Имам чувството, че аз съм написал тази статия. Отлично, просто отлично. Има още истински мислещи журналисти в България, за които демократичните ценности и правата на индивида все още значат нещо. Ако имахме нормално гражданско общество, сега пред нас трябваше да седят следните въпроси: 1) как да свалим управляващата престъпна олигархия в лицето на ГЕРБ и 2) кои по-дяволите да изберем на тяхно място.
Отче, единия начин е да чакаме да се създаде алтернатива от само себе си, а другите са да направим нещо. Имам и откачени идеи, но ето и една съвсем проста - защо вместо да ги чакаме да се появят не проявим активност и да набележим малцината по-читави от известната гмеж и сами да ги призовем да се съберат в алтернатива - поне временна?
MacAllister, ами алтернативи се създават постоянно. Проблемът е в рекламата и във вярата на хората за жизнеспособността на алтернативата. ГЕРБ всъщност бяха такава и отвлякоха много гласове (предимно от дясно-център). Пример за това което говоря бяха зелените. Това от което ми става тъжно е, че след този СРС скандал, хората започнаха да правят морални компромиси. Компромис със съвестта си. "Е да, Борисов е престъпник, ама другите са още по-големи, по-добре да караме с него." Въпросът е, кога идва в момента в който казваме стоп? Колко от принципите ни сме склонни да пожертваме в името на една магистрала? Аз няма да направя принцип със съвестта си. Борисов е откровен престъпник и това за мен е факт и в момента наблюдаваме пълното безсилие на държавата и обществото да се справи с един престъпник, облечен във власт.
Перфектна дисекция на реалността ни и изключително точен анализ на перспективите ни. За разлика от легендата не смятам, че има надежда макар и затворена, а ако има, то тя е доста омаломощена. Проба грешка, проба по- голяма грешка, проба още по-голяма грешка. Няма как да се нахрани надеждата. И абзацът с огладняването и най-вече с оскотяването, водещи до пълно послушание и ще добавя до тотално раболепничене, е точно в десетката. По презумпция в човешката природа е важало правилото на прогресиращата арогантност, която има здрави лакти и твърди кокалчета на глезените, компенсиращи ниското IQ, но към днешна дата това се е превърнало в манифест. Даже има такива, които се хвалят, че не са прочели цялата статия, но затова пък се пъчат с категорични оценки на същата и претенции за разбиране на несъстоятелността й. Просто се връщаме страхотно назад....
каква "надежда" ви гони? Я вижте тука: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=776201
Не ни гони надеждата - ние я гоним. Не знам за зелените отче, но ще проуча, аз съм от онези, които не гласуваха последния път и сега се псуват, но вече е късно. А това в Труд е поредното четиво дето ни кара да се замислим дали живеем в един свят с тия хора и ако не, какво по дяволите правят тия ченгета (леви, десни, средни, предни, задни) в нашия свят. На мен обче още по-голямо впечатление ми направи изказване на Цветанов от онзи ден, в което прочетох как ще слагат камери да следят следящите! Това с подслушването, че е безумие мисля сред разумни хора няма какво да го говорим, но вижте как тече мисълта в ГЕРБ-ерската глава - още проверки, още следящи, зад всеки един още един да го пази. Въобще май сме държава на спирачките, аз какви знаменатилни преживявания имам, ама не върви да ги споделям да не си навлека беля, но извода от тях е много страшен - пълно е в държавната администрация, политическите партии и въобще властта с хора, които разсъждават само и единствено за ограничения, даване на разрешения, проверки. Някои от нещата, които са се случили с мен или клиенти стигат до бруталната ситуация държавата в лицето на нищо не знаещи министри, заместници и служители едва ли не да контролира ежедневния достъп до информация на учени в тяхната нормална работа. Аз не виждам как с полу-мерки може да се реши нещо. Има свестни хора тук там, срещал съм и в полицията будни и интелигентни хора, но май е по-добре да нараним погрешно някой и друг свестен човек, отколкото да оставим тия банди да нараняват всеки ден всички ни и с най-голямо нахалство даже да не ни дават да си оближем раните. Не знам, просто, но не виждам как без масови и имам пред вид наистина масови уволнения в държавната администрация със забрани за години наред заемане на държавна длъжност може нещо да се промени. Върху мижатурството и ченгесарския подход се гради властта на такива групировки като ТИМ-аджиите, ако познавате хора от Варна питайте ги - там нямаш дори избор за Интернет доставчик - по един в територия, БТК прави реклама на едни цени, в София са факт, но във Варна се оказват двойни - не заради говната на БТК, а познайте защо. И де да бяха само тия - то ТИМ-аджиите поне пипат що годе културно, ами в по-малки градове какъв феодализъм се развива с бурни темпове. ГЕРБ дойдоха заради надеждата вложена в тях да спрат тия, но и да са ги спряли някъде (както чувам за Бургазко например) те са в процес на замяна на една тегоба със свои. Наистина е много страшно, че се даде официално и търпимо лице на бандитизма по СИК-аджийски и ВИС-аджийски. Аз повтарям много често преглътнете недоволството си към царя, каквито и косури да има, каквито и републикански възгледи да имате, ситуацията е такава, че ни трябва монарх по съвсем същите причини поради, които Стамболов навремето доведе фамилията у нас. Нямаме за съжаление дори Стамболов днес и само сувокупната глупост на дребните хайдути заменили гората с улиците, а днес и парламента, засега ни предпазва от пълен хаос. Дори да има свестни партии, ще трябва хитрец, който да балансира извън основната сцена - не в роля на светец, а в роля на хитрец и тарикат от различен мащаб. Другата алтенатива е да ни управляват от вън директно, но кой ще се наеме с това? А как си представяте не свестни а поне разумни хора да оцелеят дори физически в политиката ни без да се превърнат в някой нов Доган или Костов? Знам, че за мнозина изглежда като пропаганда, но не е - отчаяние е и може би ловене за сламка. Не виждам как зелените или който и да е ще устои, вероятно дори и да се намерят подходящи хора, натрупаната гадост ще ни докара до критични ситуации, може би дори преврати, някой трябва да удържа нещата в рамките на търпимото и да не пуска колелото да се завърти обратно, ако това се случи. Монархът е особена институция, своего рода собственик на страната и нейно лице - по-добре назначен собственик, отколкото собствеността на палките и бухалките - та монарсите са произлезли от това, но след хиляди години са надраснали корена си, а с новите аристократи няма ли да повторим средновековието?
MacAllister, не съм гласувал за зелените, просто ги дадох като пример, защото много мои познати гласуваха за тях. Що се отнася за мнението ти за администрацията, аз го подкрепям. Работя с такива институции. Около шефа кръжат зле работещи, амбициозни, хитри и арогантни интриганти. Тези малко, които вършат работата и ги е грижа, ги намирам в далечни от централата кабинети. Има все пак някакви опити тук там да се работи, но служителите са ниско платени , поради което, всички честни и кадърни са напуснали и са преминали в частният сектор или са загърбили морала си и въртят схеми. Съответно масата са зле образовани и ненадеждни лелки, от които не може да се очаква много. Ефективността клони към нулата. Що се отнася до монархията - аз съм твърдо против и ще се боря против нея. Подобен забравен от историята - мракобесен режим не ни трябва. Твърдо съм за демокрация и демократични ценности. Не виждам как един съгражданин - примат, трябва да има някакви специални привилегии или права. Предпочитам демократични общества на принципа на граждански договор. Не да бъда нечий подчинен, субординат и прочее. Най-нелепото в една монархия е наследствеността на правата за власт над другите. От къде на къде, някой ще получава власт по наследствен път? Кое го квалифицира да бъде такъв? Там само късмета може да помогне на...поданиците му. Ако говорите за конституционна монархия, то защо са ни допълнителни разходи, които я придружават. Далеч по-добро решение е силната президентска държава.
до " MacAllister" и "от4ето": Надеждата живее чрез хора като вас! Благодаря ви!
Отче, аз наистина съм доста прилъстен от идеята за неомонархия, но именно като средство за гаранция на демокрацията. Както и да е, не ми е фикс идея, говоря го повече отколкото ми идва (и може би личи на моменти) с цел провокация. Аз наистина, както съм споменавал съм бил във ФЦБ и съм спорил на темата доста, всъщност това би бил предполагам интересен спор за провеждане с тебе. Виж целите на провокацията са по-важни - при тия спорове, които имах тогава установих, че по-инетересното, което се случва не е самия спор, а предразположенията към дадени решения на събеседниците ми. Човек би очаквал едни монархисти да не са много склонни на компромиси, но се оказа точно обратното, в ония гладни времена на Виденовата криза, хората все пак устояваха някакви идеи и с лека ръка без анализ отхвърляха алтернативи (не само монархията). Всъщност човек като се замисли явления или методи носещи имена от миналото са станали по-различни от корена си отколкото алтернативите, които са ги изкоренявали. Със риск да зачекна леко спора - това е така и с монархията. Абслютната е невъобразима безсмислица, а символичната има смисъл само там където символа е вече ценен дълбоко в разбиранията на хората. Старата монархия е естествен процес, който както споменах произхожда от също такива келеши и бухалковци като нашите сегашни "спасители", но наследствената отговорност за контрол и баланс, заедно с далеч по-интелигентния свят са превърнали техните много далечни наследници в нещо различно. Сигурен съм, че на 9 от 10 българи царя ще им се стори гаден подлизурко и мазник, ако го познаваха по-добре, но в същото време това е гъвкавост и дългосрочна стратегия - не за тотална власт, а за трайно влияние. Демокрацията дава избор и се цели в идната година, докато монархията дава перспектива и се цели далеч във времето. Само наследствеността и отговорността към собственото статукво на рода, като едновремено личен и частен живот гарантират, че такива умения ще се развиват и пазят независимо от неизбежните лични отклонения. В този смисъл особения човек със специални права е на много по-проветриво място от избрания президент или министър-председател. Грешката на монарха е завинаги, грешката на избрания е скъсяване на и без това кратък шанс да си начело. Сигурен съм, че има и по-добри кандидати от рода Сакс-Кобург-Готски, но заради традицията и заради това, че институцията е по-важна от личността е по-добър този избор, отколкото дори и няакой наистина талантлив човек - освен талант, трябват и други умения, плодовитост ако щеш, семейна традиция, умение да се прадава с допустимо ниво на нарушения и т.н. В последните 4-5 десетилетия идеията за неомонархия се заражда постепено в главите на същите онези хора, които пишат учебниците на агентите от разузнаванията и специалистите по психологическа разработка. Между другото това е публичен факт, който просто не се рекламира - ако се поровиш малко ще откриеш с удивление, че едни от най-добрите фантасти са част от тези екипи и не е случайно, че в техните произведения идеята започна да се просмуква още преди десетилетия. Смисъла на всичко това е разсъждение - мозъчна атака на проблема - как да дадем на демокрацията дълбочина във времето след като тя е толкова дълбоко обвързана с мисленето от днес за утре. Естествено това не може да бъде средновековната монархия, нито дори традиционна конституционна монархия, не може да се допусне широка аристокрация (ако въобще трябва да се допуска някаква) и т.н. Както и да е, отче, това са разсъждения, които можеш да намериш за грешни или не, но техния двигател не е лишаването от свобода, а напротив желанието на ония, които говорят за това свободата да стане свещено правило, а не просто право, което лековато може да се забравя. Монархията като гарант за свободата звучи странно, но не е толкова нелогично, колкото изглежда на пръв поглед, не казвам, че съм непремено прав, но съм убеден, че въпроса не може да се подминава с аргументи за време, когато дори борците за свобода и създателите на демокрация са били кръвожадни злодеи - живота днес е различен и хората са различни, ако имаме смелост да се задълбочим може (не непремено разбира се) да открием, че предразсъдъците ни са погрешни. Като финал, нещо което отбелязах няколко пъти. Все още е на страницата на Симеон II - статия завършваща с цитиране на Бенджамин Франклин. А моята реакция на това е - не ни ли е срам да се наричаме демократични и свободни, след като се налага един монарх да ни напомня думите на най-великия либерал в човешката история?
абе номер 13, заедно с боцо и цвъцо що не вземете по един пирон да заковете. После да давате акъли и силни ръце... Ех м....а му къде е Бай Тошо, имаше си място за вас тогава.
MacAllister, разбирам аргументите ти и честно казано не ми се спори на тази тема. Все пак ще изразя скептичността си със следните аргументи. 1. Исторически - погледни опита ни с монарсите след освобождението. Нямаме човек от тях, който не се е изкушил да влияе на демократичния процес, да налага свои фигури, да участва в политически преврати и да играе някаква роля. Властта прави това от хората и са малко монарсите, които седят мирно. 2. Личностен - ние хората, сме несъвършени същества. Податливи сме на какви ли не влияния, да не говорим за личните ни недостатъци, мании, тъмни желания и прочее. Да градим йерархична структура на принципа на една личност, която и да е тя, е изключително рисковано и историята (виж 1) го е показала. Нямаме никакви гаранции. Дори тази личност не се избира, а е наследствена. Няма гаранции че наследника ще е компетентен и квалифициран. Същността ни като хора и нашите недостатъци са сигурна рецепта за провал. Историята ни дава не един или два примера. За мен, добрия монарх е изключение от правилото и повечето пъти е плод на надеждата, родена от пожелателното ни мислене. Виж ако ми дадеш да избирам между сегашната олигархия и монархията, то ще съм силно затруднен, защото за мен и двете са зло.
Pezev, няма гаранция, че същата тази нова олигархия (хунта) няма да "пожелае", придобивките на старите. Историята е пълна с примери.
Отче, това са обичайните аргументи, които куцат главно в концентрацията си върху личността, но да не спорим наистина. Дори и двамата да бяхме по отношение на монархията на едно и също мнение и в моето предложение в тоия пост се предполага "ежедневната" власт, а монарха е само допълнителен елемент в повечето време вторичен и само в редки моменти първостепенен. Така, че проблема, пред който сме изправени си остава независимо дали сме монархия или не и историята ни като страна го показват доста кразноречиво. От разстоянието на времето и след толкова пропаганда аз не бих се наел да отсъждам дали намесата в политичесткия живот на царя тогава е била изкушение или необходимост. При това съм проучвал онова време заради съдбите на двама от моите прадядовци. Както се изказах леко ядосано на друго място наскоро - нищо от ония години не е такова, каквото си представяме и много от чертите на 20-те и 30-те години на България плашещо напомнят днешното време, но с допълнителната особеност - повече кръвожоадност и по-ниска цена на човешкия живот. От всичко, което съм ровил преди много години мога само да кажа категорично, че никакъв Димитров и Коларов не са правили никакво септемврийско възстание '23-та и всичко което се случва след това е удивително подобно на нашето съвремие в подтиците и индивидуалните решения на хората, разликите са много, но идват главно от различната историческа ситуация и съответно възможности. Казвам това, за да натъртя, че кутията на пандора съдържа нашите собствени слаби ангели. Колкото и да са слаби обаче, благодарение на превъзходството си в брой веднъж пуснати на свобода се превръщат в подъл джин, който ни държи като заложници на собствените ни страхове, несигурност и нерешителност. Това ни се е случвало и преди, на повърхността е различно, но отдолу е все същия проблем с нашата "робска" психика, която много лесно ни кара вместо да се борим срещу злото, да скланяме глава с надеждата да ни се размине или с надеждата да ни се намери местенце сред силните, пък било то и в дъното. В тоя смисъл, военна хунта, решение или не е невъзможна - нямаме военни, освен група застарели офицери и контингент наемници търсещ добро заплащане по всички горещи точки на света. Аз намирам за твърде неслучайно унищожаването на армията ни и цифрите могат да го покажат доста добре, когато погледнем кадрите на вътрешното ни министерство. При 62 милиона население Обединеното кралство има 114000 полицаи ние около 60000 при население под 7.5 милиона. Няма да критикувам, само ще се запитам публично - толкова ли много трябва да се пазим от себе си? UK далеч не е страна лишена от престъпност, дори напротив, но резултатите са различни, но това вече е съвсем друга тема. Думата ми е индикация на какво е това? Ако съберем армията и полицията на Британия горе долу ще докараме до малко над 1/3 от процента само на полицията у нас. Човек се пита дали пък при такова число тя (полицията) може въобще да налага от една страна и спазва от друга закон или се е разраствала защото няма ефект и това се решава според внушението - не стига персонал. Нуждата от такова количество говори, че нещо не е наред - та това заедно с другите заети в МВР е 1% от населението ни да му се не види! Не е нужен заговор за такива неща, достатъчно е човек да се сети, че полицията/милицията живее сред хората, а не изолирано като армията. За всеки е ясно, коя организация може по-лесно да произведе кръгове, сътрудничество вътрешно и с външни лица (бандити или не). Така, че на въпроса дали сме полицейска държава мисля, че отговора е ясен, колебаещите се просто искат някаква по-крайна дефиниция и игнорират ефекта на количеството. Количеството? 1% от населението означава над 1.5% от работопособното население, средното прослужено време определя почти още толкова хора така да се каже "в запаса" на полиията и стигаме до плашещите 2.5-3% от хората в активна възраст свързани с органите на вътрешния ред. Това е нашият цар, който се намесва в политиката и бизнеса днес, никога не се повдигна въпроса за ограничения за служителите на МВР - не за да бъдат наислвани, а за да се гарантира, че те си дават сметка с какво се захващат постъпвайки там. За страна в нашето положение това може би е необходимост, но ето че сме в другата крайност - цивилни генерали (не от запаса) да спечелят народното доверие, а това е един затворен кръг. За всеки, за когото тия цифри звучат смущаващо е ясно, че решението на нашите проблеми няма как да стане с повече ред след като въвеждането на ред се превърнало в неефективен и явно според цифрите бизнес в криза. ние си го правим и това дето го казвам за слабите ангели. Решаващата промяна може да дойде само отдолу, а не от властта. Не със вземане на властта, а с предефиниране на разбирането ни за това какво е власт. Аз имам идея за целта, тя няма да ни спаси за 800 дни, но ако ни се хареса (а аз се опитвам да я измисля такава преди да я споделя) ще ни промени за 10-на години в нещо без паралел в историята, а какво ще направим по пътя и нататък ще видим.