По едно нещо злобата прилича на глупостта. И то е, че и двете "не ходят по гората, а по хората". Така гласи и известната поговорка. Но кой в днешно време се интересува от поговорки, освен ако не ги види написани под формата на остроумни статуси в социалните мрежи?
Още повече, че откакто се появи великото нововъведение, наречено "интернет", злобата вече не се нарича злоба, а "хейт".
И мнозина българи, с гордост, подобно на медал за особени заслуги, започнаха явно или анонимно да закачат себе си с титлата "хейтър". Ами да, казано на английски не звучи толкова обществено неприемливо, отколкото преведено на български. Затова отново да го преведем.
"Хейтър" всъщност е "злобар"
И, ако трябва да сме честни, за около 18 години съществуване, българското виртуално пространство се превърна в доста зловещо местообиталище на тези ужасни чудовища, представящи се за "обикновени" граждани - "хейтърите".
Тези привидно познати, но анонимни дразнители на общността са окичени с емотикони и никове, вместо лица и имена, и необезпокоявано бълват всичките си комплекси и тревоги публично, докато изразяват, както своята постоянна неудовлетвореност в обществен и личен план, така и объркаността си от това полу-виртуално състояние на общуване, в което пребивават.
(Понякога, в най-долното си стъпало на изява, "хейтът" се прави и за пари от така наречените "тролове", но това е тема на друга статия, която ще бъде основно политическа...)
Но защо казах, че наричам положението на "хейтърите" в нета полу-виртуално? Ами първо, то е ясно на всички - защото анонимността в интернет по никакъв начин не е реална "анонимност" и образите, които "хейтващите" умишлено изграждат в мрежата, всъщност съдържат много повече информация за тях самите, отколкото те си дават сметка.
Като се абстрахираме от IP-то на компютъра и другите технически подробности, по които може да се разбере много за пишещия, е достатъчно само да разгледаме лексиката, правописа, подреждането на думите и структурирането на мисълта, за да направим доста подробен "профил" на коментиращия. И то без да сме лингвисти или специалисти по каквото и да е. Достатъчно е само да сме по-наблюдателни и образовани.
Примери за мек и лют "хейт"
Oписанието на изнервящия авторите в интернет "хейт" ще бъде непълно, без съответните примери. Идеалният "хейтър" се захваща за всичко - от реклами текстове, през спорт и политика, до лайф-стайл писания, като най-любими територии за изява са статиите на хора, които излагат собственото си мнение аргументирано и адекватно.
Както и политическите новини. Търсейки поле за изява, интернет-хейтърът се чувства най-сигурно, когато се закача с "професионалистите". Обикновено той е анонимен и ако му се обърне внимание, избухва в неистово бързописане, с една-единствена цел: да изнерви обстановката и да докаже своята правота за сметка на всичко прочетено или коментирано преди него.
"Авторът е пълен кретен/боклук/некадърник/комплексар", "Статията е много тъпа", "Излагате се", "Нивото ви е прекалено ниско", "Няма да чета този сайт, прекалено е елементарен" - всички тези изрази показват меката форма на "хейт", която се движи по ръба на това да мине за "критика".
Е, не е. Защото в нея няма нито един аргумент, освен личното мнение на някого, който всъщност просто НЕ ХАРЕСВА, без да има времето да се замисли защо. За разлика от мекия "хейт", лютият се движи по ръба на приличието и често го нарушава.
Либералните медии не трият "лютия" хейт, който обикновено описва анатомични подробности, садо-мазохистични фантазии и бълва от сексизъм... Е, аз смятам, че би трябвало, макар че и да триеш "хейтърски" коментар само по себе си е форма на обръщане на внимание на някой, който не го заслужава.
Деструктивно поведение
Голямото количество "хейтъри" в българската част от мрежата обаче, все пак буди известна тревога. Дори и да игнорирам своите лични чувства към огромната част от коментарите (а няма какво да се залъгваме - коментиращите в някаква степен отразяват проблемите в нашето общество или в личните си животи, а може би двете са свързани?), ми се струва, че по-сериозният въпрос е, дали "хейтът" всъщност не се е превърнал в деструктивен начин на общуване в страната изобщо.
Защото, драги интернет-хейтъри, любители-хейтъри и обикновени критици, представете си момента, в който пишещите хора престанат да подписват имената си под какъвто и да е било материал, единствено защото не желаят да бъдат "хейтнати" от вечно компетентните си съграждани (които обикновено бързат да коментират, преди да прочетат).
Именно в момента, в който "авторите" започнат да са анонимни, и "хейтващите", ще престанат да съществуват. Просто защото няма да има кого да критикуват.
А сега да се върнем в реалността и по гореописания начин, но не виртуално, да си представим че голямата част от хората постоянно "хейтват", тоест "оплюват", "недоволстват", "завиждат" и "мразят" в ежедневието си, търсейки и винаги намирайки причина отвън за тези негативни чувства.
Представете си свят, в който те не "хейтват" само някакви си статии и автори в интернет, ами и следните групи в обществото (и поименно техните членове): политици, банкери, футболисти, актьори, писатели, журналисти, музиканти, лекари, полицаи, съдии, прокурори, ватмани, кметове, бизнесмени, студенти, пенсионери, чалгари, мутри и каквото още се сетите...
Представете си общество, в което като първа власт се изявява злобата
Не вярвам да ви е трудно да си го представите. Общество, в което всички стойностни неща са поваляни в прахта от недоверието.
Така че по-внимателно дори с мекия "хейт" в интернет, а и изобщо. Думите съвсем не са маловажни. Особено когато представляват диагноза за много сериозни заболявания.
Статията е много тъпа...
За (мое) съжаление има хора, които попадат в определението "хейтър". Май стават повече... Винаги ще ги има. Анонимността (привидна) в и-нет дава възможности на хорицата, които са се отказали от преимуществата на главния мозък, да се "празнят" на воля. Да са живи и здрави! Притеснително, обаче, е нещо друго... Нарочното лепене на етикета "хейтър" на всеки, който има различно мнение (много често напълно обосновано) или отправена, напълно основателна, критика към нещо и някой. Подобни опити за подмяна на понятия (в случая "критика - омраза") от разни първосигнални хорица заливат и-нет. Според мен един такъв индивид е по-дразнещ и по-опасен от няколко стопроцентови хейтъра.
Бееееее, бееееее, беееееее Беееее. Дарадонки!
Еми спрете коментарите под статиите, измислете закон като при банките. На когото не му харесва статията да се беси на площада например.
Някой статии (и в уебкафе) са откровено провокативни (селяни, чалга, ББ, РБ, недоклатени домакини, etc.) и са пляснати на сайта единствено за да генерират коментари, респективно посещения, което пък е аргумент за рекламните договори на медиата. Имаше тук една страхотна успешна писачка на такива материали - Фучеджиева, ама не и платиха за последния материал и тя се обиди. Накратко: изсира един говното и айде всички.....
БЕРЛИНСКА СТЕНА! След като Робин Уилямс почина, реших да влезна в IMDB, исках да видя колко "опечалени" ще открия. Сами може да се досетите за цялата катедрална обстановка - едва ли не човека светец го изкараха. Няма лошо, всеки с мнението си. Та аз, нали съм тъпак от класа, реших да напиша нещо негативно по темата, но не за да се заяждам, а защото наистина така мисля. Та накратко - попитах реторично къде бяха оплаквачките, докато актьорът е бе жив. Попитах защо са решили същите тези хора да направят мини-маратон с филмите му, а не са ги гледали по-рано. Защо е трябвало човека да умре за да се сети някой за него и прочее. Доколкото можах подплатих тази "критика" (май е злоба злоба) със няколко аргумента. Едва ли има нужда да обяснявам какво цунами от жлъч (може и заслужена, не отричам) се изля върху мен. Та реших, че е по-добре да бъда "овца". Различното мнение не е здравословно, особено в такива моменти. Или казано по друг начин - нямаш ли топки, не ставаш за злобър™. Моите се оказаха за пинг-понг, тъй като по-късно изтрих темата, не ми се занимаваше вече с омраза. И все пак държа да отбележа, че не всяко по-критично казано е годно да се нарече злоба. Хайде, признайте си - дори и на вас ви се иска малко да позлобите™, когато видите, че човека срещу вас просто си го проси. Аз съм като магнит за злобъри™ всякакви, щото съм малко по-умен от градинарска лопатка, а всички просто обожават да се гъбаркат с глупавите.
Държа да отбележа, че предишния ми коментар е пълен с правописни грешки, защото няколко пъти го променях и... май са останали няколко глупости от изтрити изречения...
Интересна тема, но повърхностен анализ. Не можем всички хейтъри да го поставяме под общ знаменател, защото има нюанси. Някои хора наистина имат комплекси, които избиват, посредством агресия, злоба и негативизъм. Има хора, които така се забавляват - като нарочно дразнят другите. Те не са комплексирани, а са прости кретени. Има и такива които пишат толкова иронично, че по-простите читатели приемат за хейт. Предполагам, че има и други видове, подвидове причини, поведения и др. Не съм съгласен и с твърдението, че когато няма автор, няма и критика или тя е по-малко. Всъщност в повечето случаи читателят не познава автора и в този смисъл хейтването не е насочено лично към него, а към статията. Освен това ако прочетеш глупава статия и си загубиш времето е нормално да те е яд заради разочарованието и по-емоционалните дори биха написали негативен коментар, които в подобен случай би бил напълно уместен от гледна точка на читателя. И понеже съм малко глупав, а може би невнимателен, но не намерих точно определение за хейтър. Ако критикуваш без аргументи ли си хейтър или ако критиката ти е постоянна, независимо, че винаги имаш аргументи, или просто всяко негативно мнение се смята за хейт? И ако може някаква по-простичка дефиниция. Не всички сме учени като авторката.
Круела Девил - Хейтър из май секънд нейм
11Xaoc | 15.08.201412:43 Има хора, които така се забавляват - като нарочно дразнят другите. Те не са комплексирани, а са прости кретени. ------------------------------------------------------------------------------------ Е айде сега. Това, че се забавлявам по различен начин от теб автоматично ме прави кретен ли? Аз пък щи кажа, че тези които се връзват на хейта и се хващат да спорят и да отговарят и да се "форсират" от яд са повече кретени от самите "хейтъри". И между другото - съгласен съм с коментар номер 1. Статията е адски тъпа.
@Borracho Защо да е тъпа статията?
Цитатът е ирония и е от самата статия... Която верно е много тъпа...
Ми авторката меко хейти хейтърите - по нейните дефиниции, и то без да е лингвист или, пази Боже, специалист по нещо. Стига и само да е наблюдателна и образована. Да, ама и хейтърите са такива, освен фекалните, от определени партийни ферми. Ко прайм??? Поздравяваме я БЕЗ ХЕЙТ, за усилията.
*Коментарът е изтрит от модератора, защото съдържа обиди, цинизми или накърнява доброто име.
...и ако сме по-прицизни ЗЛОБАРите ще са ИВЪЛи ХЕЪТЪР всъщност е МРАЗЕЩ, а омразата е РАЗОЧАРОВАНИЕ + БОЛКА. Защо ли е така и на кого да се сърдим?