Войната в Близкия изток срещу Иран доведе до глобална криза с горивата, която вероятно ще продължи дълго след края на конфликта.
На този фон цените на дребно растат, а домакинствата в Европа ще очакват все по-големи разходи през следващата зима. Според анализ на датския изследователски център CONCITO едно възможно решение в дългосрочен план е трайно преминаване към електрически системи за отопление и електромобили
Това би било начин за предпазване от енергийни сътресения, свързани с пазарите на изкопаеми горива.
Инвестициите в термопомпи за дома и електромобили могат да осигурят икономии, равни на почти две години безплатно отопление за едно средностатистическо домакинство в ЕС.
Експертите CONCITO твърдят също, че тези икономии биха могли да бъдат дори по-големи, ако националните правителства коригират енергийните данъци и ако електроенергията се използва извън пиковите часове.
Анализът е базиран върху пет държави от ЕС. Показва, че спестяванията от сметките за енергия варират значително в зависимост от местните цени и енергийното потребление на домакинствата. Въпреки това икономиите са "значителни навсякъде", като средната стойност за ЕС достига 2200 евро годишно.
Посочва се, че в немските домакинства биха могли да спестят поне по 1950 евро годишно, ако преминат към термопомпа и електромобил.
Това се равнява приблизително на една година безплатно отопление на дома. В Испания икономията достига до 2000 евро, а във Франция - цели 3070 евро. За Полша и Италия спестените средства възлизат съответно на 1870 евро и 1780 евро.
Според доклада, който освен конкретните данни от петте държави, включва и данни от Евростат за останалите в ЕС, посочените икономии са по-скоро консервативни, тъй като са базирани на стойности преди началото на войната с Иран.
България не е посочена като пример каква месечна сума може да бъде спестена на едно домакинство, ако то премине на отопление с електричество и смени автомобила си с електрически.
"Зелени заедно"......е общ проект на Money.bg и Webcafe.bg, който обръща внимание на екологичните тенденции - както в ежедневието на всеки от нас, така и в бизнеса. Научете повече тук: zelenizaedno.bg
При всички положения обаче спестеното няма да бъде токова много, имайки предвид средната цена за киловатчас и по-ниските доходи тук. По данни на Евростат през 2026 г. средната крайна цена на електроенергията за битови потребители у нас е приблизително 0,14-0,15 евроцента с включени мрежови такси и ДДС.
Това ни поставя сред страните с най-евтин ток за домакинства в Европейския съюз. За сравнение в Германия е 0,38-0,42 евро/kWh, в Италия - около 0,30 евро/kWh, Франция - около 0,27 евро/kWh, Испания - около 0,24-0,26 евро/kWh, Полша - около 0,22 евро/kWh
Проблемът е, че като дял от доходите токът в България не изглежда толкова евтин.
Макар цената на kWh да е ниска, средните доходи остават значително под западноевропейските, което означава, че енергийната тежест за много домакинства продължава да е висока.
Високите първоначални инвестиции са друг потенциален проблем с електрифицирането на отоплението у дома и транспорта. Термопомпените системи и климатиците от висок клас са скъпи, а електромобилите продължават да струват повече в сравнение с тези с двигатели с вътрешно горене.
Тук датските изследователи предлагат две решения.
Термопомпите и електромобилите са значително по-енергийно ефективни от газовите котли и автомобилите на изкопаеми горива, но това предимство отслабва, когато електроенергията се облага с непропорционално високи данъци в сравнение с газа.
В повечето държави от ЕС данъчните системи дават предимство на природния газ пред електроенергията, което води до изкривяване на пазара и отслабва икономическата обосновка за преминаване към електроенергия.
Това, което могат да направят държавите на правителствено ниво, е да намалят данъчната ставка за електроенергията до минималното изискване на ЕС или поне изравнят данъчните ставки за газа и електроенергията.
Оттам втората мярка би могла да бъде свързана с прости и достъпни схеми за субсидии или други атрактивни варианти за финансиране, насочени към домакинствата с ниски доходи. Според анализа усреднена субсидия от 4500 евро ще съкрати периода на възвръщаемост на инвестицията в термопомпа до пет години за средностатистическо домакинство в ЕС.
В крайна сметка, освен спестяването на пари в дългосрочен план за потребителите на дребно, преходът от изкопаеми горива в този случай би имал и ползи в по-широк план - по отношение на енергийната сигурност.
От CONCITO оценяват, че хипотетичната замяна на всички 65 милиона газови котли в ЕС ще намали наполовина зависимостта от вноса на природен газ. По същия начин ЕС може да свие вноса на петрол с 20%, като замести половината от всички автомобили с двигатели с вътрешно горене с електрически.
___
