След всичките обвинения, уволнения на чиновници и демонстративно зарязване на политики, наглостта остана едно от малкото неща, в които има приемственост между ГЕРБ и БСП. Покрай упорството на настоящите управляващи да си правят с държавата каквото им падне, в съзнанието на някои от нас може би се беше загнездила греховната мисъл: „Май предните все пак бяха по-добри".
В този момент се изказа Димитър Главчев.
„Не знам как протестиращите ще се доберат до дата за нови избори", заяви видният ГЕРБ-ер и допълни (със зле прикрита скромност), че всички сме щели да разберем, ако партията на Бойко Борисов се включи в организацията на протеста.
Маниерът „ако мен ме нямаше, вие къде ли щяхте да сте" тъкмо ни беше залипсвал (все пак дълго време Бойко Борисов го нямаше във Facebook, а тия пусти 160 знака в Twitter за нищо не стигат). С думите си Димитър Главчев казва в прав текст: Пичове в мъжки и женски род, може наистина да сте най-свестната част от своите поколения, може да защитавате убежденията си... ама трябва да дойдат нашите автобуси, че иначе нищо не става.
Тоест, оценката на ГЕРБ за хилядите млади и стари демонстранти не се отличава особено от тази на БСП, ДПС и „Атака": Хората по улиците са пренебрежим (а не „незаобиколим") фактор. Да си скандират, ние не ги виждаме, не ги и чуваме.
Всъщност, закономерно е да е така - много от участниците в #ДАНСwithme са същите, които свалиха Бойко Борисов от власт през зимата. Същите, които блокираха Орлов мост, за да опазят природата от багерите на олигарсите, които си лягат с всяка власт. Даже и сегашното управление на БСП и ДПС не е такъв потресаващ общ враг, че да обедини раждащото се гражданско общество и тези, които хвърляха „робокопи" срещу него.
В ГЕРБ не са глупави - те прекрасно разбират това, но честните хора от протеста им трябват за фасада. Зад нея ще паркират своите автобуси, ще наредят служителите от своите фирмени обръчи и ще скрият своите чевръсти и гласовити активисти. И някак по-приглушено, но „разбираемо" (по терминологията на Д.Главчев) ще се чуват скандиранията „Бойко! Бойко! Бойко!".
Както беше на генералната репетиция на 4 септември. Докато огромната част от демонстрантите бяха пред парламента, дузини гневни мъже и жени атакуваха сградата отстрани. Изцъклени погледи, провиснали шкембета, югозападно наречие, дъх на евтино вино, странни прякори, вериги и много агресия. Не можеш да ги сбъркаш. Особено ако си бил свидетел на онова странно зрелище с прасета, трактори и гости на столицата в деня, в който Бойко Борисов подаде оставка.
Тоя мач сме го гледали. Протестът трябва да покаже нужните съпротивителни сили, за да не го гледаме пак.
Бойко Борисов, както и да се погледне на решението Му да подкрепи протеста за оставката на правителството на Орешарски, с това той спечели любовта на протестиращите. Колкото и да е интересен един купон, три месеца кажи-речи са много за млади хора, които си имат и други интереси и възможности за забавления. Сега, след като протестът не е вече граждански, а партиен, други ще поемат щафетата. Ако бяха червени старци и бабички, щом партията им нареди, щяха да висят там „до последния си дъх”, ама не са!