В Тибет има множество легенди за тези кучета.
Едната гласи, че те са преродени хора, които се връщат в този свят като кучета, за да пазят тибетския народ и животните му.
Друга пък казва, че когато земята е била скована от сняг и лед и по нея е вилнеела чума, небесен бог е слязъл на гърба на тибетски мастиф, стопил снега и леда и така спасил хората.
Народните предания гласят още, че първото семе от основната за региона храна - ечемикът, е донесено на Тибетското плато от мастиф.
Често тибетският мастиф е сравняван с лъв заради специфичната си грива, която наподобява тази на царя на животните. Има древна история, бурно настояще и несломим инстинкт да пази - до степен, че може да е опасен за непознати.
Защото това е огромно и могъщо животно.
Векове наред работата му е била да охранява от животни като мечки, вълци и снежни леопарди. Казват, че може да убие и тигър, и мастифите са били обучавани и използвани в китайската армия през XIII-XIV век.
Името мастиф не е особено точно - то е дадено преди няколко века от европейските пътешественици на породата заради масивния ѝ размер и свирепостта, с която пази стадата добитък. Тибетците наричат тези животни дрог-кхюи, което значи "номадско куче".
Освен като пазачи на стадата овце и якове, кучетата са били използвани и за охрана на будистките манастири.
Те са огромни - мъжките са с височина поне 66 см, а теглото им може да стига до 70 кг. Козината им е гъста и дълга, а тя и размерът помагат на животните да оцеляват в бруталните условия на Тибетското плато.
Нещо повече - тибетският мастиф се справя чудесно и с високата надморска височина на този край на света - средно 4500 метра, и има по-ниски нива на хемоглобин в сравнение с повечето останали породи.
Смята се, че породата е наследила тази способност от тибетския вълк, с който преди хиляди години е била кръстосана.
За тибетците тези кучета винаги са били част от семейството и хората там казват, че за тях има три съкровища - тибетския мастиф, отличния кон и острия нож.
Обичайно те не продават кучетата си - това е табу за тяхната култура.
През 90-те години на миналия век обаче това се променя, с което идва и проклятието за тази порода. Тогава, заедно с икономическия бум в Китай, чийто автономен регион е Тибет, интересът към тези кучета става огромен.
Породата започва да се смята за символ на богатство и статут, и търсенето скача рязко, а с това и цената. Богаташите започват да плащат огромни суми за чистокръвни мастифи, а цените стигат до 200 000 долара.
През 2014 г. се стига до рекордна сума, плащана изобщо за куче някога - китайски медии обявяват, че бизнесмен от страната е дал близо 2 млн. долара. Има съобщения и за куче, продадено за 1,6 млн. долара.
Всичко това води до бум на развъдниците - в Тибет и извън района. Хиляди хора се опитват да забогатеят, отглеждайки и продавайки породата.
Стига се до брутални случаи - животни са тъпкани със стероиди или дори инжектирани със силикон, за да изглеждат големи и силни.
Разчува се и случай от 2012 г., когато собственик на мъжки тибетски мастиф го подлага на пластична операция за лифтинг на челото.
Целта му е животното да изглежда по-добре и съответно чифтосването с него да струва повече. Кучето обаче умира при операцията във ветеринарна клиника в Пекин, а собственикът завежда дело, което е причината историята да стане известна.
С този "бизнес" се захващат всякакви хора, които в опит да спечелят бързи пари кръстосват мастифи с други породи.
Те наводняват пазара с кутрета, но той рухва бързо. Спекулативните високи цени падат до около 1500 долара на животно, икономиката на Китай се забавя, мастифите излизат от мода, а за обезценяването на породата допринасят и кръстоските с други кучета.
Това съвпада и с процеса на урбанизация в Тибет - все повече семейства се отказват от номадския начин на живот и се отправят към градовете, изоставяйки кучетата си. Доста хора се отказват от мастифите и защото не могат да се грижат за тях.
Така, според китайската телевизия CGTN към 2015 г. 2000 от общо 3000 развъдници за мастифи в Тибет затварят.
Част от излишните животни отиват в кланици - през 2015 г. "Ню Йорк Таймс" разказва за 20 мастифа, спасени от природозащитници на път за кланица, където да бъдат продадени за 5 долара на животно.
Друга съществена част обаче са просто оставени да бродят като бездомни кучета в части от Тибет.
Те представляват опасност и за застрашени видове като снежния леопард, и за хората. Събират се на глутници, нападат и добитък, и плячката на леопардите, и самите диви котки.
Според проучвания, цитирани South China Morning Post, преди няколко години 97% от бездомните кучета в региона имат поне някакви гени от мастифи. Данните на властите в Тибет сочат, че има по 180 нападения над хора месечно.
В някои села хората се оплакват, че кучетата са навсякъде, мирише на изпражнения и урина, а децата и възрастните хора се страхуват да излизат сами.
Будизмът има силно влияние в Тибет, и евтаназията не е приемливо решение за доста от местните.
За да се реши проблемът, местното правителство и храмовете започват да финансират приюти за кучетата. Неправителствени организации провеждат програми за стерилизация и за търсене на осиновители. Така ситуацията с потенциалната заплаха, която представляват тези могъщи животни, се поставя под контрол.
Но историята на великолепната порода напомня, че хората сме тези, които превръщаме животните в чудовища.
