Затворен код

Не са само пенсионерите, социално слабите, малкият и среден бизнес и приближените до властта олигарси. Макар и отвъд Океана, Microsoft също спечелиха от актуализацията на бюджета. От наличните за харчене на министерствата 148 млн. лева допълнителна пара, 23.3 млн. лева ще отидат за плащане на лицензите на продукти на американската компания.

Дружбата между Microsoft и българската администрация (с посредничеството на ЦАПК "Прогрес") не е от вчера. От 2002 г. насам са подписани три договора за хиляди лицензи на Windows и Microsoft Office на обща стойност близо 200 млн. лева. През тези 11 години освен съмненията в закоността на сделките, мнозина в IT средите са повдигали въпроса: "Защо ни е този скъп софтуер, когато има безплатен с отворен код?".

Дъвка от ранга на футбола и политиката - в това се е превърнал разговорът за чиновниците и операционната система Linux, според известния блогър, IT специалист и поддръжник на open-source идеята Йовко Ламбрев.

За момента футболни деятели не са се изказвали в полза на Windows или Linux, но темата действително се оказа подходяща за политически изяви. През 2012 г. "Атака", а в средата на септември т.г. - и "Глас народен" на Светльо Витков, призоваха за налагане на програмни продукти с отворен код с цел намаляване на разходите.

Възможно ли е държавата веднъж завинаги да се откаже от десетките хиляди платени лицензи и така да се отърве от последващите разноски по тях или партиите просто са си намерили поредната тема за празнословие?

Има-няма как

Всеки IT специалист ще ви каже, че миграцията на програмното осигуряване е като развод, нов дом и нова работа накуп - бавно, скъпо и често болезнено. Въпреки това, във все повече държавни институции по света заработва софтуер с отворен код - от Белия дом, руската администрация и френския парламент през турското правителство и държавни агенции в Малайзия до училищата в Македония и пощите в Чехия. Работата трае с години, не е лишена от проблеми, но резултатът е налице.

През последното десетилетие самият Linux се разви много и от екзотика се превърна в напълно използваемо решение за домашни и бизнес потребители. На него е базиран владеещият мобилния пазар Google Android, а също и софтуерът на много домашни устройства като Blu-Ray плеърите.

Още през 2002 г. Йовко Ламбрев и група български компютърни специалисти писаха писмо до тогавашния президент Георги Първанов с искания за повече прозрачност при снабдяването на администрацията със софтуер и проучване на алтернативи на предлаганото от Microsoft. Linux обществото у нас от години също е с ясна и активна позиция по отношение на харчовете за софтуер.

Въпреки полемиката в медиите, за държавата този въпрос винаги е в графата "Приключени", макар и по различни причини.

Преди 11 години покойният министър на администрацията Димитър Калчев коментира, че няма начин да се мине на Linux, защото бил на английски, а повечето чиновници не знаели езика на Шекспир. Приемникът му Николай Василев пък заяви, че без Microsoft можело... също както може без ток, вода, кола и т.н. Като премиер Бойко Борисов ни плашеше, че администрацията би блокирала по време на евентуално преминаване към нов софтуер и цялата операция би глътнала много време и пари.

Потърсихме преди 10 дни мнението на Министерски съвет и по-специално на главния му секретар Нина Ставрева по темата - до ден днешен резултатът е мълчание от "Дондуков" 1. Явно и тази власт смята, че продуктите на Microsoft са незаменими.

Шеста глуха

Според Ламбрев, никое от сменилите се междувременно 5 правителства не е показало реално желание за преминаване на администрацията към софтуер с отворен код, а инициативите в тази посока са били единствено за отвличане на вниманието. По думите му, властта злоупотребява с големия мащаб на един проекта и дава „шансове" на компании и НПО-та единствено с цел след това провалът им да бъде изтъкнат като доказателство за това, че няма алтернатива.

"Липсва разбирането и визията на мениджъра (от страна на администрацията) какво трябва да бъде свършено и то да бъде ясно формулирано, след това описано и планирано как всичко ще работи заедно - вместо това се напасват търгове, изисквания и срокове, така че да бъдат удобни за един или друг доставчик. В крайна сметка държавата пазарува кубчета, които дали после ще могат да бъдат интегрирани в цялостна система е без значение", смята специалистът.

Ама как ще ми работи?

Когато става въпрос за документообработка, електронна поща и търсене на информация в Интернет, Linux от доста време е достатъчен на чиновниците. Истинският проблем е как ще работят в новата среда специализираните програми, създадени за нуждите на различни ведомства - за изготвяне на специфични бланки, за справки и обновяване на бази данни и т.н.

"Първо трябва да се спре с практиката да се поръчва софтуер, който изисква конкретна платформа, защото в противен случай никога няма да излезем от порочния кръг на зависимост от една или друга система или доставчик", категоричен е Йовко Ламбрев.

На неговата позиция са и от "Глас народен", които посочват, че голяма част от административния софтуер е базиран на архитектурата "един сървър - много клиенти" и с въвеждането на отворени стандарти при сървърните приложения ще се елиминира нуждата от конкретна ОС, с която да работи служителят на гишето.

Освен това, в наши дни не е проблем на Linux да се "подкара" програма, създадена за операционната система на Microsoft (чрез виртуализация или емулатор като Wine), което означава, че няма да се наложи чак толкова много програми да бъдат създавани наново.

Скрити образователни разходи

Обикновено едни от основните разходи при работата с продукти с отворен код са за обучение и поддръжка. Защитниците на Microsoft твърдят, че потребителите и системните администратори цял живот работят с Windows и за тях минаването към по-нова версия е много по-бързо и лесно в сравнение с възприемането на съвършено нова среда.

Този аргумент значително "олекна" след премиерата на силно приспособения за таблети Windows 8, първата среща с който най-често може да се определи като "шокираща". На този фон Linux дава на потребителя много голям контрол върху облика на операционната система, като някои от най-популярните негови варианти (дистрибуциите Ubuntu и openSUSE, например) приличат в по-голяма степен на нещо познато, отколкото "плочките" в новата ОС на Microsoft.

От партията на Витков смятат, че повечето системни администратори у нас ползват Linux за частни нужди, "защото и без това знаят коя система е по-добра и по-сигурна" и няма да им бъде проблем да започнат да поддържат компютри с него.

Ние си говорим, но...

На теория, операцията "Чиновници с Linux" изглежда дълга, тежка, но не и неизпълнима - особено на фона на няколкото десетки милиона лева, които държавата всяка година дава за "марков" софтуер. Проблемът е, че по веригата има много звена, които предпочитат всичко да си върви все така скъпо и спокойно, а има и немалко лица и фирми, които са пряко облагодетелствани от статуквото. Все пак, говорим за страшно много пари.

Много малка част от тях биха стигнали за обучението на специалисти, които да създават и поддържат софтуер. Останалите 70-80% от кръглата сума тогава биха могли да отидат за решаването на други проблеми в държавата. Хич не са малко тия, които не се изписват на син екран и не се решават с преинсталация.

Допълнение от 3.10: От Правителствена пресслужба изпратиха отговори на нашите въпроси. Публикуваме ги без редакция.

Често се посочва, че софтуерът с отворен код има сходни качества с този, за който се плащат скъпи лицензии. Правени ли са сравнения и, ако да, те потвърждават ли тези твърдения ?

Сферата на ИКТ е една от най-динамичните сфери и сме свидетели на все повече и по-нови решения и тенденции, които динамично променят изискванията и предизвикателствата, поставени пред държавната администрация и обществото ни.

Оценката на това каква операционна система се използва от компютрите на служителите в държавната администрация, платена или безплатна, с отворен код или комерсиална, сама по себе си би била интересна технологична тема, но не дава отговор на основни въпроси като: какви биха били общите ползи за държавната администрация и какви биха били пълните разходи от въвеждане използването и поддръжката на технологии с отворен код и/или какво би струвало това на данъкоплатците ?

Свидетели сме също така и на общи тенденции в сферата на информационните технологии (ИТ), като използване на все повече видове устройства като умни телефони, таблети и др., които също се прилагат за оптимизиране на работата в държавната администрация и предоставяне на услуги за гражданите и бизнеса.

От тази гледна точка принципите, които споделяме и насърчаваме при въвеждане и използване на информационни и комуникационни решения в държавната администрация, са свързани с това, да се оценява общата ефективност при избор на технологии, да се спазват авторските и лицензионни права при тяхното използване, да се цели оперативна съвместимост, сигурност и отворени стандарти при прилагане на технологии, както с отворен код, така и комерсиални, както и да се спазват законовите изисквания в тази област.

За пример ще отбележим факта, че 80% от операционните системи използвани за създаването на интернет страници в държавната администрация са Linux базирани – включително и страницата на Министерския съвет.

Какво в най-голяма степен пречи на държавната администрация да премине на Linux ?

Причините в държавната администрация да не се използват по-широко операционни системи с отворен код са свързани предимно с изградената информационна инфраструктура. Държавната администрация не работи пряко с операционната система, а с приложенията и цялостните информационни решения разработени върху нея. Не следва да се забравя, че голяма част от служителите и специалистите в държавната администрация са обучени и работят с текущите операционни системи и приложения. В допълнение не бива да се подценява и времето за реализация на подобна миграция, което не е никак кратко.

В последните години са правени опити за преминаване към изцяло отворен код в някои европейски страни – Испания, Франция, Германия и техният опит при въвеждане и използване на операционни системи с отворен код нееднократно са давани за пример. В тези случаи използване на операционни системи с отворен код не е еднозначно на безплатно при оценка на общите разходи. Ето някой примери:

Градският съвет на германския град Фрайбург е взел окончателно решение да прекрати експеримента по паралелно използване на Microsoft Office и OpenOffice. Икономията от внедряването на OpenOffice в администрацията е само 70 000 евро. Покупката на лицензи от Microsoft за града струва 800 000 евро, а разходите за поддръжка на OpenOffice – 730 000 евро. Тази цифра не включва цената за миграцията на приложенията, разработката на обновления, промяната на съществуващите API и обучение на потребителите.

В същото време, загубите на градската администрация от снижението на производителността на работата на служителите за 5 години използване на OpenOffice са около 2,5 млн евро. Използваният пример е част от публикация на PixelMedia наличен на публичен адрес - http://pixelmedia.bg/news/index.pcgi?material_id=57125.

Министерството на външните работи на Федерална република Германия стартира през 2001 г. проект, свързан с изграждане на интранет система за свързаност на повече от 200 посолства чрез операционна система с отворен код (Линукс). Решението за стартиране на този проект е базирано на финансови аргументи. В следващите години софтуерът с отворен код се прилага и по отношение на настолните и преносимите компютри. До 2009 г. въпреки значителни трудности, проектът изглежда успешен.

След детайлен анализ, през 2011 г. е взето решение за връщане към Майкрософт-базиран софтуер при следните съображения: слаба съвместимост с други програмни продукти, недостатъчна сигурност, трудности и критики от страна на служителите в администрацията при използването на продуктите с отворен код.

През 2005 година Община Мюнхен стартира проекта LiMux (Линукс за Мюнхен) за преминаване към операционни системи с отворен код. Обявената стойност на проекта е 35 милиона евро и цели да обхване около 14 000 компютъра.

Миграцията за един компютър е оценена на 2 500 евро. До момента има мигрирани към подобна операционна система по-малко от 8 000 компютърни системи. Реално общината в Мюнхен продължава да използва наличните решения на Майкрософт. След анализ на този проект е установено, че всички разходи за Линукс-базираната система, изчислени на 5 годишна база, надхвърлят с 2 милиона евро разходите за същата система, базирана на Майкрософт.

Статия по темата във Фокус онлайн, електронното издание на германското седмично сп. Focus. показва резултатите от проучване за проекта по миграция към Linux в Мюнхен. Изследването показва, че „миграцията към Linux е генерирала допълнителни разходи, за миграция, за извършване на конкретни административни процедури, изграждане и поддръжка на операционната платформа, миграция на форми, шаблони и макроси, както и обучение на служителите и др. от поне 43.7 милиона евро, което е отчетено като загуба за данъкоплатците.

Първоначалните цели на проекта, намаляване на разходите, миграция на всичките 15 хил. компютри към Linux, не са били изпълнени дори и за периода от 10 години, което прави срока на проекта 2 пъти по-дълъг от първоначално предвиденото.

Посочените примери още веднъж показват, че е необходима цялостна оценка и подход при въвеждане на информационни и комуникационни технологии.

Много от специализираните програми за изготвяне на документи, справки и т.н. са разработени специално за нуждите на съответните ведомства и продуктите работят единствено в Windows среда. Реалистично ли е софтуерът в администрацията да започне да използва единствено отворени стандарти ? Това ще създаде ли проблеми със съвместимостта ?

Изложената от вас теза в този въпрос в по-общ аспект е свързана с ефективността от използването на информационните и комуникационни технологии (ИКТ) за оптимизиране на работата в държавната администрация.

Поради факта, че не сте посочили кои продукти и от кои ведомства използват единствено и само Windows среда, не можем да бъдем конкретни в отговора на този въпрос. Като цяло софтуерът в администрацията фактически използва отворени стандарти – например всички интернет базирани информационни системи са такива – те могат да бъдат достъпвани чрез браузер, от различни типове устройства с различни типове операционни системи.

Въпреки това въпросът за съвместимостта на продуктите на различни производители, винаги е бил на дневен ред в ИТК бранша, а решението е спазването на стандартите опредени от ITU (International Telecommunication Union) – Интернет връзка: http://www.itu.int/en/ITU-T/Pages/default.aspx или други стандартизиращи световни организации.

Цялостната система на администрацията ще бъде ли в състояние да работи, ако част от нея на Linux, а друга все още е с Windows ?

И в момента част от информационните системи в администрацията използват Linux базирани решения – управление на данни, интернет страници, пощенски сървъри, прокси сървъри и др., като това не пречи на Windows базираните системи да работят наравно с тях – домейн контролери, пощенски сървъри, прокси сървъри и др. Всичко е въпрос на правилно избрана ИТК архитектура и използване на подходящите решения там където е необходимо.

В света на информационните технологии решението Windows или Linux, прилича на въпроса кое е първичното, а истината е по средата – трябва да се използва технологията която дава необходимото решение за даден проблем и по възможност без допълнителни разходи за данъкоплатците.