В тази статия отново ще става дума за сбърканото Нещо в съвременния свят. Но този път през призмата на онези хора, които (поне на теория) се борят да го направят някак по-добър.
Бих искала да говоря за хората, които работят в областта на човешките права като легитимен клон на международното право, обвързан с множество конвенции, декларации, харти и т.н.
Та нека разгледаме тази прослойка. Става дума за младите специалисти, между 25 и 30 години, които наскоро са завършили образованието си и са придобили образователна квалификация със степен минимум "Магистър".
Повечето от тези млади хора са с юридическо образование, след което с една или повече магистратури в областта на човешките права, завършени в елитни университети и университетски центрове в цяла Европа. Нито е лесен приемът в тези програми, нито тяхното успешно завършване, да не говорим за финансовата страна на нещата.
Но как да е, оттам излизат млади хора, надъхани и пълни с идеали, младежи, горящи от нетърпение да се впуснат в битката за спасяването на света. И точно там започва проблемът.
Повече от всеки друг бранш в световен мащаб, на ниво международни организации и човешки права е налице една тромава и допотопна система, която задушава още в зародиш някои от най-способните си кадри, като дори не им дава поле за изява.
След завършване на (поне) магистърска степен (което са поне 6 години здраво учене), започвате ентусиазирано да подавате документи за работа - най-вече в Брюксел и европейските институции, но също така и в ООН и ред други световни и регионални организации, които работят в сферата на човешките права. Не получавате дори отрицателни отговори на своите писма.
В първите няколко месеца не се отчайвате. Но след като сте изпратили няколко десетки подобни писма, а отговор все няма, наемът започва да чука на вратата, а този, на който му се пада да ви издържа "само докато си намерите работа", започва да ви гледа накриво.
Защо?
Съществува нещо в цялата тази сложна система, което няма как да прескочите, и това е неплатеният стаж. Нека ви кажа няколко думи за него. Тези стажове са обикновено от шест месеца до една година, и се предлагат в престижни европейски и не само интернет сайтове за ОБЯВИ ЗА РАБОТА.
В тях е написано много ясно, че те са изцяло на доброволни начала, изцяло неплатени и е отговорност на проектостажанта да може да си покрие жилището, прехраната и всичко останало по време на стажа, за което съответната организация "за съжаление (поради недостатъчно финансиранe)*липсва обяснение*" не може да осигури никакви средства.
Освен това, от една страна, неплатеният стаж не се води трудов опит, понеже а) за него не се получава възнаграждение - съответно не се плащат нито данъци, нито осигуровки, но б) без такъв стаж не можете дори да се надявате да започнете редовна, платена работа в подобна организация.
Изправени пред тази дилема, завършилите наскоро млади специалисти имат два избора: или взимат заем от банка/помощ от родители и изкарват един неплатен стаж, или започват работа в сфера, в която нямат интерес, но поне е платена. Коварният момент обаче е в това, че, разбира се, никой не е луд да дава пари за нещо, което може да получи безплатно.
Съответно организациите, които ползват труда на неплатени стажанти, нямат абсолютно никакъв стимул да назначават хора на работа, след като за един такъв стаж в, да речем, "Амнести Интернешънъл", се борят между 50 и 100 висококвалифицирани специалисти.
По този начин неплатените стажанти са напълно взаимозаменяеми, още повече, че основна клауза в договора е, че организацията по никакъв начин не се задължава да наеме на работа стажанта след изтичането на срока на стажа. Просто тогава си наемат някой друг от многобройните желаещи.
Познавам немалко над 30-годишни специалисти в областта на човешките права, които работят в тази порочна система от години и имат по няколко изкарани неплатени стажа, но все още, въпреки няколкото перфектни чужди езика и университетските дипломи, не могат да си намерят работа.
Забележете, тук не става дума за ПОСТОЯННА работа, а само за ПЛАТЕНА такава. Какво излиза? Че онези организации, които би трябвало се борят за човешките права на хората по цял свят проявяват нечувано отношение към своите собствени стажанти, които са експлоатирани с ненормално работно време, често и през почивните дни, които не получават дори елементарна здравна застраховка по време на престоя си в чужда страна. Един съвет - не се разболявайте.
И този параграф 22 стига дотам, че излиза, че онези млади идеалисти, които имат сили и знания да работят за един по-добър свят, много рядко получават шанс за това, като същевременно не съумяват да покрият дори най-елементарните си човешки нужди за един достоен живот.**
От което безмилостно се налага изводът, че една работа в някои от най-консуматорските сфери на обществото - в call център или мол, например, ще ти дадат ако не удовлетворение, поне знанието, че можеш да си позволиш да си платиш наема и да се нахраниш. Толкова за илюзиите.
Все пак нашето общество предпочита послушни пчелички пред мислещи хора със собствено мнение и идеали, и именно тези организации, които би трябвало да отстояват правата на тези хора и сами да дават пример са техните най-големи потисници.
Така, когато се изправите пред свои приятели, които работят т.нар. в човешкоправните среди "нормални работи" - счетоводители, IT специалисти, финансисти, лекари и т.н. - и споделите, че поредната ви кандидатура за неплатен стаж е била отхвърлена, те ще ви зададат с изумление най-логичния въпрос на света - "Защо би работил за без пари, след всичките квалификации, които притежаваш?!" И ето че аргументите, които са толкова валидни сред вашите колеги, изчезват яко дим. И вие не знаеш какво да отговорите...
* Практиката с неплатените стажове е рутинна в организации за защита на човешките права като ООН, ЕС, ЕК, "Амнести Интернешънъл", "Фрийдъм Хаус", "Оксфам", "Хюмън Райтс Уоч" и много други. Да не се бърка понятието с неплатените стажове, които студентите по определени специалности следва да изпълнят като част от учебната си програма.
** За справка: В преамбюла на Хартата за Правата на Човека на ООН от 1948 г. е изрично написано, че в основата й е човешкото достойнство, присъщо и неразделно за всички хора по света, без каквата и да било дискриминация.
