Безспорно е, че на 8 март 1857г. в Ню Йорк е имало събитие. Различни са историческите спомени за него. Едни източници твърдят, че на този ден е имало тежка трудова злополука с жени работнички и в следващите години този ден е отбелязван в тяхна почит и памет.
Други източници твърдят, че тогава и там за първи път се събират работнички с искания за права, равни на тези на мъжете - еднакво заплащане за еднакъв труд, равен по продължителност работен ден и др. Жените работнички тогава са подели тежка битка, която за много от нас днес звучи странно.
Осми март става ден, който бавно в годините се налага като ден на трудовата жена.
Интересното е, че точно в тази далечна 1857 г. се основава в будния Лом и първото женско дружество у нас. Едва ли жените от Лом са знаели за събитията в Ню Йорк! Информацията тогава се движела в най-добрия случай на кон! А и целите на основаните до Освобождението 40 женски дружества из цялата страна са били доста различни от тези на жените в САЩ и Европа, били са главно просветителски и благотворителни: събирали са средства за изпращането за обучение в чужбина на бъдещи учителки; подпомагали са финансово вдовици и сираци, и т.н.
Заедно с новата държавна власт след Освобождението българските жени започват да се борят и за правата си - печелят достъп до висшите училища, до престижни професии (лекарска, адвокатска), получават равни права с мъжете при онаследяване, извоюват равни родителски права за бащата и майката. Постепенно прокарват своя път и към политически права - някои жени стават членки на запазените само за "силния" пол места в училищните настоятелства...
Звучи невероятно, нали?
Пак тогава, през юли 1901г., е свикан Учредителен конгрес на Български женски съюз. Типично за едно много крехко, но все пак демократично общество, в Български женски съюз бързо се оформят две крила - социалдемократическо и "буржоазно"(феминистично). И докато тези две крила се борят за надмощието на своите идеали, българските жени все пак успяват да се преборят за политически права, макар и силно ограничени.
През 1937 г. влиза в сила закон, който дава частични права на българката, макар и при унизителни условия - мъжете ни са задължени да гласуват, но гласуването при жените е по желание, т.е. и "без това от жените нищо не зависи..."
Важно е да се отбележи, че през всичките тези години , както и векове преди това, още от покръстването, българският народ спазвал традицията, завещана им от деди - на 25 март, ден Благовещение, денят, в който свише е дошла вестта, че Мария ще става майка, народът е празнувал Деня на майката! Майката и майчинството винаги са били на особена почит у нас.
Така, стъпка по стъпка, българското общество, достига до кървавия преврат на 9 септември 1944 г. На всички женски дружества в страната новата "народна" власт "спуска" главната им задача - да подкрепят новата власт и да утвърждават ръководната роля на комунистическата партия в българското общество. Конституцията от 1947 и 1971 г. декларира равноправието между двата пола и оттук нататък всичко свързано с това се смята постигнато.
Жените, наравно с мъжете, стават "строителки на социализма". Включени са чрез квоти в политическия живот на страната, и в изготвените от ЦК на БКП списъци с хора, които трябва да бъдат избрани, непременно са включени жени...
Българската жена изведнъж става "трудова жена". Като че ли досега не е орала и копала плодородните поля на земята българска с цедилката на гърба, не е отглеждала и възпитавала многобройната си челяд... По мегаломанските проекти на партията - държава за индустриализация на страната, селското население (на което междувременно е отнета собствеността) започва великото преселение към градовете. Обезлюдяването на българското село започва още тогава.
Майките стават трамвайджийки и кранистки и са принудени да дават децата си на партията - държава за отглеждане в различни седмични детски домове. Започва и разпадът на българското семейство...
Като бонус към всичко това партията-кърмилница внася в България с декрет (!?) Осми март като празник на жената.
И започва Великата Подмяна!
Български женски съюз е подменен с Комитет на жените.
Официалният празник на България e подменен с кървавата дата 9/9/1944 г.
Великден е подменен с Първи май.
Коледа е подменена с Нова година.
Дядо Коледа е подменен с Дед Мороз. (Дядо Мраз)
Благовещение е подменено с 8 март. За повече от 45 години.
Днес всеки може да избере своя празник. Ако иска, може да празнува и двата.
Аз лично не празнувам 8 март. Към всичко, което ни беше наложено като задължително - манифестациите със севернокорейското папагалско скандиране БКП-КПСС, вдигането на съветското знаме редом с българското при откриване на републиканските първенства, руският език в училище, аз изпитвам вътрешно съпротивление. Така и към 8 март - столът на ЦСКА, опънатите маси, приповдигнато настроение, кебапчета и кюфтета... фалш.
Ден на жената? Коя жена? Чия жена? Защо жена? Какво да й празнуваме на жената, която после бием вкъщи, а в по-добрия вариант можем да я насърчим с "Дръж се като мъж!" или пък, за да унижим някой мъж, му казваме: "Плачеш като жена . . ."
И така. Не лъжете децата в училище, че Осми март е денят на мама! Осми март е международен ден на трудовата жена.
Денят на мама е Благовещение!
I да жените могат да стават каквито си искат. Само,че съм против да бъдат манипулирани от комунистическата номенклатура за някакво измислено равенство да станат кранистки! Нямам нищо против жени, които са в така наречения мъжки свят на бизнеса. Просто е гадно,че някои хора са се вързали на соц манипулациите.
Ама това вече става смешно. На 3ти март разни хора обясняваха как това не е празника на България, сега 8ми март не бил денят на мама. Айде забранявайте всички български празници и да честваме само католическите, та да се мирнат малко лудите хора. Напълно сте изпростели ....
Уважавайте празниците, почитайте ги, не ги подминавайте пренебрежително или даже войнствено да ги отхвърляте. Това са поводи да се усмихнете и да се почерпите. Щото ако пиете без поводи , ще сте алкохолици, толкова ли не се сещате!?
А тъпият Св. Валентин дето натресохте, какво замени? Благовещение?! Аз съм будист.
Аууу, то християнството да не се е родило из българските земи?
А празника с тиквите... ?!? Някой да ми каже защо се чества тук ? При положение, че има почти във всички части на България празник на кукерите, които така или иначе гонят пак духове и пак се обличат хората в каквото се сетят. Това не се чества, но виж ... Хелоуин.... царски празник.
От доста време насам 8ми изглежда не е ден нито на майките, нито на немайките, а ден на секвите му там зейнали противници на празника. И как, Мануелке, предлагаш на таз дата да се чувстват "гневните кавалери" - и те некомфортно, и те кат нас*ани?
Мануела незнам колко са се сетили. Колкото по-малко толкова по-зле за тях. Моето лично мнение, е че откакто почнаха да изчезват селата и малките градове почнаха да изчезват нашите традиции и празници, защото точно там те са най-силни и най-трайни. А за деленето на софианци и провинциалисти даже не ми се говори .... трагедия.
За Тодоровден са се сетили Тодоровците. Мен кво ми пука за празника?!
По-добре с празници, от колкото безделници. Толкоз по темата за 8-ми и др. важни дати, дето мъдро казва Паяка, че ако не са те , то ще ни остане обикновеното пиянство. Ама баш член на семейство Берберян и то старата госпожа да ми размахва поучително пръст за лошото БКП, и последствията за целокупният български народ от експеримента му "управление" ми иде множко. Та нали тая, същата, от снимката, с трите си дъщери, (без мъжа си и баща им до тях), редовно се кипреше до баш Първия и приближените му, на всички конгреси, пленуми, чествания и пр. светли празнични дати в историята на БКП и скъпата ни татковина. Ми що пара се трошеха и за дъщерите и, дето на всяка цена трябваше да са в световния тенис елит, и аха аха да влезнат ама не би! Колко ли други таланти се нуждаеха от същото това внимание и средства! То бива тапигьозлък бива, ама чак толкоз не бива!
Кайвето, Трябваше и един линк към Тубата с реч на Клара Цеткин да турите!
всъщност историята е много проста - на този ден, през 1857 г., клара цеткин станала малко по-рано, обръснала си мустаците и като се погледнала в огледалото - толкова се харесала. че решила да направи деня оттогава нататък празник на всички жени, които искат да изглеждат добре и да им се радват, въпреки, че на нищо не приличат! ;)