Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

За линейките и циганските квартали

Когато идентифицираме рискови групи и рискови райони, нямаме право да игнорираме статистиката Снимка: Getty Images
Когато идентифицираме рискови групи и рискови райони, нямаме право да игнорираме статистиката

Лесно е да обвиним Петър Москов в расизъм за изказването му, че няма да пуска линейки в циганските квартали. Така той би оставил хора без полагащата им се спешна помощ. (използвам „цигански", защото не намирам нищо пейоративно в думата. Ако някой смята, че използването на „ромски" носи някакви разлика, готов съм да споря на лингвистичното поле).

Лесно е и да се закачим за популистката нишка и да пригласяме, че всеки, който има права, има и задължения. И оттам да е лесно да започнем да развиваме тезата колко лоши са циганите и как тормозят българите и вземат пари за помощи, без да вършат работа и така нататък.

Но хайде да не минаваме с лесното

„Циганска престъпност" няма пред съда. Пред съда всички са равни (или поне би трябвало да бъдат). Само че циганска престъпност има в статистиката. И когато идентифицираме рискови групи и рискови райони, нямаме право да игнорираме статистиката.

Нямаме право да си затваряме очите за проблемите, защото това не е от полза за никого. И когато кажем „175 от 227 нападения над медицински екипи са в цигански квартали", това не е расизъм, а статистика. Расизмът може да дойде след това, а може и да не дойде.

Причините за „циганската престъпност", естествено, са по-дълбоки, но тяхното решение минава през решения на цялостните проблеми на държавата и обществото, а това не е видимо на хоризонта. А защитата на медицинските екипи е приоритет за един министър (и не казвайте, че понякога е окей да ги набиеш, защото колкото и да са груби понякога, боят не е оценка за труда им). Дали предложените мерки са адекватни - не (защото са в конфликт с друг приоритет на министъра - здравето и живота на всички граждани) и е глупаво министър да прави емоционални изказвания по чувствителни теми.

Но е нужно да се вдигне шум по темата

За едно министър Москов определено не е прав - че трябва да се правят каквито и да било сделки с тарторите (наречени с евфемизма „лидери на мнение"). Тарторите дърпат цялата циганска общност надолу, пречат на интеграцията ѝ, а държавата удобно се разбира с тях, като остава реалните проблеми нерешени.

Прочетох твърде малко рационални мнения и твърде твърде много емоционални (включително това на министъра). И докато е добре обществото да не позволява етническа (и каквато и да била друга) омраза, то трябва да направим и следващата крачка - да се обединим около решение.

А решението може би е в това да накараме МВР да си върши работата по установяването на тези престъпления и по предаването на доказателства за тях на прокуратурата (и може би по охраната на медицинските екипи?). Откъдето вече да имаме бързи производства и осъдени. Само че (според слухове) МВР се разбира с тарторите, а редови полицаи дори прибират пари от незаконна циганска дейност в замяна на бездействието си.

Ама да накараме МВР да работи е трудно, нали?

Или пък не е наша работа? Някой ще пита ли МВР по законовата процедура (ЗДОИ) колко от тези побои е разкрило и ще пита ли министерство на правосъдието колко осъдени има? Ще попита ли после защо процентът е толкова нисък? И ще попитаме ли дали пък законовата рамка позволява на полицаите да си свършат работата? Може би не. По-лесно е да се тупаме по рамото, че сме изобличили един министър, а още по-лесно е да хвърлим вината за всичко върху един етнос.

*Текстът е публикуван в блога на автора БЛОГодаря и WEBCAFE.BG го препубликува с неговото разрешение.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените