Нека си стои

1. Увод

Уважаеми дами, господа и Вие, министър Цветанов (заради СРС-ата вече започвам по този начин всичките си разговори по телефона и всичко, което излиза изпод клавиатурата ми).

Добър ден и добра среща.

Днес интересът ми бе рязко отклонен от разговорите между Ваньо Танов и министър Дянков (впрочем страхотно четиво, дано някой ги облече в едно леко епистоларно романче).

Глей го са тоя, ще кажете вие, коя е тая медийна бомба, която може да те отклони от нещо толкова увлекателно и искрено.

Нещо по-силно от мен, дами и господа. А именно - Паметникът на Съветската армия.

И по-точно факта, че 66 години след края на войната и 21 след "падането" на комунизма, София отново стана арена на протести и контрапротести - да падне ли или да не падне огромният монумент (според едни - на "армията-освободителка", а според други - на "армията-окупаторка").

Дори не бях разбрал, че има такъв протест. Информацията за подобно събитие се беше размила между топ-новините от последните дни - че наша съгражданка с шоколадов цвят на кожата е кръстила поредното си дете със звучното име Ферхунде. Че още един неин ромски събрат с нетърпение очаква на бял свят момченцето си, което смята да кръсти... Версаче. И че таксиметровите шофьори са новите комити, с които не бива да се заяждаш - хем ще те смачкат от бой, хем ще окупират парламента в 2 след полунощ.

Някъде там бе се загубила информацията за митинга, на който се иска демонтаж на паметника на Съветската армия.

Не знам дали заради това, дали заради нещо друго... но на протеста, който все пак се състоя, 200 противници и 50 подръжници се замеряха със снежни топки. Сигурно е било яко - от едната страна хора с тениски на Че Гевара, а от другата - антикомунисти. В една люта снежна битка за и против огромния паметник в Борисовата градина. Какъв по-добър начин за започване на 2011...

2. Изложение

А дали не сме страната на паметниците, а... У нас не просто има всякакви екзотики в това отношение.

У нас паметниците съществуват, за да разделят хората.

Помислете - има ли паметник, който да не ни кара да се хващаме за гушите...

Паметникът на Стамболов - ужасен и с разцепена глава.

Паметникът пред НДК - мило кръстен от софиянци "седмокрил петох*йник"(който скоро седмокрило ще се разпадне и ще смачка някой невинен минувач).

Онзи наскоро открит паметник на американските пилоти (миролюбиво трепали българи през Втората Световна).

И паметникът на Съветската армия, който формираше началото на парка, наричан преди години... "Парк на Свободата".

И знаете ли кое е гадното... Единствените паметници, които не предизвикват полемика, имат кофти съдба. Като онзи на Владимир Димитров-Майстора в родното му село Шишковци.

Него просто едни пичове го нарязаха за скрап.

Паметниците у нас не просто разделят хората. Те формират и едно особено отношение, което дава хляб на градския сленг. Така, освен споменатия вече "петох*йник", в София има още "Попа", "Баба Яга"(градинката около въпросния скандален паметник на Съветската армия).

Съществува "Летящата чиния" на Бузлуджа.

А има и един паметник на входа на София откъм Перник... дори не знам на кого е... Но всички казват, че това бил перничанин, чакащ софийско жителство. Ето това е пример за монумент  на човек, който е победил. Две мнения по въпроса няма...

Но да се върнем на актуалната и злободневна тема. Паметникът на Съветската армия.

Строгите, но справедливи руски воини с калашници и прочие оръжия бдят от десетилетия над цяла София.

Да, ама не.

Отдавна други бдят над София и България. И не държат калашници и пушки "Драгунов" в ръка.

Днешните пазители използват бръмбари и СРС-та. И ако трябваше да имат паметник, то паметникът щеше да изглежда като огромна сателитна чиния, на която личи ясно надписът: "На Освободителите от  признателните разработвани".

Тук явно ще трябва да изкажа собственото си мнение за монумента на Червената армия.

Ако ме бяхте запитали преди 20 години... щях яростно да изрева - сринете го до основи. Днес вече не съм толкова сигурен.

Днес дори смятам, че събарянето на Мавзолея беше грешка. Която, освен че направи за смях Евгений Бакърджиев, предизвика и катаклизми в целия площад около художествената галерия и бившия партиен дом (ако не помните, всичките павета се разпаднаха заради сътресенията около събарянето на гробницата на Георги Димитров).

Така че имайте едно наум. Подобни монументи притежават някаква зла сила и мъстят, когато някой им посегне (почти като проклятието на египетските пирамиди).

3. Заключение

Добре де... В крайна сметка какво предлагаш - ще попитате вие. Нали всяка статия трябва да носи някакви идеи, да не е просто голословна констатация.

Така е, уважаеми дами и господа (и вие, министър Цветанов, както по-рано се разбрахме). За това имам няколко такива.

Първото и най-логично е: просто нещата да си останат, както са си в момента. Така след някоя и друга година ще можете да разказвате на невярващите си деца какъв е тоя паметник и кои са били тия симпатични чичковци и лелки с автоматите.

Второто: ако няма консенсус, предлагам групите "за" и "против" да излязат около монумента и в един справедлив и честен бой със снежни топки да разрешат спора да има или да няма паметник на Съветската армия (естествено, пред нотариус и представител на правителството).

В случай на демонтаж, предлагам следното - на зейналото празно място... моля, изградете други паметници.

Материалите ще стигнат поне за 2 големи. Или 4 по-малки.

България има спешна нужда от паметник на Ферхунде.

Постамент на Митю Пайнера.

Пластика на няколко Златки и 1-2 Николети.

За другите ви оставям да помислите и вие, уважаеми дами и господа (и министър... както там се разбрахме).

Все пак - времената се менят... Паметниците - също.

И обратното!!!