Кучешки параграф 22

Сутрешна разходка с малката ми дъщеря, разбирай 2-годишната ми мини пинчерка, която е едва 1300 грама, на каишка в ранни зори беше помрачена от неприятна случка. Завършила с глоба от 20 лева.

Новината за инспектори, глобяващи за домашни кучета без документи, тръгнали на разходка, ме потресе. Но когато ми се случи и на мен, разбрах в какъв кучешки параграф 22 сме собствениците на домашни любимци.

Защото, предупреждавам ви, че всеки път, когато извеждате кучето на разходка, пък макар и само да потича пред блока, трябва да носите със себе си: паспорта му, документ, че е платен данъкът на кучето, документ за поставен чип (въпреки че няма и скоро няма да има електронен регистър за домашните кучета), личната си карта, което си е задължително, плюс торбичка за акото на кучето. Липсата на дори един от изброените документи ще ви лиши от 20 лева, вярвайте ми.

Междувременно помните как нова глутница бездомни кучета в столицата нахапа германски гражданин, който се възстанови физически, но "има нанесени психически травми" - по думите на кмета на София Йорданка Фандъкова.

В квартала, в който живея - един от най-зелените в София, имаме 2 поляни за разходка на кучета. Като казвам имаме, това не значи, че общината ни е задължила или благоустроила местата за разходка на кучета. Просто ние, кучкарите, решихме, че така е най-добре, за да оставим чисти и необезпокоявани от кучетата ни детските площадки в квартала.

Поляните за кучета нямат кофи за кучешки отпадаци, нямат и заграждения. В квартала има поне 2-3 глутници от по 3-4 кучета, които редовно от "Екоравновесие" подменят с други, но не ги прибират. Очевидно в общинската фирма "Екоравновесие" разбират служебните си задължения така: кастрират кучетата и просто им сменят района. За подслон или стопани дума да не става.

Малко утешение е заявката на Йорданка Фандъкова, че ако няма обжалвания, през юли ще започне изграждането на приют за 1000 кучета в землището на Горни Богров. При това ще ни струва като данъкоплатци само 1.5 милиона лева, а не както досега - 6.5 милиона за два пъти по-малко кучета.

Но след глобата от 20 лева, искам да задам няколко въпроса на столичните инспектори:

1. Откога децата се регистрират и за тях се плаща данък? Моето куче е моя отговорност, поела съм я и си я гледам. Моето куче е мое дете, както съм родила и отглеждам две деца, така се грижа и за кучето си! То цапа по-малко, яде и се къпе по-рядко, не ми харчи грешни пари за училище (за българското училище ще пиша в друг материал колко струва на един родител и какво получават децата в замяна).

2. Защо ще ме глобят, ако не си прибера акитата на кучето, а бездомните могат да осират страната ни надлъж и нашир? Винаги си чистя след кучето, но въпреки това газя в л... по поляните. Няма нито едно кошче за боклук, та камо ли за кучешки фекалии в квартала ни.

3. Защо да сложа чип на кучето, след като няма електронен регистър - въпреки че за такъв неизвестно къде потънаха над 6 милиона лева, дадени преди години на Националната ветеринарно-медицинска служба? Няма регистър, чрез който да ми намерят кучето чрез чипа, ако се загуби, нито да проследят дали това куче има всички ваксини.

4. Защо трябва да нося постоянно паспорта на кучето си с мен, когато сме на разходка? Кучето ми се разхожда на каишка винаги, т.е. то не може да изплаши или нарани друго човешко същество. Освен това няма 14 човешки години още, за да му е нужен личен документ. След като малолетният ми син е без личен документ и се движи свободно до училище и тренировка, това означава, че и кучето ми може - след като е придружено от настойника си, т.е. мен.

5. Защо да нося личните си документи, докато разхождам кучето? Слизайки по домашни дрехи да изхвърли боклука или да купи хляб от близкия магазин, винаги ли носите личната си карта? Разходката ми сутрин и вечер с малокалибреното ми куче е 10 минути, разтоварена от ежедневните грижи, в удобни спортни дрехи, без телефон, без документи и пари, само ключове дрънкат в джобовете ми, искам блаженство и мир в тази разходка.

Какво излиза най-накрая - че изрядните, тези, които си гледаме кучетата, а не ги изоставяме, сме най-ощетени.

Защо имам право да говоря така

От 20 години гледам кучета, Кити е третото ми отроче. Винаги моите кучета са били надлежно ваксинирани, лекувани при нужда, независимо колко ми е струвало това. Не съм правила бизнес с техните деца, а съм търсила любящи стопани. Винаги съм разхождала кучетата си на каишка в квартала, въпреки че това не успя да опази от моторист първият ми мини пинчер:)

Първо бе малка нежна булонка на име Джеси, която смятах за първородна дъщеря. Тя ме научи на много, показа ми какво е безрезервно майчинство не само на свои деца, но отгледа и две котенца. Беше родена за майка! Винаги ме даряваше с любов.

Никога не бе уморена, раздразнена и имаше сили в късна доба да ме посрещне на вратата. На улицата Джеси знаеше какво е "кола" и как да се пази от нея, кога завиваме "наляво " и кога " надясно", колкото и да се смееха случайни минувачи.

Джеси плачеше, когато дъщеря ми проплакваше в креватчето, пазеше детската количка на площадката от големи бездомни кучета, нищо, че породата й едва ли би успяла да се пребори с великаните, които ни наобикаляха, но тя пазеше бебето като свое.

Пред очите й пораснаха и двете ми деца, никога не съм се притеснявала, че може да ги нарани. В последната година от живота си, след тежка операция, тя намери сили да отгледа и кърми малко коте, спасено от дъщеря ми от кварталните улици.

Лео - така се казваше малкият котарак, порасна и възмъжа сред игри и закачки с Джеси. В деня, в който той донесе и първия мишок от полето при вилата ни, Джеси реши, че е време да си даде почивка и ни напусна, нас и този свят.

Две години се борих със себе си дали да взема ново куче или да живея със спомена за Джеси. Накрая реших, че за децата е по-добре да намерят нов приятел и да поемат отговорността си към него от ранна възраст. Взехме малката грацилна Кари, мини пинчер.

Игриво създание, което бе за кратко с нас. През каишката й между мен и нея мина моторист. Не можахме да я спасим. Но именно Кити върна бързо усмивките на децата.

И сега инспекторите от Столична община искат с действията си да превърнат тази наша радост от любимката ни в тегоба, вместо да съсредоточат усилията си в бродещите из столицата глутници и дали от "Екоравновесие" си вършат съвестно работата.

Дали пък да не му направим един публичен протест, при това с лай, на собствениците на домашни кучета и кучетата, то се знай, под прозорците на "Московска" 33...