Преди няколко месеца в Рио де Жанейро в компанията на друг българин и американец наивно възкликнах: "Представяте ли си, ние сме в Рио, а тук хората си водят нормален живот!"
Спонтанната ми реплика беше провокирана от факта, че това, което за мен е екзотичен град (тъй като няма нищо общо с всичко, което бях виждала преди това) е ежедневната сцена на живот за милиони хора. Екзотиката е крайно субективно определение, а в България сме свикнали да го даваме небрежно на всичко, с което не сме свикнали. Тази тенденция се превръща в проблем, когато така квалифицираме хора заради цвета на кожата им, религията им, разбиранията или просто външния им вид, който се различава от общата маса.
Вече 4 години живея в Холандия, първо заради образованието си, а след това заради работа. Една от основните причини Амстердам да ми харесва за място за живот е възможността да контактувам с хора от целия свят. Би било твърде сложно да посетя 40 държави за този период от време, но в Амстердам досега съм се срещнала с представители на поне 40 нации от цялото земно кълбо, всеки от които ми показа нравите и манталитета в родината си и научи нещо за България. С много от тези хора съдбата ни постави в трудни ситуации, но заедно се справихме и това ни сближи, въпреки че, ако изхождаме от бекграунда си, изобщо не се предполага да намираме допирни точки.
В Холандия често виждам на детските площадки да си играят деца. Едното е русо, другото чернокожо, третото от азиатски или арабски произход. За тези деца цветът на кожата или религията, в която родителите им ги възпитават, нямат никакво значение, защото те от малки са заедно. Заедно учат, заедно си играят и не им прави впечатление с какво е по-различно приятелчето им.
В България малките деца си играят само с връстници, които са съвсем като тях, и растат с разбирането, че децата от смесени бракове трябва да бъдат осмивани, пренебрегвани и задължително снабдени с прякор, който отразява различието им. По-тъжното е, че хората между 20 и 30-годишна възраст, които имат възможността да пътуват най-малко из Европа, също трудно пречупват нагласата си за екзотика, градена в тях от ранна възраст.
От опита си на живот в многонационално общество съм се убедила, че хората са добри или лоши, вежливи или груби, мързеливи или работливи, но тези характеристики нямат нищо общо с произхода им, а с личностната им същност. Още в началото на пребиваването си в Холандия един конкретен случай ме убеди в това. Имах бъбречна инфекция, но беше уикенд и в местната болница отказаха да ми обърнат внимание докато не стане работен ден. В безизходицата на 39-градусова температура една литовка и една филипинка ме свързаха с индонезийски лекар, който ми даде антибиотик без пари и на практика ме спаси. Тези трима души не ме познаваха добре, не ги интересуваше откъде съм и какъв ми е случаят, те просто ми помогнаха от най-елементарна човешка съпричастност.
Ще приведа и друг, доста по-лежерен пример. Често ми се налага да пътувам. Досега на територията на България нито един мъж не е проявил кавалерство да ми помогне с придвижването на багажа ми. Навсякъде в Европа обаче всеки път, когато ме видят с по-голям куфар, често чернокожи мъже или от арабски произход задължително ми помагат с качването на багажа във влака например.
Тези хора никога преди не са ме виждали и никога повече няма да ме видят, и не искат нищо от мен. Тях също така не ги интересува, че не съм от "техните". Те просто смятат, че трябва да помогнат на една дама, когато тя има нужда. Съвсем елементарен пример, че възпитанието и отношението не идват с цвета на кожата, а с човешките разбирания.
В момента работя във футболна агенция с трима чернокожи холандци, от които се радвам на перфектен професионализъм и колегиалност. Работила съм и с бели англичани, които все още ми дължат пари. Примерите са десетки и аз мога да ги дам, защото имам възможност да живея и работя сред всякакви хора.
В България обаче такава обстановка няма и всички по-различни са в кюпа "мангали", а толерантността се смята за лицемерие. Още повече, че съществува безпочвено възприятие за превъзходство над всички, които не са като общата маса и склонност към негативни обобщения. В допълнение и държавата и медиите не помагат като пренебрегват въпроса и в голяма степен темата се изчерпва с неинтегрираните роми.
България само губи от заклеймяването на разнообразието и ще бъде така, докато не си дадем сметка, че екзотиката е крайно субективна.
Първо, що не хващаме куфарите да помогнем, сега що сме хванали куфарите? Аааа, угодия нямате Подхванахме ги, защото останалата част на статията е толкова абсурдна, че няма смисъл да се коментира. Защо детето ми не си играе с чернокожи? Ами защото на площадката му няма такива. Какво повече да коментирам? Остава ни само да си флиртуваме с дамите от форума по темата с куфарите и сексуалните аспекти на предложенията за помощ. Защото, признавам, и на възрастни жени отварям врати и давам път, но на млади и симпатични дами го правя с особена готовност и старание Инстинкт на 100 000 години, какво да правиш.
№22 -
Абе... и аз съм бил в Холандия. И нещо друго ми направи впечатление - не видях цветнокожа жена да работи нещо друго, освен проститутка или камериерка... Е, може и да е имало някакви изключения. И още нещо - Амстердам, макар че в него е събрано повечето интересно в областта на културата е също и кочината на Холандия - всичкия боклук се изхвърля там, ужасно неподреден град е и е доста различен от останалата част от страната /която иначе е доста спретната страна с много силно селско стопанство/.
Абе ходи си се пери с неграта, какво ни занимаваш си, никой няма да го одобри, ясно ?
Е не разбрахте ли , че това е статия на Мина?Обичала Холандия, там всички са кавалери, вечно е в опозиция на всички коментиращи? Минче, за холандците не ми дреме.Че били расово толерантни - също не ми дреме.Че били кавалери - още повече.Толкова си се отдалечила от родната действителност вече, че не правиш разлика в това, че тук не сме расисти , само не понасяме цига... ромите. Стой си в далечна Холандия, и не ми давай наклон на .... все едно.Аз живея тук, работя тук, роден съм тук, и не желая акъл от емигранти.Ти си такава, и такава ще си останеш до края на живота, ако стоиш в чужда държава.Може да ценят професионалните ти качества, може да си много добра в това което правиш, но зад гърба ти знаеш ли какво говорят - "а, онази от България ли...." . Да дойда да ти понося чантата?
паяка -------------------------------------- ха хаха ха аааа
Май лекинко се мъчат да ни настроят нагласата "против" промените, които се готви да прави Фандъкова с гетата... Но аз с удоволствие бих помогнала на братята роми с багажа...
Най-обичам обобщенията и бутането на всички под един знаменател Първо българите не са расисти по принцип, а отношението към циганите е провокирано от цялата ситуация с тях и абсолютната незаинтересованост на държавата. Думи като интеграция са абсолютно изпразнени от смисъл. По-скоро циганите ще интегрират нас, а не обратното. И, разбира се, че хората ще имат негативно отношение, защото същите дискриминирани симпатяги раждат по 10 деца, които не получават образавание и които след това също раждат 10 деца и всички те чакат ние да им осигурим социални помощи и привилегии, защото един неграмотен човек не може да бъде нает на работа. За жестовете на кавалерство, помощ и т.н. Не знам, с какви хора общува авторката, но аз редовно срещам хора - познати и непознати, които отстъпват място, отварят вратата, поздравяват в асансьора.
Кой написа таз дивотия? Нашата Мина ли Нямало значение за децата как ги възпитават родителите? И си вярва. Мултикултито отдавна доказа, че е нефелно е нЕма да живее. Не защото не искаме, а защото се оказа прекалено сложно. Религия, морал, обичаи, национално съзнание, историческа памет, гени ...Оказаха се неща, които не е никак, ама никак лесно да заобиколиш.
Радвам се да видя две дами, чиито коментари ми липсваха
До lele male И аз се радвам на срещата. Виждам, че държиш фронта и фронтоваците
Lele_male
Мен пък ми хареса.И на мен са ми помагали много какви ли не хора и съм се разчувствал.Ама пък и всеки българин който съм срещал навън ми е помагал адски много.Така,че не сме чак толкова лоши
с малката разлика, че негърчето и китайчето са със същото възпитание, като твоето дете, точно толкова често ги къпят и тях, родителите им са точно такива като тебе - лекари, учители, работници и т.н. а цигането не е виждало душ през живота си, на детската площадка би отишло за да проси цигари и стотинки от родителите или за да бие по-малките българчета, а майка му и баща му имат още 20 деца, не работят, нямат образование, и ако им падне възможност ще те оберат до шушка.
Един хванал сребърната рибка, а известно е, че тя изпълнява само по 1 желание. Човекът бил ловец и пожелал да види какво ще се ловува след 100 години. Речено сторено, пуснал той рибката, а тя го преселила 100 години напред и човекът се озовал в полето край някакъв град с пушка в ръка. До него стои друг ловец и го гледа любопитно: - Колега, какво ловувате сега - глигани, мечки, бизони, сърни? - А не, те са забранени за лов та ловуваме цигани. В същия момент се приближили до един контейнер за смет и видели група цигани да ровят вътре. Дошлият от миналото вдигнал пушката и бума, бам избил доста оттях. Ненадейно отнякъде си изхвръкнал горския и се развикал: - Колко пъти да повтарям, че край хранилките ловът е забранен!!!