През седмицата варненският общински съветник Костадин Костадинов публикува в личния си блог текст, озаглавен "Защо нямаше нито един циганин-доброволец?". В него той обвинява ромското население на квартал "Аспарухово" във Варна, че след потопа в града, вместо да се хванат на работа, ромите ("нечовешка сган", "паразити") са чакали на опашка за помощите от БЧК. Текстът стана доста популярен в социалните мрежи, предизвиквайки и различни реакции.
Публикуваме статуса във Facebooк на Тихомира Методиева - Тихича, която на място е видяла нещата по различен начин.
Виждам, че доста хора публикуват статия от блога на Костадин Костадинов и сипят хули против циганите. Та затова, без да оспорвам видяното от автора, ще си позволя да ви разкажа моето впечатление от циганската махала в Аспарухово.
Бях там от ранни зори в петък, преди да се появят помощи и каквито и да било зарибявки за доброволците. Тръгнахме с четирима приятели - Иван Бондоков, Румен Стоев, Явор Никифоров и Димитър Исусов от София през нощта, след като видяхме късните емисии по новините и най-вече снимките на репортера на Булфото Любомир Бенковски.
Пристигнахме в "Аспарухово" на развиделяване. Още валеше и оставихме колата във високата част на квартала. Не посмяхме да се спуснем с нея в ниското, метеоролозите предвиждаха втори порой. Не познавахме квартала, а от опит знаехме, че трябва да намерим кризисния щаб и да се строим там, за да предложим помощта си. Обикаляхме из "Аспарухово" в района около улица "Моряшка" и пазара, българската част на квартала, и говорихме с хората.
Местните бяха още в шок, споделяха преживения ужас и страховете си, оплакваха се, че никой не им оказва помощ, но нямаха никаква представа къде е и дали въобще е формиран кризисен щаб. Малцина се бяха окопитили и бяха почнали да изгребват калта от дворовете си и да я изхвърлят по улиците и в дерето. Повечето не бяха излязли от убежищата, в които ги бяха приютили роднини и приятели. Срещнахме жандрамеристи и пожарникари, от които разбрахме, че на спирка "Калин" ще се сформира щабът и се отправихме натам.
Покрай главния път за Аспаруховия мост има блокове и първоначално не се вижда какво се крие зад тях. Но като влезе човек в междублоковото пространство, се открива реката. Като продъжиш срещу течението, виждаш, че тази река тече между къщи или това, което е останало от къщите.
Оказа се, че реката всъщност се нарича улица "Гривица". Именно там е циганската махала, която най-много пострада. Махалата жужеше, навсякъде обикаляха хора. Жените се опитваха да спасят каквото е останало от покъщината, мъжете обикаляха да търсят съкварталци: „Мехмед тука ли е? Виждал ли си го?", „Жив е. Жив е. Отиде да спи в блоковете."
Чува се въздишка на облекчение и продължават към следващата къща. Един ми разказа как са се спасили, качвайки се на горния етаж, показа ми къщата си, двуетажна. Следите от водата се виждат, първият етаж е бил изцяло под водата. Друг, обул гумени ботуши, обикаляше в ръка с чисти маратонки, единстветото, което е успял да вземе, преди да връхлети потопът.
Беше тръгнал към къща, в която живеело семейство с две деца. До прозорците къщата беше пълна с тиня. Не знаеше дали са се спасили. Не ги беше виждал още...
Започна разчистването. Взехме лопати от кметството и се втурнахме обратно към спирка "Калин". Включихме се за кратко в откопаването на колите си пред блоковете, но се върнахме при най-пострадалите в циганската махала. А там хората работеха.
В първия двор, в който нахлухме да ринем кал, успяха да разоръжат двама от нас. Имаха нужда от лопатите ни. Размених лопатата срещу мотика и покопах, но и нея ми отнеха. Не можеха да стоят безучастно и да гледат как ние копаем техния двор. Радвах се като малко дете, че съм намерила работливи цигани...
Около булдозерите се бяха събрали и кибици, разбира се. Мисля си, че това се случва естествено. Някак човешкото любопиство надделява - да наблюдаваш как огромната машина премества за секунди толкова тиня, колкото ти не можеш за изгребеш за час. Омагьосваща гледка е. И деца и възрастни стояха и съзерцаваха и някак всички ни обхващаше онова спокойствие, че не сме сами, а ръмжащите машини правеха нещата да изглеждат лесни...
Намерихме други дворове, където имаше нужда от нас и се включихме активно. Навсякъде кипеше от хора.
Всички работеха. И никой не питаше за помощи, храна и вода. Единственото, на което се радвахме, бяха лопатите и ръчните колички.
Дали защото всеки вижда това, което очаква да намери в заобикалящия го свят, или по друга причина, но аз не срещнах нито мародери, нито мързеливци, нито имам каквато и да било забележка към организацията. Напротив.
За мен беше абсолютно достатъчно, че от кметството ни дадоха здрави лопати с правилната форма за изгребване на тиня. Какво повече може да иска един доброволец. Лопати има, а кал колкото щеш...
И аз съм по-склонна да вярвам, че мангалите са се редили за помощи в общината, а не са се преработили толкова да разчистват отломки...Разбира се, всяко правило и всеки случай си имат и изключения, но е много по-вероятно да чакат баламите българи да им свършат цялата работа, а те да оберат келепира междувременно....Просто такъв им е манталитета, и така са и научени...Всичко даром и всичко наготово...А друг е въпроса, че там, където е наводнено, и където са катуните, не трябва да има къщи или каквито и да било постройки изобщо....
Аз лично чак до нея част не стигнах и не съм видял, как е ситуацията, но приятел, който отиде да огледа състоянието на дерето нагоре, сподели, че циганите си чистят къщите, които са пострадали, а тези, които не са пострадали си седят и гледат. В интерес на истината, същото го имаше и при българите. Доста хора си седяха по високите тераси и гледаха. Но що се отнася до пълненето на багажници, пазарски колички и прочее с помощи със сигурност е било много грозна картинка. Хората бяха много ядосани от тази наглост. Човек, от чието мазе изгребвахме доста кубици кал и вода и чиято кола беше заминала "по течението" беше бесен. Единственото, за което отишъл на опашката е било за памперси за детето, а там циганка тъпчеща в количка помощи се опитвала да го изгони от опашката. Той не бил имал нужда от помощи... Да се махал! Иначе, и от други хора чух, че е имало цигани доброволци, които са действали в тяхната махала. От към другата част на Аспарухово, от където е ударило през другото дере, лично аз не видях.
Доброволец е човек, който отива доброволно да помогне на други хора, които имат някакъв проблем. От статията разбрах, че е имало цигани, които са си чистили дворовете. Това трябва ли да е някаква изненада? От кога нещо нормално се счита за геройство?
Мале, пак са се събрали най-болните мозъци да коментират. Ей, леваци, жената е отишла да помага, не да ви прави фотосесии. Отделно, к'во ги ядете циганите, т.нар. БЪЛГАРИ са на същото скотско ниво като съседите си, било то меден рудник, аспарухово или христо ботев... За финал, направи ми впечатление едно от имената - Димитър Исусов. Тъй като е доста рядко фамилното име, предполагам че е един колега в IT индустрията, за него знам, че е доста добър програмист - съответно доста добре платен и баяаа зает човек. След като той се е вдигнал на майната си с останалите, предлагам форумните мишки поне под тази тема да спрете да акате. Аман от невротици, просто!
Аз не съм доброволец и приемам всички критики за това. Обаче! Доброволчеството е нещо, което се активизира СЛЕД като стане белята. Тогава изведнъж ставаме мили, добри, почваме да помагаме, да пускаме СМС-и, да се врем да вършим работа вместо специализираните служби и т.н. А защо вместо да сме доброволци след, не бяхме толкова активини ПРЕДИ някоя беля? В някой залят район или пострадал от бедствие сега чакат на държавата, но държавата е това, което ти купи гласа на изборите за 20 лева, а ти чакаш точно то сега да му пука, че имаш пробллем. Еми не му пука. Щото знае, че и на следващите избори ще те купи пак за 20 кинта. А ако случайно пак има наводнение......ами има доброволци. Те ще свършат работата. Ще пратят и СМС-и
В началото бяха ЦИГАНИ, ние решихме да ги правим РОМИ, пък те станаха МАНГАЛИ
И какво като имаше? Единичен случай, защото са пряко засегнати. Ако стане далеч от тях няма да дойдат да помогнат. Само ще си строят незаконните бараки, ще хвърлят боклуци, а политиците няма да ги закачат, защото са сигурен купен глас на изборите.