Различните са като нас

Първото родено дете за 2015 бе изоставено на грижите на лекарите в бургаската болница. Майката, 22-годишна избяга, после размисли и се върна. Нюанс в новината ли е етническият й произход?

Споменаването на думичката "ромски" в комбинация с престъпност, изоставяне на деца и т.н. поражда омраза, расизъм, ксенофобия... И не решава проблема. Премълчаването, че проблем има, също няма да го реши. Колкото и БХК, и други НПО да си заравят главата в пясъка като щрауси, всъщност така те само наливат вода в мелницата на националисти и криворазбрани патриоти.

Изказването на един министър за едни линейки предизвика нечуван скандал заради думата „цигански". Целофаненият активизъм се възмути. Факт е, че един министър няма право да говори така.

Болезнен факт е, че има проблем в Бърза помощ. Още по-болезнен факт (особено за битите) е, че се бият лекари. Убеден съм, че ако министър Москов не бе споменал думата „цигански", това щеше да е поредната новина, която отминава и заминава, наред с Бионсе на корицата на британския Vogue. И заваляха расистки изказвания по адрес на ромите, искания за оставка на министъра, появи се неизменното „Ами ако умре дете", последвано от „Ами ако убият лекар"... Намесиха кучетата, котките...

Иначе министър Москов така и не показа статистиката къде бият лекари. А трябваше. Да видим кои са тези квартали и махали. Също така във Франция и Великобритания има т. нар. no-go адреси. Защото дори в самолета казват "... кислородни маски ще паднат пред вас. Поставете своята маска, преди да помагате на околните".

Безопасността на лекари и пожарникари е с приоритет преди спасяването на жертви. Това като отговор и за тези, които се чудеха защо пожарникарите чакат да спрат взривовете преди да влязат да гасят складовете с боеприпаси. Затова там, където се води война обявяват хуманитарно примирие, за да влязат екипи на Червения кръст. И в цялата дискусия нямаше нито една идея за решаване на някой от многото проблеми. Само безсмислено говорене.

Първото родено дете за 2015 в Кипър също е българче. Някой може и да каже, че майката е избягала от лошата ситуация в родината си и е поела нелеката участ да бъде емигрант. Поне така обикновено изглеждат любимите за медиите репортажи на тема клети българи, принудени да ядат чужд хляб, защото няма друг избор, бурканите с лютеница, луканките, Облаче ле бяло и изоставените майки, дето плачат.

А хората просто вече имат свободата да избират как и къде да живеят.

Всъщност, не всички имат тази свобода. И не при всички става въпрос за свобода. Някои бягат от войната. И бягайки от бомбите в Алепо, попаднаха на гостоприемните българи в село Розово. Помните ли го? Или беше отдавна и вече няма значение.

И като казах свобода, докато в редица страни дават на гей семействата основни човешки права като брак и осиновяване, у нас всяка година се води дискусията трябва ли да има гей парад или не? Аз предлагам компромис. Хайде да няма гей парад, но да разрешим гей браковете и правото на гей двойки да осиновяват деца. Мисля, че това е по-важната крачка напред.

Вече видях написана чутовната глупост, че ако детето живеело в дом на гейове щяло да има грешна представа за света... По този логика и "в дом на българи" е същото...

Какво да направим с родителите, които говорят на децата си за България на три морета... Не създават ли те грешна представа за света? Иначе сериозно, наистина ли по-доброто място за едно дете е в дом за изоставени деца, вместо в гей семейство? Представям си ужаса в очите на някои - дете от ромски произход, отгледано от гейове...

Горките вие. То би имало шанс да бъде пълноценен член на това общество, за вас май вече е късно.

През 2014 г. изпълнител от ромски произход спечели „Гласът на Франция". В заглавието на първата му песен има думата „цигански". В България падна ахкане и охкане, когато изпратихме Софи Маринова на Евровизия. Нищо, че в песента ѝ се пееше на повече езици, отколкото средностатистическият патриот може да разпознае.

Сега върнете се отначало и проверете колко пъти съм споменал „толерантност и различни". Нито веднъж. Защото тези хора не са различни. Те са като нас. Те нямат нужда от толерантност. Имат нужда от нормално човешко отношение. От Добър ден, от Благодаря.

Нямат нужда от милиони за интегриране, нито от огради за изолиране. Имат нужда от държава, която да им покаже ясно, че имат същите права, но и същите задължения. Същата отговорност, но и същата защита. Това е първата крачка към изкореняването на расизма и ксенофобията.

А можем ли да я направим през 2015?