Безплатни проститутки.
Така нарече жените, живеещи в граждански брак или на семейни начала с мъжете си, руският протойерей и шеф на патриаршеската комисия по правата на децата и майките Дмитрий Смирнов.
Определението прозвуча на една от редовните и станали вече традиционни руски "Православни срещи в ПроКафе" през януари тази година, където представители на православното общество OrthodoxBro слушат беседи и разговарят по различни религиозни и обществени теми.
Дмитрий Смирнов е не просто любим лектор и батюшка на въпросните ортодоксални братя, но и забележителен с крайните си публични изказвания духовник и активен блогър по въпросите на съвременното общество и т.нар. религиозни ценности.
Именно негово беше и крайно мизогинното изказване от средата на миналата година, че жените по природа са по-глупави от мъжете, както и сегашното прозрение, че те са "временна утеха" за мъжете, с които живеят на съпружески начала.
В този смисъл обидната реплика на Смирнов към невенчаните жени, според която "предоставяте безплатно своите услуги, но никой не ви смята за истинска съпруга", изобщо не е изненада - за един класически екстремист, облечен в расо и накичен с православни символи, това е обичайно дързък начин на говорене, зад който стои облечена в праведност сексистка идеология.
Нямам намерение да посвещавам този текст на това да оборвам средновековния начин на мислене на един възрастен човек с ограничени вярвания. Това би придало твърде голямо значение на брътвежите му.
Пък и отрицателните реакции по този повод в руското общество не закъсняха. Мария Захарова, говорителка на външното министерство на Русия, попита например как следва да наричаме мъжете, които живеят в граждански съюз с жени (може би "безплатни жигола"), а депутатката и шеф на комисията по човешки права от партията на Путин Илина Киркова нарече думите на отеца "унизителни и обидни".
С реакция излезе и Руската православна църква, която се опита да измести фокуса от жените в публично изказаното мнение на Смирнов и да внуши на обществото, че верен на цветистия си и пиперлив език, той всъщност бил искал да защити женския пол от безотговорното отношение на мъжете, като посочи "верния" път на освещаването на брачния съюз чрез православно венчание.
Един вид, като си се венчаеш в църква, си абсолютно застрахована от това мъжът ти да те изостави! Ти да видиш...
Всъщност крайната цел на протойерея е конкретна - църковният брак да стане единствено законен в Русия като измести гражданския.
Разбира се, на срещата в "ПроКафе" публиката демонстрира съгласие с тезите на духовника (в YouTube има едночасово видео), но това е напълно в реда на нещата - все пак форумът е организиран и поддържан от екстремна във възгледите си ортодоксална организация, чието име (Ортодоксални братя) недвусмислено следва класически традиции в това отношение (като например "Мюсюлмански братя").
Това, което веднага се набива като контрааргумент на Смирновото схващане, обаче е категорично като шамар - след като в неосветения от църквата брак жените са "безплатни проститутки", значи в помазаното от православието съжителство жените вече са... "платени проститутки".
Т.е. и в двата случая ролята на жената в един семеен съюз е да проституира, просто след венчанието тази проституция е финансово обезпечена и в този смисъл легална. Ти да видиш... пак.
Православният екстремизъм на отец Дмитрий Смирнов прилича малко на обществения такъв на нашия Волен Сидеров - вдигане на прах и пускане на димки в едно лесна запалимо общество, единствените последствия от които са остри спорове и изпускане на публично напрежение с лек карикатурен характер. Проблемът с такива хора и техните "изцепки" е, че те обединяват някакви маси и в крайна сметка от високата си и видима позиция активно цапат средата.
Най-важното обаче е, че покрай обговарянето на подобни "фитили" излизат обществени нагласи и настроения, които истински плашат със своята органична, напълно естествена ретроградност.
И така кристално ясно си даваме сметка, че сме заобиколени от полови стереотипи, заседнали в обществото като глетав залък хляб в гърло - ни напред, ни назад, с много кашлица и обществено задушаване.
Покрай работата си редовно имам срещи с всякакви, предимно български, работни екипи, в които има и мъже, и жени. Вече почти десет години организирам и участвам в различни техни обучения за най-общо подобряване на комуникационните им умения и способностите за създаване на добра екипна среда.
На базата на този свой опит твърдя, че неосъзнатата полова дискриминация си остава факт. Въпреки присъствието на много жени в бизнеса, въпреки високите обществени позиции, заемани от тях, и въпреки осъзнатото и често директно изказвано разбиране, че в работата и политиката полът няма значение. Има.
При това скрит зад усвоени като "традиции" и "обичаи" матрици. И толкова удобната в подобни ситуации, но изкривена теория за "кавалерството", която всъщност обслужва тезата за слабия във всички отношения женски пол, който се нуждае от мъжка грижа и напътствие, за да... абе, за да става за нещо.
По принцип, когато се обявяват свободни обучения, на които участниците идват по собствено желание, деветдесет процента от записалите се са жени. Ако сред тях има мъже, те често с ръка на сърцето си признават, че "жена ми ме доведе" или пък физически се дистанцират от женската аудитория, като сядат в дъното на залата.
Един път на подобна среща стана дума за феминизма и когато заявих себе си като феминистка, залата буквално занемя. Произнасянето на тази дума толкова плаши аудиторията (включително и голяма част от жените), че те инстинктивно заемат ако не отбранителна, то поне дистанцирана позиция.
Самата дума "феминизъм" кара мъжете вече да се чувстват застрашени, че са попаднали на място, където априори са мразени, а скупчените наоколо жени са готови по даден знак от водещата вещица да ги нападнат.
По подобен начин реагират и доста жени. За тях феминистката е недостатъчно способна да изяви своята женственост жена, чиято цел е да отнеме всичко "женско" на другите "правилни" жени и да ги лиши от удобството "мъжът да се грижи за жената".
Разбирането за феминизма като някаква истерична война на грозни "женки" с клет сексуален живот е така вкоренена в българската обществена мисъл, че по един или друг начин тя се споделя и от доста интелигентни и начетени хора. Възпитавана е през толкова поколения, че в съвсем конкретни и делнични ситуации изскача изневиделица и остава нерегистрирана.
В обедните почивки на въпросните бизнес обучения например участниците в над осемдесет процента от случаите сядат да се хранят в два сектора - мъжете в едната част на масата, а жените - в другата. В екипите от Западна Европа подобно нещо се забелязва далеч по-рядко - в бизнес среда те по-скоро сядат или следвайки служебната йерархия, или според вътрешноекипните си интереси и взаимодействия.
У нас обаче патриархалният балкански модел така се е бетонирал в общественото съзнание, че надделява дори в работна атмосфера, където уж полът трябва да отстъпва пред йерархията, експертизата и отговорността.
Има много интересни упражнения, които се разработват в бизнес екипи, за да се установи как върви комуникацията между техните членове. Според едно от тях всеки трябва да представи голямата мечта на свой колега пред аудиторията, а тя на свой ред да даде съвети как тя може да бъде постигната по най-бързия и нерисков начин. Според личните ми наблюдения неизменно въпросните "мечти" имат мъжко-женски характер.
Единственото общо между тях е, че нито жените, нито мъжете мечтаят за някакви труднопостижими, лозунгарски или направо невъзможни неща от типа "да има световен мир", "да открия какво е щастие" или "да стъпя на Марс".
Всъщност всички мечтаят да пътуват или най-общо казано, като чехови герои да напуснат мястото, което обитават в момента. Мъжете обаче отчетливо мечтаят това място да е далечно, непопулярно и дори забутано (като Сибир или Аляска например) и там да не се случва нищо.
Желанието им е да се отделят от света, в който са принудени да живеят, и да се отдадат на съзерцание, удоволствие, простота и нищо-не-случване. Не отделяне от зоната на комфорт, а пълно потапяне в нея на перфектното за това място.
При жените мечтата за пътуване е друга. Тяхната най-предпочитана дестинация е Южна Америка или "едномесечна обиколка на целия свят". Перфектното пътуване те си представят като процес на научаване и душевно обогатяване, като познание и излизане извън зоната на комфорт. Ако трябва да сведа тези две представи в конкретни образи, то те биха изглеждали така:
Сам мъж седи на рибарско столче над заледена река, снегът се простира докъдето ти видят очите, а наоколо е тихо и няма никого, освен евентуално друг такъв мъж, с когото заедно мълчаливо пият.
Жена в компанията на други жени, всички с раници, удобни обувки и приповдигнато настроение, които летят със самолети, пътуват с влакове, проправят си път сред индийски тълпи, галят по главите африкански деца, обикалят храмове и извървяват някакъв път на познанието от типа "Ел камино".
Мъжете знаят всичко и се нуждаят от спокойствие и тишина. Жените се съмняват в знанията си и имат нужда да научават още, да пробват и предизвикват себе си в компанията на себеподобни.
Тази ярка разлика в уж първосигналните мечти на хората от един работен екип всъщност е белег за вътрешното усещане на двата пола в съвременното общество - мъжете са уморени от отговорностите си, но принципно не са готови да ги отстъпят на жените, защото не вярват в тяхната способност да ги поемат, а и приемат това като заплаха за водещата си публична роля.
Жените пък все още нямат самочувствието, че са готови да вършат и отговарят за това, което средата е приела като "мъжка работа" и имат нужда да се квалифицират и самодоказват първо помежду си, а след това и в неосъзнатото, но съществуващо съревнование с мъжете.
На едните им е писнало от изпити и имат самочувствието да искат ваканция, като нямат страхове, че именно тя може да ги изхвърли зад борда.
Другите пък държат да са постоянно в учебен статус, за да придобият увереност, че макар и още да плуват зад борда, съвсем скоро ще могат да се хванат за перката на кораба и дори с още малко трениране да се покачат на палубата.
Проблемът на подобни старозаветни вопли като този на руския духовник Смирнов е, че те шеметно връщат мисленето за половете в същите прастари времена.
Ефектът е като този на ластика - опъваш с усилие и постоянна сила в противоположни посоки, а само едно отпускане връща за части от секундата позициите в изходна точка. И когато подобни ластици се разпъват в големи и наблюдавани от българското око общества като руското, ретроградният ефект е поразителен.
"Каза ли ви го един свят човек!", изкрещява християнският мега патриот, без притеснения включва сексизма си на първа скорост и с ръмжене поема в посока "да се върнем към изконните традиции, където жените си знаят мястото, а мъжете им го напомнят".
Краткосрочният резултат от това е маргинализирани обединения, проповядващи "християнски ценности и библейски морал". Средносрочният е депресирани мъже и жени с усещане за недооцененост. Дългосрочният е най-страшен - агресия, породена от чувство на губещо надмощие у мъжете и страх, породен от чувство на слабост у жените.
А като цяло съвременното общество се оказва все още разделено по полов принцип, благодарение на което най-осезаемите чувства в него са това на съревнование, страх и агресия.
Точно това е профилът и на най-податливата на манипулации общност - тази, в която разделението е изначално и се основава на липсата или наличието на мъжки полов член.
Толкова хилядолетия човешка история и култура, за да тъпчем все още на едно място, ритуално кланяйки се на един полов орган!
