Енергийната ефективност е любима тема на някои от нашите политици. Сама по себе си идеята е прекрасна - природата трябва да се щади, енергията трябва да се ползва ефективно. Но какво се предлага за повишаване на ефективността? Саниране.
Много от жилищата са стари панелни конструкции - енергийно неефективни, слага се изолация, слага се нова дограма, енергията за отопление намалява, разходите за отопление намаляват, всички са щастливи. Има обаче едно голямо "Но". Цялата тази "програма" е базирана на теорията, че българските домакинства разхищават енергия.
Панелните блокове са неефективни и лошоизолирани, старите дограми са за смяна - да. Но дали домакинствата разхищават енергия наистина?
Тези дни на няколко пъти енергийните оператори бяха принудени да изключват мощности от мрежата поради свръхпроизводство и минимално потребление. Стоп. Тук нещо не се връзва.
Домакинствата разхищават енергия, а потреблението е минимално. Някъде по трасето става разминаване.
Числата говорят
Ако разделим консумацията на електроенергия от домакинствата на броя жители на страната, България има едно от най-ниските потребления на електроенергия на глава от населението в Европа. Дори и в южните страни с мек климат (Гърция, Испания, Италия, Португалия) домакинствата употребяват повече електроенергия отколкото ние
.
В Германия, Франция и Холандия домакинствата употребяват около 50-60% повече електроенергия на глава от населението, в Белгия и Австрия два пъти повече, Люксембург и Скандинавските страни употребяват около и над три пъти повече...
Подобна е ситуацията и с природния газ - България има много ниско потребление, а домакинствата имат много малък достъп до газификация.
Защо се получава такова разминаване? Повечето международни източници отчитат като основен показател на енергийната ефективност нещо по-особено - енергийната ефективност на икономиката. Основен измерител е БВП на единица употребена енергия, най-често 1000 тона петролен еквивалент (toe).
За последните 25 години българската икономика попада в незавидно състояние. Голяма част от малкото останали предприятия са енергийно неефективни - добивни и преработвателни. БВП на човек от населението е от най-ниските в Европа и най-ниско в ЕС. И от това следва, че показателят БВП на единица употребена енергия също е най-нисък.
Причината не е в употребената енергия, а още по-малко в домакинствата. Причината е в лошото състояние на икономиката.
Не става само със саниране
Приказките за саниране на апартаменти са безполезни и само лекуват симптоми, а не причините и проблемите. Както вече видяхме, българските домакинства употребяват едно от най-малките количества електроенергия е Европа. И това не е, защото нямат желание. Това е, защото нямат възможности.
Българските домакинства не могат да си позволят по-високи енергийни разходи. Натоварването им с допълнителни разходи за саниране само ще утежни и без това обтегнатите семейни бюджети. Разходите са реални, икономиите са хипотетични...
Всички вече са наясно, че лихвите по кредити в България са в пъти по-високи от нормалните европейски страни. Едва ли лихвите по кредити за енергийна ефективност ще правят разлика. Това допълнително намалява ефективността на предложените мерки и увеличава тежестта върху домакинствата.
Какво може да се направи?
Първо да се спре риториката по отношение на санирането. Политическата класа да поеме своята отговорност за развитието на икономиката. Да се създадат условия за малкия и средния бизнес, за инвестиции в нови и високо ефективни производства - тези неща вече са реални, ако някой успее да ги постигне.
Развитието на държавата се постига с нови технологии и продукти в икономиката, а не с товарене на населението с непосилни разходи.
В енергетиката също трябва да се изяснят много неща. Дори и за бегло запознат със сферата знае, че нещата там са като Авгиевите обори. Много посредници, монополи, олигополи, неясно ценообразуване, несъбираеми вземания, които се прехвърлят на добросъвестните потребители вместо да се събират от реалните длъжници. Не малка вина имат и подписаните дългосрочни договори за изкупуване на електроенергия на висока цена - без реална преценка на необходимите количества. Трябва да се търсят възможности за предоговаряне на условията.
Първоначалното законодателство и договорите за ВЕИ също бяха неразумни, там се взеха някакви мерки, но има още какво да се желае. Бедна държава не може да си позволи ударно въвеждане на скъпи нови технологии като слънчеви и ветрови електрически централи.
Тези технологии трябва да се въвеждат постепенно, когато станат по-масови на световно ниво и цените на единица мощност се приближат повече до традиционните енергийни източници. Искрено се надявам, че всички гореизброени грешки се дължат на неволна заблуда и недоглеждане и оставам оптимист за бъдещето на страната ни.
Нека политиците ни да се постараят да изградят правова рамка, контрол над монополите, условия за развитие на икономиката и повишаване на доходите. От там нататък всеки човек, който има възможност, сам ще инвестира в повишаването на ефективността на жилището си - всеки иска добри условия на живот и ниски текущи разходи. Но това трябва да е следствие, а не първоначална цел.
