Преди няколко месеца в Рио де Жанейро в компанията на друг българин и американец наивно възкликнах: "Представяте ли си, ние сме в Рио, а тук хората си водят нормален живот!"
Спонтанната ми реплика беше провокирана от факта, че това, което за мен е екзотичен град (тъй като няма нищо общо с всичко, което бях виждала преди това) е ежедневната сцена на живот за милиони хора. Екзотиката е крайно субективно определение, а в България сме свикнали да го даваме небрежно на всичко, с което не сме свикнали. Тази тенденция се превръща в проблем, когато така квалифицираме хора заради цвета на кожата им, религията им, разбиранията или просто външния им вид, който се различава от общата маса.
Вече 4 години живея в Холандия, първо заради образованието си, а след това заради работа. Една от основните причини Амстердам да ми харесва за място за живот е възможността да контактувам с хора от целия свят. Би било твърде сложно да посетя 40 държави за този период от време, но в Амстердам досега съм се срещнала с представители на поне 40 нации от цялото земно кълбо, всеки от които ми показа нравите и манталитета в родината си и научи нещо за България. С много от тези хора съдбата ни постави в трудни ситуации, но заедно се справихме и това ни сближи, въпреки че, ако изхождаме от бекграунда си, изобщо не се предполага да намираме допирни точки.
В Холандия често виждам на детските площадки да си играят деца. Едното е русо, другото чернокожо, третото от азиатски или арабски произход. За тези деца цветът на кожата или религията, в която родителите им ги възпитават, нямат никакво значение, защото те от малки са заедно. Заедно учат, заедно си играят и не им прави впечатление с какво е по-различно приятелчето им.
В България малките деца си играят само с връстници, които са съвсем като тях, и растат с разбирането, че децата от смесени бракове трябва да бъдат осмивани, пренебрегвани и задължително снабдени с прякор, който отразява различието им. По-тъжното е, че хората между 20 и 30-годишна възраст, които имат възможността да пътуват най-малко из Европа, също трудно пречупват нагласата си за екзотика, градена в тях от ранна възраст.
От опита си на живот в многонационално общество съм се убедила, че хората са добри или лоши, вежливи или груби, мързеливи или работливи, но тези характеристики нямат нищо общо с произхода им, а с личностната им същност. Още в началото на пребиваването си в Холандия един конкретен случай ме убеди в това. Имах бъбречна инфекция, но беше уикенд и в местната болница отказаха да ми обърнат внимание докато не стане работен ден. В безизходицата на 39-градусова температура една литовка и една филипинка ме свързаха с индонезийски лекар, който ми даде антибиотик без пари и на практика ме спаси. Тези трима души не ме познаваха добре, не ги интересуваше откъде съм и какъв ми е случаят, те просто ми помогнаха от най-елементарна човешка съпричастност.
Ще приведа и друг, доста по-лежерен пример. Често ми се налага да пътувам. Досега на територията на България нито един мъж не е проявил кавалерство да ми помогне с придвижването на багажа ми. Навсякъде в Европа обаче всеки път, когато ме видят с по-голям куфар, често чернокожи мъже или от арабски произход задължително ми помагат с качването на багажа във влака например.
Тези хора никога преди не са ме виждали и никога повече няма да ме видят, и не искат нищо от мен. Тях също така не ги интересува, че не съм от "техните". Те просто смятат, че трябва да помогнат на една дама, когато тя има нужда. Съвсем елементарен пример, че възпитанието и отношението не идват с цвета на кожата, а с човешките разбирания.
В момента работя във футболна агенция с трима чернокожи холандци, от които се радвам на перфектен професионализъм и колегиалност. Работила съм и с бели англичани, които все още ми дължат пари. Примерите са десетки и аз мога да ги дам, защото имам възможност да живея и работя сред всякакви хора.
В България обаче такава обстановка няма и всички по-различни са в кюпа "мангали", а толерантността се смята за лицемерие. Още повече, че съществува безпочвено възприятие за превъзходство над всички, които не са като общата маса и склонност към негативни обобщения. В допълнение и държавата и медиите не помагат като пренебрегват въпроса и в голяма степен темата се изчерпва с неинтегрираните роми.
България само губи от заклеймяването на разнообразието и ще бъде така, докато не си дадем сметка, че екзотиката е крайно субективна.
О много обичам котка.Голям съм им фен.И много искам да си зема ама няма кой да я гледа.Тряя си намеря гадже първо
Ми-(Ле)-На = Ми-На. Най-курозното е, че Минка имаше фобия от разкриване на самоличността й, а накрая тя самата свърши таз хубава работа.
http://twitter.com/milenak9 А ето и снимка на нашата любимка Минка. В интерес на истината съм приятно изненадан. Очаквах да има много по-асексуално и фригидно излъчване. А всъщност в погледа й се чете много либидо и извратена страст. Признавам си, че с удоволствие бих я уважил неколкократно. Въпреки, че не съм негър. Е, на някои места си падам малко негър...
Не дочетох статията. Честно казано, донейде ми е втръснало от писания на тема "А пък в Западна Европа/Америка пък са цивилизовани, а българите пък са нетолерантни/мръсни/тъпи". Сори. В България расизъм НЯМА. Никога не е и имало, като причината за това е, че две от трите основни раси почти изобщо не са представени. Каква е вероятността в делничен ден извън София да срещнеш негър или азиатец? Дори тук, в столицата, не се случва никак често - негър не съм виждал от месеци, а единствените представители на монголоидната раса, които са ми попадали напоследък, в момента май са гости на хотела близо до нас. Естествено, за доста българи негрите и дръпнатооките в такъв случай са особено екзотичен биологичен вид - просто не ни попадат достатъчно пред погледите, че да е другояче. Само ми се ще да кажа, че съм живял в град с адски голям процент на етнически турци между жителите. Имам предвид хора с турски имена, малко по-тъмна кожа и така нататък. Бях на тринайсет години тогава. Нищо не ми пречеше да общувам с турчетата на моята възраст точно както общувах с българчетата. С циганите, естествено, е съвсем различно, но причината за това не е в расата им. Как да общуваш нормално с човек, който едва говори български, не се къпе с месеци, може да те окраде като едното нищо и така нататък? Тук вече не е толкова въпрос на нетолерантност, колкото на самосъхранение. Буквално. Няма расизъм.
Von Bl | 01.08.201218:11 Опа, Прасето освен с едни и същи епитети, като; релевентен,еманация и др, се изяви и със дребна отмъстителност? Абе смотан; чети? хваля се, само със старите щеки....с миене на чинии не мога, защото не ми се е, налагало...никога. А, ти какво правиш по въпроса с детето? Нищо, нали? ---------------------------------- Фон, много си несправедлив. Свично се труди ежедневно и неуморно по въпроса с детето. За голямо съжаление науката все още не е измислила начин, по който хомосексуални мъже да забременяват след пасивен хомосексуален акт. Но Свично опитва ли, опитва, та чак пушек се вдига...
>В България расизъм НЯМА. Никога не е и имало, като причината за това е, че две от трите основни раси почти изобщо не са представени Това е доста неправилно твърдение. Нека подходим както трябва - от дефиницията на думата. В България разисъм има, защото българите имат силни предубеждения спрямо хората в зависимост от расата им. Това, което няма, защото в България негри и азиатци се срещат рядко, е единствено чести ситуации, в които българите да проявят расизма, който имат, спрямо представители на тези раси. Вкратце - разисъм има, но на практика няма съществени прояви на този разисъм срещу негри и азиатци. В България. Извън България, където негри и азиатци има, българите имат реалната възможност да проявят предубежденията си и спрямо тези раси, и, по мои наблюдения, го правят отвратително често.
.. не е Мина това според мен
@deowin Предпочитам да не проявявам расовите предразсъдъци на расизма. Под "расизъм" разбирам ирационално проявление на омраза или дискриминация към човек или група хора на базата на расовите им белези. Примерно да смажеш от бой някого, защото е китаец, или да не дадеш работа на някой друг единствено защото е негър, или нещо от този род. Примерите са тъпи и елементарни, но мисля, че става ясно какво имам предвид. Под "расов предразсъдък" разбирам очакването човек от друга раса да е различен от представителите на твоята раса в някакъв негативен или позитивен аспект. Съмнявам се да има човек на планетата, който да не е проявявал нещо подобно повече пъти, отколкото е изял кюфтета през живота си, честно казано. Не говоря за омраза - говоря за битуващото у много хора схващане, че негрите са технологично изостанали спрямо белите, примерно. В чужбина не ги знам какви са българите, нямал съм наблюдения. Но тук не мисля, че познавам дори един, способен на истински расизъм - не и без да е патил сериозно от представителите на съответната раса, във всеки случай.
Генерал Фон Бл, докладвам....Свинчо харесва мъже...при това авторитетни и мъжествени...да може и малко да го пошляпват, освен другото...
Офф, още една мулти-култи космополитка! Само така, тука са кинтите. А про по, когато заработиш истинска работа, работа която някой би купил, тогава ни давай акъл.
Mile Manolov ---------------------------------- хахахааа
За мен няма проблем децата ми да си играят с циганчета. Всъщност завчера на площадката големия висеше по катерушките заедно с едно циганче и две-три българчета. Има обаче проблем да си играят с мангалчета. Всъщност и циганите имат проблем ако децата им си играят с такива. За пребиваващите отдавна извън България - "мангал" е социално явление, а циганинът - расово такова. Тоест българите са по-скоро социофоби, отколкото расисти. Нека авторката се замисли дали би пуснала децата си да си играят с деца, които на тяхната възраст (7 години) дишат лепило и крадат, понеже са прекалено малки да проституират? За въшките, крастата, хепатита и други културни особености въобще няма какво да споменаваме.
Един плюс веднага на Кольо. Добро изказване .
И аз мисля, че това не е наш'то Минче.
И ац незнамзащо всички решиха, че е Мина. Мина е инДжИнер и е под достойнството й да работи във футболна агенция ...