В колежа в Роуд Айлънд първокурсник копира и прехвърля в домашната си работа текст от страница с често задавани въпроси на уебсайт за бездомници - и не смята, че е необходимо да спомене източника (според него страницата не е включвала информация за автора).
В университета DePaul сигнал, че студентът е копирал информация от Интернет, е виолетовият оттенък на няколко абзаца в курсовата му работа. Когато разговаря с наставника по писане, изпратен от преподавателя му, той не се оправдава - просто иска да разбере как да промени виолетовия текст на черен.
А в университета в Мериленд студент, порицан за копиране от Wikipedia в курсова работа за Голямата депресия, казва, че е смятал, че материалите там - неподписани и колективно написани - не трябва да бъдат публикувани чрез цитиране, тъй като на практика се смятат за обществено известни.
Цитирай, цитирай, цитирай
Преди преподавателите са се справяли с плагиатството, съветвайки студентите да признават чуждото авторство и да следват стиловото ръководство за цитати - и в голяма степен са спирали дотам.
Според наставниците по писане и администраторите, отговорни за дисциплината в трите университета, които описват случаите на плагиатств, тези случаи са типични. Те показват, че много студенти просто не възприемат идеята, че употребата на идеи, тези и заключения, които не са написали самите те, е сериозно престъпление.
И това престъпление стана норма в Интернет епохата
Концепциите за интелектуална собственост, авторско право и оригиналност са под натиск в необузданата онлайн размяна на информация, казват педагози, изследващи проблема на плагиатството.
Разбира се, цифровата технология прави копирането и прехвърлянето на текст лесно. Но това е най-малката част от проблема. Интернет може също така да предефинира начина, по който пълнолетните студенти (21 години - бел.а.), споделят музикални файлове, Wikipedia и връзки към сайтове в Интернет, и разбират концепцията за авторство и изключителността на какъвто и да е текст или изображение.
"Вече имаме цяло поколение студенти, израснали с информация, която изглежда просто като да си виси в киберпространството и няма автор," казва Тереза Фишман, директор на Центъра за академична коректност в университета "Клемсън". "Възможно е хората да приемат, че тази информация просто е някъде там, за да я използва всеки, който пожелае."
Повечето от професорите, изследвали плагиатството, са борци за академична почтеност в своите университети. Те не се опитват да търсят оправдание на тази практика, а по-скоро да разберат защо е толкова широко разпространена.
В изследвания от 2006 до 2010 г. от Доналд Маккейб, съосновател на Центъра за академична коректност и преподавател по бизнес в университета "Рутгърс", около 40% от 14 000 студенти признават, че са копирали няколко изречения в писмените си домашни задачи.
Все пак измамите спадат
Вероятно по-значим е фактът, че броят на тези, които смятат, че копирането от Интернет представлява "сериозна измама" спада - до 29 % средно в скорошни проучвания спрямо 34% по-рано през това десетилетие.
Сара Брукоувър, която е в горните курсове на "Рутгърс" в Камдън, Ню Джърси, казва, че много от състудентите й безгрижно копират и прехвърлят текстове без да се позовават на автори.
Антропологът от университета "Нотр Дам" Сюзън Блум, притеснена от високите нива на регистрирано плагиатство, се заема да разбере как студентите възприемат авторството и писаното слово, или "текстовете", на академичен език.
Тя извършва собствено изследване сред 234 студенти в "Нотр Дам". "Сегашните студенти са на кръстопътя на нов начин на разбиране на текстовете - и хората, които ги създават, и които ги цитират," пише тя в книгата си "Моята дума: плагиатството и колежанската култура," издадена от Cornell University Press.
Блум твърди, че студентските писани работи демонстрират някои от същите качества на компилация, които стоят зад други творчески изяви в момента - тв шоута, които постоянно се позовават на други шоута, или рапмузика, използваща семпли и популярни преди време песни.
Разбирането за авторство повяхва
"Нашето разбиране за авторство и оригиналност е било родено, процъфтяло е - и може би сега повяхва," обобщава Блум.
Според нея студентите все по-малко се интересуват от култивирането на уникална и автентична идентичност - в сравнение със студентите от 60-те години. Те се вълнуват повече от изпробването на много различни самоличности, което Интернет позволява чрез социалните мрежи.
"Ако не се вълнуваш дали се представяте като абсолютно уникален, за теб няма проблем да говориш с думите на други хора. Няма проблем и да казваш неща, в които не вярваш, няма проблем да пишеш курсови работи, които въобще не те интересуват, защото те постигат целта - да представиш нещо и да получиш оценка," казва Блум, озвучавайки отношението на студентите. "И да, тогава няма проблем да използваш думи, без да има позоваване на авторство."
Свободна кражба
Има нов модел млад човек, който свободно граби от водовъртежа на информацията, за да създава - чрез смесване - нови творения. Такъв е примерът с тинейджърката Хелене Хагеман от Германия. Оказа се, че романът й за берлинския клубен живот, който се превърна в бестселър, включва пасажи, заимствани от други места.
Вместо да прибягва към унизително извинение, Хегеман настоя, че "така или иначе няма такова нещо като оригиналност - има само достоверност."
Няколко критици се изправиха в нейна защита - и книгата й остана финалист за награда за художествена литература (макар и да не я спечели).
Тази теория не издържа критика според Сара Виленски, дипломант в университета в Индиана, според която снижаването на стандартите за плагиатство не развива творческите способности, а само мързела: "Не раждаш нови идеи, ако вземаш и смесваш", коментира тя, атакувайки Хегеман в рубрика в студентския си вестник, озаглавена "Поколение на плагиатството."
Според Виленски, основната причина за плагиатството е, че учениците напускат гимназията неподготвени за интелектуалната строгост на писането в колежа.
"Ако в гимназията си научен как да четеш внимателно източниците и да ги синтезираш в твой собствен оригинален аргумент, няма да се изкушаваш да плагиатстваш в колежа, и със сигурност няма да го сториш неволно," заявява тя.
"Може все повече това да става приемливо, но все още има много автори, творци и учени, които създават оригинален продукт", казва Виленски. "Донякъде е обидно, че този идеал вече не съществува - и сега ни е останало само да правим колажи от творенията на предишните поколения."
