Когато бях малък, имахме трима Сашковци в квартала. Имахме си дори един Кристиян. Не мога да бъда летописец за битието на тези четири личности, защото пътищата ни се разделиха отдавна.
Всъщност, все още познавам двама Сашовци и имам чувството, че те са последните от своя вид...
Преди повече от две години се роди синът ми и започнах и аз като много татковци да бутам количката в парка или градинката.
Сблъсках се с един странен свят на майки, памперси, слънчогледови семки и охкане, но това е друга тема, която може би ще отворя друг път...
Сега става въпрос за една огромна липса в този странен свят. Липсата на Сашковци.
Не казвам, че хората не си кръщават децата Александър, но всеки с такова име бива наричан на галено... Алекс.
В една отвратително сладникава реклама на памперси с три майки-еталон, разбираме че нейният Алекс вече спи спокойно, а на Крис всичко му е шест.
Дали е случайно, дали просто модата на имената е такава и майките по инерция наричат децата си на принципа на „най-малкото съпротивление"? Не мисля!
Миналото лято си направих следния емпиричен експеримент. Традиционно бяхме в парка със сина ми и традиционно тичах след него и връщах играчките на разплаканите деца, които той безцеремонно беше обрал.
Наложи се да върна една количка и на Сашко... пардон, Алекс. Тогава реших да вкарам социален елемент в общуването на двегодишните: „Ето, тате, дай на Сашко твоята количка, той ще ти даде неговата и всичко ще е наред"...
Да, ама не... откъм близката пейка, монотонното цъкане от разтварящи се обелки на слънчогледови семки секна. Две шлюпки политнаха с интензивно въртене към събратята си покрили асфалта.
ТЯ се изправи, безизразната глуповата полу-усмивка вече беше заменена от гримаса, издаваща неприязън, погнуса и крайна решителност да сложи нещата на мястото. Изпуснах количката, готов да се защитавам до последна капка кръв.
„НЕ Е САШКО!!!!!! КАЗВА СЕ АЛЕКС!!!!!!!!" Последният хрип беше придружен с рязко дръпване на пластмасовата играчка от ръцете на вече известния Алекс и изтегляне на заплашеното от възродителен процес дете, на безопасно разстояние от врага.
Ние с Данчо подвихме опашки и признахме своята капитулация...
Интереснен коментар. Честно казано като "виден" представител на подвид "Александър" мога да кажа, че Сашко (Сашо и производни) никога не са ми харесвали. Алекс е за пердпочитане при контакт с чужденци (в САЩ ми викат Алекс, а когато някой чу че може и Сашо (Саша) ме обявиха за руснак). Но да се върнем на Сашо. Е не ми харесва и това е. Като малък засипвах майка ми с въпроса "Защо ми викат Сашо, а аз съм Александър?", как може Георги да е Гошко, Васил - Васко, а аз Сашо. Какво е това Сашо (звучи като мазна баница с нещо зелено, което обаче не спанак)? От къде се взе и как да се впиша в него? Къде отиде гордото ми име свързано с царе и завоеватели (или мексикански сексимволи играещи в безкрайни сапунки)? И в крайна сметка си останах един безличен Сашо (по-често звучащо като Сашу), и се мъча да се добера поне до Алекс (макар че безполовия му характер ме притеснява малко . Направо не ги мисля Стамат-евци и Спазимир-овци.
А къде остана доброто старо Лекси. Дядо ми се казваше александър виках му дядо Лекса
Факт е, че е въпрос на личен избор как ще наричаш детето си. Прав е обаче авторът за съществуващата зависимост между 'люпещите семки майки' /естествено за прибиране на шлюпките и изхвърлянето им в кошче и дума не може да става/ и Алекс-Сашко. Имам две малки деца, а и работя в такава сфера, че ми се налага често да общувам с родители. Няма да ви казвам до какви умопомрачителни крайности стигат хората в стремежа си да измислят по-засукани имена и галени обръщения на отрочетата си. Тенденцията вече обхваща и възрастните и така Пенка става Пепи, Стоянка или Станка се превръщат в Таня, а Йордан или Йорданка стават Дани. Мда-а-а...
Ми не е престижно да си Сашко! Нали знаете: "Много си тъп, Саше!"
Защо "Сашко" или "Сашо" вместо "Алех"? От какъв зор ме преименуваш? Наречи "Иван - Доган; или "Стефан - Чочо, което на испански значи "пу.ка" но не "пуйка"
Когато ме нарича някой "Сашко" или "Сашо" ми се струва, че иска да ме пипне за г.за, това не ми допада ни най-малко!
на разни комплексирани чалгаджийки като САШЕТО папазова мога да препоръчам да прочетат (най-вероятно за пръв път) - "Пази, Боже, сляпо да прогледа" и "Криворазбрана цивилизация". па и ако тогаз не и просветне - мое да се гръмне.
Името си е супер, дали е Сашко, Сандо, Санде, etc. нема значение. Алекс...айде моля, верно Криворазбраната цивилизация. Ама то родителите са криви, от кратунка кратунки....
Колежке, Сандра добре ли е за производно
Хахаха, какво съвпадение... Една друга тема преди малко ме отведе назад във времето накъмто 2012-а. Там fALLEN до fALLEN-а. И си викам, брей, тоя пич се затри, действително. И сега тук изеднаж се появи, така че се присъединявам към поздравите на КемитУ. Бтв, Силвия с многото цифрички, цуцките викат ли ти Сиса?
Сашко е лигаво, а Алекс си е за момиче - единственото съкратено за момче, което ми харесва е Сандо. Не харесвам лигави имена за момчета, създават лошо впечатление за мамини лигльовци.
Алекс не уточнява дали е съкращение от Александър или от Алексис. Има и такова име и на запад е по-скоро женско, но има и мъже. Г-жа Папазова да уточни. Аз познавах една кадъна Садийка, която настояваше да й викат Сашка, но това беше 10 години преди възродителния процес. Уваяжавам арменцигте, нямам нищо против френците, но ми вдигат кръвното българчета с френски и арменски имена. Ама дали са българчета аджеба. Абе я си наречете детето със звучното име Ферхунде, та да разбере цял свят колко сте отворени. По време на социализЪма много цигани си наричаха децата Мао, Сукарно и Хайле Селасие. Моята любима е от един латино сериал доня Перфекта.
Не е само Сашко Прекалено се амекаринизирахме. Все си мисля , че Сашко е по близко до българина отколкото Алекс.