"България ми върна вярата в хората".
Август 2011, Северното Черноморие. Думите по-горе са на англичанка, живееща в България. Живее в едно село близо до Балчик, има собствен бизнес. Качва ме на стоп. Казва, че по-добри хора от българите не познава. Имала съседи англичани в селото, в което живее, но с тях не общувала.. и никога не би качила стопаджии в Англия.
А нас, българчетата, качи, без да се замисли. Оставам дълбоко впечатлен от чутото. "Ама как така?", питам аз. "Ами така", казва тя. "Просто там хората са други... по-лоши. Тук хората са някак... чисти". Оставам безмълвен и се чудя какво би казал който и да е българин, в случай, че чуе последните думи..
Знаете, в България сме свикнали да смятаме, че сме вечно намусени и недоволни. Да, но... По време на въпросния стоп за два дни се возих в над 10 коли с различни хора - от най-бедните до най-богатите. Возят ме тираджия, жена на морски капитан, обиколила целия свят, селянин, отиващ на риба, българи, живеещи в Германия, туристи от Пазарджик, младежи от София. Всички те - спокойни, отворени, усмихнати и позитивни.
"Ах, какие помидоры (домати - на руски език)!"*
Септември 2011, Женския пазар. Едно от местата, които на които етническите българи не обичат да стъпват. Водя на пазара две мои познати от Литва, които са у нас за йога семинар. И двете не спират да се удивляват и да се радват като малки деца на големите домати с неправилна форма, гроздето и прасковите.
"Вие сте наистина благословени, че климатът ви позволява такова изобилие от плодове и зеленчуци", казва едната от тях, след което си купува 3-4 вида плодове, подправки и зеленчуци. Атмосферата на пазара, която кой да е българин би определил като цигания, им се струва екзотична и им напомня на Индия.
Сещам се и за един друг скорошен случай - друга приятелка, пак от Литва, ми сподели амбицията си да се пресели в България заради климата и хубавата храна..
А пък младото поколение...
Ако попитате който и да е на улицата за мнението му относно младежите, ще ви каже, че младите българи в наши дни за нищо не стават, че всичко кадърно се е изнесло от България още преди години (ако пък не се е изнесло, то задължително в момента прави планове да се изнесе).
Да, но... аз работя в една голяма доброволчески организации, която само в София има над 30 доброволци на възраст 18-30. Един от тях е на 22-23 години, но има доста добри идеи за това как да се реформира образованието. Има и собствено НПО, среща се редовно със съветници на министри, за да обсъждат реформи.
Измежду доброволците имаме и обещаващ журналист, художник, надарен DJ, който същевременно е инженер и много други, готови да работят за доброто на обществото. Тоест все още има кадърни млади хора в България.
Със сигурност уважаемият читател не би се усъмнил в достоверността на проучване, което показва, че сме на последно място по всичко. Но е доста вероятно си каже "да,бе, да", като прочете няколкото примера, които давам тук.
И така - може би се питаш какво искам да кажа с всичко това. Исках само да ти кажа - следващият път, когато прочетеш някоя мрачна статистика, кажи едно да, но... и знай, че там някъде винаги има някой, който да я опровергае.
А проблеми винаги ще има. Че сме на последно място - сигурно сме там, щом казват. Да, но... това не е страшно, когато ние сами предприемаме действия за решаването на проблемите. Както е казал един от любимите ми мислители, Махатма Ганди: "Бъди промяната, която искаш да видиш в обществото".
