Една разсекретена стенограма на Путин-Първанов

След решението на Административния съд в София администрацията на президента публикува текста на стенограмата от пленарните разговори на делегацията на Република България, водена от президента Георги Първанов, и делегацията на Руската федерация, водена от президента Владимир Путин, проведени на 18 януари 2008 г.

Според текста на стенограмата разговорът е започнал в 11.40 часа и е приключил в 12.35 часа. Това е обаче стенограмата от разговора на двете делегации, не и от срещата на четири очи между двамата президенти.

Първоначално главният секретар на президента твърдеше, че "съобразно утвърдената международна практика за разговори "на четири очи", стенограма не се води и в тази връзка стенограма в конкретния случай не може да бъде предоставена".

Но самият Първанов на 12 март т.г., седмица след скандала с публикуването на стенограмата от разговорите му с финансовия министър Симеон Дянков, заяви на пресконференция, че "за всички разговори с държавните или правителствени глави в рамките на пленарните заседания се водят стенограми". Според Първанов "тези стенограми се водят по цял свят, за да се знае трима президенти след мен какво съм правил аз, какви са били аргументите ми и какво в крайна сметка е договаряно".

Тогава държавният глава обеща да направи всичко възможно в рамките на мандата му да бъдат публикувани разговорите, които е водил и с Путин, и с Медведев.

АДМИНИСТРАЦИЯ НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Стенограма 


С Р Е Щ А
на президента Георги Първанов с президента на Руската федерация Владимир Владимирович Путин

18 януари 2008 г. - "Дондуков" №2, зала №2

Първо листата на официалните лица, президентите не са споменати

ПРИСЪСТВАТ
от руска страна:
Анатолий Потапов - извънреден и пълномощен посланик на Русия в България
Юрий Лужков - кмет на Москва
Виктор Христенко - министър на промишлеността и енергетиката
Сергей Лавров - министър на външните работи
Дмитрий Медведев - първи зам.-председател на Министерския съвет на Русия
Сергей Приходко - помощник на президента
Игор Левитин - министър на транспорта
Михаил Маргелов - председател на Комисията за международни отношения в Съвета на федерацията във Федералното събрание 
Владимир Стржалковский - ръководител на Федералната агенция по туризъм
Сергей Кириенко - ръководител на Федералната агенция по атомна енергия
Алексей Попов
Михаил Швидкой - ръководител на Федералната агенция по култура и кинематография

От българска страна:
Пламен Грозданов - извънреден и пълномощен посланик на Република България в Русия 
Никола Колев - началник на Кабинета на президента
Асен Гагаузов - министър на благоустройството и регионалното развие
Петър Димитров - министър на икономиката и енергетиката 
Петър Мутафчиев - министър на транспорта
Стефан Данаилов - министър на културата
Красимир Стоянов - главен секретар на президента
Полина Попова - секретар на президента по външна политика 
Емил Вълев - секретар на президента по външна политика
Филип Боков - началаник на Кабинета на министър-председателя на Република България
Евгения Колданова - зам.-министър на външните работи
Мая Добрева - директор на Дирекция "Европа - 3" на Министерството на външните работи 

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Уважаеми господин Президент, 
Уважаеми членове на делегацията,
Искам да ви приветствам още един път с добре дошли в България!

Ние сме в разгара на една Ваша визита, която е силно знакова, но и според мен се очертава да бъде много продуктивна. Действително, както се казва, количествените натрупвания водят до качествени изменения, в резултат на неколкогодишни контакти не само между нас, но и между министерствата, така че имаме резултати в няколко сфери и специално искам да подчертая енергетиката.
Сигурен съм, че в рамките на тази наша среща ще можем да дадем своето одобрение за подготвените проекти и след малко да ги подпишем.

ВЛАДИМИР ВЛАДИМИРОВИЧ ПУТИН:

Уважаеми господин Президент,
Уважаеми колеги,
Преди всичко искам да Ви благодаря за поканата. Наистина нашето посещение е в много знаменателен за България момент, когато страната чества 130-ата годишнина от Освобождението й от Османското иго и от възстановяването на българската държавност. Искам обаче да кажа, както Вие сега казахте, че посещението ни е изпълнено с работно съдържание. Подготвени са голямо количество документи, които ще станат основа за развитието на руско-българските отношения за десетилетия напред. И във връзка с това не мога да не спомена за енергийните проекти.

Приятно ми е да подчертая, че с успех завършват преговорите за създаването на международна проектна компания за нефтопровода "Бургас - Александруполис" и за подписването на пакет от споразумения във връзка с газопровода "Южен поток" за доставка на допълнителни количества газ за Европа през територията на България и за България.

Поради това в състава на нашата делегация е първият вицепремиер на правителството на Руската федерация господин Медведев, който едновременно оглавява и борда на директорите на Газпром. Аз знам, че България проявява интерес за подписване на дългосрочни договори за доставки на газ и затова и Вие, и министър-председателят Станишев ще имате възможност да поговорите за това по време на вашите срещи с господин Медведев.

Но не само енергийните проекти са пред нас, за нас има интерес към ядрената енергетика, диверсификацията на икономическите ни отношения изобщо и както Вие правилно отбелязахте, на контактите в духовната сфера, с което съм напълно съгласен.
Благодаря.

Икономизацията - в основата на отношенията

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Благодаря Ви, господин Президент.
Връщайки се назад, преди повече от 5 години, по време на първата ни среща, действително помня добре, че поставихме като основа икономизацията на нашите отношения. И за тези повече от 5 години се случиха много неща. Имаше период преди това на застой, имало е период на конфликти, но вече сме във време, в което се случват позитивни неща в двустранните ни отношения. Застой до 2000-ата година. 

ВЛАДИМИР ВЛАДИМИРОВИЧ ПУТИН: 
Това е едно съществено допълнение. След като започнаха преговорите, постигнахме съществени резултати.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Аз се радвам, че ние можем много откровено да поставим въпросите. Оценявайки позитивно тенденциите, разбира се, да оценим, че има още проблеми, които стоят на вниманието на министерските съвети, на институциите на двете страни.

ВЛАДИМИР ВЛАДИМИРОВИЧ ПУТИН: 
Това е много хубаво, значи, че всички сме живи.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: 
Знаете ли, много важно е и ние да свикваме, че именно на базата на добрите резултати ние можем да погледнем тези проблеми и да потърсим решенията. За нас специално е особено важно да потърсим някакво развитие по темата за отрицателното ни салдо.

От една страна, ние трябва да намерим начин да разнообразим структурата на стокообмена, защото засега тя е бедна. Главно качествените вина, фармацията, някои други незначителни детайли, а България има какво да предложи вече на руския пазар.

И второ, в този по-широк състав искам да отбележа възможността ни да участваме много по-мощно в строителството на различни обекти в Русия - от Москва до Сочи, имаме какво да предложим.
Много важно е да намерим ефективно взаимодействие в сферата на новите технологии, от идеята за разширяване на кирилицата в интернет, до конкретни инициативи - производство в сферата на новите модерни технологии. Мисля, че тук двете страни имат добра база за взаимодействие.

Що се отнася до енергийните проекти, наистина днес ние подписваме един пакет документи, които съществено ще повишат ролята на България не само в региона, но и в европейски мащаб. Поради спирането на малките блокове на АЕЦ "Козлодуй", предвид на тежката зима, преди броени дни ние бяхме принудени да спрем износа за нашите съседи, от което особено страдат Македония и Албания.

Зима, зима - ток, газ...

ВЛАДИМИР ВЛАДИМИРОВИЧ ПУТИН: 
Е, ако това е сериозна зима, какво да кажем ние?

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
У нас също имаше температура почти минус 30 градуса, което за България е много тежък проблем.
Връщайки се към темата, бих искал да подчертая, че реализацията на новия проект за АЕЦ "Белене" ще ни позволи отново да станем един сериозен играч в района, за задоволяване на голяма част от енергийния дефицит на електроенергия.

Впрочем, аз искам да Ви благодаря за съдействието да ускорим малко началото на стартирането на проекта за строителството на АЕЦ "Белене". Това е не само един знак, който ще бъде оценен от нашето правителство, но и от местната общественост, защото хората отдавна чакат рестартирането на проекта.

Да, преговорите по "Южен поток" наистина вървяха трудно, но принципно, защото и двете страни отстояваха принципни позиции и може би заради това в крайна сметка постигнахме договореност. Смятам, че този проект действително ще позволи да дадем своя принос в усилията за диверсификация на енергийните източници и трасета.

Признавам, че за "Бургас - Александруполис" аз самият не вярвах, че можем така енергично и бързо да деблокираме неговата реализация. Разбира се, стои въпросът преди всичко за българската страна, ние да направим някои допълнителни инвестиции, да вземем допълнителни мерки, за да успокоим населението с оглед на екологичната сигурност в региона на Бургас.

И накрая, аз се радвам, господин Президент, че както винаги, темата за взаимодействието ни в сферата на културата присъства много осезателно и подписването на програмата за сътрудничество в областта на науката, образованието и културата ще даде добра основа за взаимодействието ни в културните връзки.
Вече видяхте, усетихте удовлетворението на хората на вчерашния концерт. Сигурен съм, че така ще бъде при реализацията на цялата програма за Годината на Русия в България.

Впрочем, действително ще завърша с много важната тема за сътрудничеството ни на ниво региони и отделни градове, защото там имаме много добри традиции и добри съвременни резултати. 
Благодаря.

ВЛАДИМИР ВЛАДИМИРОВИЧ ПУТИН: 
Уважаеми господин Президент,

Напълно споделям казаното от Вас. Действително добре се развива нашето взаимодействие в икономическата сфера. Заедно с това ние добре разбираме проблема с дебаланса в сферата на икономическите отношения. Освен това искам да обърна Вашето внимание на следното.

По данните, които имам, все пак вносът от България, въпреки неголемия си обем, но е много по-благороден от руския внос в България. 90% от нашите доставки са енергоносители, а във вашата структура на износа за Русия все пак първо място не заема виното, машините и съоръженията е 30-35%. Виното също не е малко - около 22%, но на първо място все пак са машините и съоръженията. Следва фармацията - 9,8%. Но съм съгласен, че е необходимо облагородяването на износа и от двете страни и ние, разбира се, ще работим за това.

Както вече отбелязах, горивно-енергийната сфера доминира и много ми е приятно да отбележа, че ние имаме напредък в това отношение, при това забележим - и по проекта "Бургас - Александруполис", и по "Южен поток".

Обструкцията на полските братя

Действително, както говорихме с господин Кириенко, и споменах за това на президента, и бих искал даже да повторя на всички присъстващи още веднъж. Има голяма борба и конкуренция между европейските страни, за да минат маршрутите за доставки на нефт и газ по тяхната територия. Това е истинска война.

Знаете каква обструкция ни организираха нашите полски братя. Само заради това защото отказахме втората тръба да мине по тяхна територия, те вече имат един тръбопровод, те искат да имат втори, и когато поради диверсификацията решихме втората тръба да мине по дъното на Балтийско море (Северен поток - бел.р.), те ни организираха световен скандал. Стигна се до разрушаване на двустранните отношения.

Само поради това основно, щом ние сами искаме да строим у вас и не можем да се договорим за това, даже повече, Президентът знае, пък и хората, които се занимават с този проблем, също знаят, че между Гърция и Турция вече има тръбопровод по дъното на морето. Но той е празен, няма продукт за него, няма газ.

Всяка година от Иран, пък и през тази година също, прекратяват доставките на газ за Турция. Тръбата остава празна. И нас ни канят да се включим без пари. А ние сме готови да влагаме пари, за да строим в България. И това, че успяхме да се споразумеем, въпреки че преговорите протичаха сложно, в това отношение президентът е абсолютно прав, мисля, че това е добър знак.

Господин Медведев пристигна и веднага се договорихме. Вчера вечерта кацна и след това преговорите завършиха.

Във връзка с ядрената енергетика има цял комплекс от въпроси. Доставките на гориво, които обсъждахме днес в тесен формат, Европа се опитва да дискриминира доставките от руските компании на своя пазар. Това е едно неправомерно и несправедливо действие в икономическата сфера.

Отдавна обсъждаме с тях този въпрос, с президентите на Франция. Жак Ширак ми каза, че ще променят позицията си, Никола Саркози - също. Обаче положението не се променя. Както ме осведоми нашият министър на енергетиката и промишлеността Виктор Христенко, в САЩ ние успяхме да постигнем справедливо решение по този проблем във връзка с допускането на нашата компания на пазара в САЩ.

Нищо страшно няма в дългосрочните договори за газа...

Мисля, че и в Европа трябва да бъде същото. Това ще ни позволи и с България да подпишем договор за доставките до 2035 г. Всички наши основни потребители, включително и на газ, искат да сключат договори до 2040, 2050 г., а когато ние искаме да подпишем дългосрочни договори за доставка на нашата стока, възникват проблеми.

Не бих искал да драматизирам, нищо страшно няма, разбираме, че всички се борят за своите интереси, трябва да се търсят такива начини за защита на собствените интереси, които биха били конструктивни, с отчитане на интересите на всички страни.

Искаме да ви благодарим за решението по повод строителството на АЕЦ "Белене". Чухме, че за българската страна би било целесъобразно то да започне по-рано.

Бързо да започва АЕЦ "Белене" - защо не през август 2008-а

Както казва господин Кириенко, строителството може да започне веднага след получаване на съответните лицензи. Там трябва да се реши и въпросът с финансирането. В руския бюджет са заделени 3,8 милиарда евро за тази цел и при желание България може да получи такъв кредит.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: 
Министър Димитров, в ранната есен можем ли да започнем строителството?

ПЕТЪР ДИМИТРОВ: 
Може и в началото на август да започнем.

СЕРГЕЙ КИРИЕНКО:
Ако в края на юли имаме лиценза, на следващия ден можем да започнем.

ВЛАДИМИР ВЛАДИМИРОВИЧ ПУТИН: 
Такова решение действително е прието от правителството и е сумата е включена в бюджета. Затова колкото по-бързо решим административните въпроси, толкова по-добре.

Ние приветстваме заинтересования подход на България за създаване на Международен център за обогатяване на уран. Това е един международен проект, ние го обсъдихме с европейските и американските партньори. Мисля, че това е правилно решение, в правилна посока, като се отчита стремежът на много страни да развиват ядрена енергетика за мирни цели и да получава необходимите за това материали.

Виждаме добри перспективи за по-нататъшното развитие на инвестиционното сътрудничество. Аз вече отбелязах проектите, в които участват такива водещи руски компании, като Газпром, Роснефт, Транснефт, Атомстройекспорт.

Интерес към сътрудничество с България проявяват и други големи руски компании. В нефтения отрасъл, както знаете, това е Лукойл, в електроенергийната сфера - РАО (ЕЕС), (електроенергийни системи), Техпромекспорт, Силови машини, АД МЕЧЕЛ - всички те вече работят в България и практически всички имат добри планове за доставка на продукцията, необходима за развитието на българската икономика.

Няма да се спираме на всичко подробно. Ние бихме приветствали активното участие на българските компании на руския пазар. Ние обсъдихме с господин президента възможностите на българските строителни фирми, повтарям, ние ще ги подкрепим, включително и в рамките на подготовката към Олимпиадата в Сочи.

Както споменах в разговора ни в тесен формат, нашите турски партньори постигнаха обем на строителство от 20 милиарда долара на руския пазар. И сега навлизат и в Сочи, при това активно, имат планове, големи количества, големи обеми. Нищо не пречи на нашите български колеги да правят същото. Във вашето правителство кой отговаря за строителството?

Елате в Сочи...

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Министър Гагаузов.

ВЛАДИМИР ВЛАДИМИРОВИЧ ПУТИН: 
На 5 февруари ще се проведе заседание на Съвета при президента на Русия по повод подготовката към Олимпийските игри в Сочи. От София до Сочи се стига по въздуха за 1 час. В Сочи ще пристигнат всички, които имат отношение към тези проблеми. Не става дума само за строителство на спортни съоръжения. Те са само част. Основните ресурси - 70%, от предоставените средства ще се похарчат за съвсем друго - за инфраструктурата, пътища, електроснабдяването, ще се пробиват тунели.

Разбира се, ако това се вписва във Вашия график, на 5 февруари елате в Сочи и ще имате възможност лично да се запознаете с тях, да поговорите с всички, които вземат участие в решаването на тези въпроси. Да се запознаете лично с тях, да поговорите. Това не означава, че още утре ще имате договори, но поне ще имате перспектива. Каним Ви.

Много важно според мен е и нашето сътрудничество в развитието на инфраструктурата. Ето защо споразумението, което днес ще подпишем за пряка фериботна връзка между Порт Кавказ и Варна, безусловно ще даде допълнителен стимул на двустранното сътрудничество в транспортната сфера. Ще се избегне транзитния поток през Украйна. Това ще спомогне за нарастване на товаропотока.

Съгласен съм с Вас по повод необходимостта от увеличаване на туристическия обмен. Количеството на нашите туристи в България се увеличава. През миналата година - с 15%. Споразумението за 2008-2009 г., което предстои да подпишем, ще спомогне за укрепването на тези положителни тенденции.

ВЛАДИМИР СТРЖАЛКОВСКИЙ:
Има възможност да се запази този годишен ръст от 15-20%. Всичко зависи от възможностите на българската туристическа инфраструктура, както и с оглед на повишаването на качеството на услугите. Такива са и перспективите за в бъдеще.

ВЛАДИМИР ВЛАДИМИРОВИЧ ПУТИН: 
Има допълнителни фактори, има и други резерви в сътрудничеството между нас, предимно от регионален характер. Вече дадох този пример. Такива крупни промишлени центрове, като Москва, Петербург, удовлетворяват свои потребности от хранителни продукти - 70% от тях са внос. Това е един огромен обем.

Тук са необходими преки контакти с бизнес-структурите, тъй като при нас отдавна всичко е децентрализирано, даже дори и градските власти не влияят пряко на този процес. Но що се отнася до административно-политическо съдействие, ние с удоволствие ще осигурим такава подкрепа. 
Много са важни според мен връзките между парламентите. Какво се развиват нашите отношения в тази област?

МИХАИЛ МАРГЕЛОВ:
Достатъчно активно работи нашата група за връзки с българското Народно събрание. Доколкото знам, и Съветът на Федерацията, и Държавната Дума планират тези усилия да нараснат. Обезателно в България ще пристигне един от председателите на двете камари на 3 март. Ние сме много доволни от взаимодействието ни с българските парламентаристи в международните парламентарни организации, по-специално в Съвета на Европа. Като цяло оценявам отношенията ни като позитивни и стабилни.

ВЛАДИМИР ВЛАДИМИРОВИЧ ПУТИН: 
А какви са перспективите на новата фериботна връзка?

Черно море опасано с фериботни връзки...

ИГОР ЛЕВИТИН:
Ние смятаме, че този маршрут съответства на новата логистика спрямо Южна Европа. Съкращава срока на доставките, както и намалява цената им според нас с 25% от Южна Европа в Русия и обратно. Най-важното, че железопътните вагони не променят коловоза, върху ферибота се товарят цели композиции от 54 вагона.

Ние подписахме такова споразумение с Грузия и Армения, ще подпишем и с Турция. Всъщност цялото Черно море ще бъде опасано с тези маршрути. Всичко това е много изгодно и за Русия, и за България. Това е много перспективно и ще позволи намаляването на натоварването по автомобилните пътища, тъй като освен железопътна, ще има и автомобилна фериботна връзка.

Ние смятаме, че през тази година фериботът трябва да тръгне. Договорихме се за създаване на управляваща фирма, която да се заеме с маркетинга в Европа. Да обяви, че такава фериботна линия вече действа и стоките вече не трябва да преминават през много страни, а могат да се натоварят във Варна и да пристигнат директно в порт Кавказ. 

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Това е чудесно, това е добра новина. Но аз задавам следния въпрос - и към Вас, и към българските Ви колеги - на строителството и на транспорта. Можем ли да намерим сътрудничество при реализацията на други крупни регионални проекти за Балканите, които се строят отдавна, залежават, както казваме ние? Имам предвид по коридор №10, по коридор №8, някои взаимодействия между България и другите балкански страни и Русия.

ИГОР ЛЕВИТИН:
Аз искам да Ви информирам, че български компании сега предлагат да развият някои летища в Русия. Ние вече обявихме концесиите за тях и някои български фирми, които сега са концесионери в Бургас, предложиха да вземат на концесия няколко летища в Русия, за да се осигури връзката между нашите регионални летища.

А фериботната линия, за която стана дума, именно осигурява потока на товари по коридорите 8 и 10. Тя е предназначена за обслужването им. А Европейският съюз е заинтересован да намали чрез фериботите в България натоварването по автомобилните пътища. Ето защо обсъждахме всички тези въпроси.

Що се отнася до строителните материали, необходими за изграждането на олимпийските обекти в Сочи, това са милиони тонове цимент, чакъл и други строителни материали. Именно тази фериботна линия осигурява конкурентните им цени. И ако линията я няма, ние няма да можем да доставяме от България тези материали с конкурентна цена, която ни предлагат други страни. Ето защо тя е толкова важна.

ВЛАДИМИР ВЛАДИМИРОВИЧ ПУТИН: 
Благоприятно се развиват и връзките между министерствата на външните работи на нашите страни. Бих помолил министър Лавров да ни каже повече за това сътрудничество.

Независимо Косово, (което България все пак призна)

СЕРГЕЙ ЛАВРОВ:
Уважаеми господа президенти,
Уважаеми колеги, 
Ние вчера с моя колега и приятел господин Ивайло Калфин подробно обсъждахме много международни проблеми от взаимен интерес. Балканската проблематика, по понятни причини, заемаше едно от централните места. Ние изразихме нашата позиция по отношение на това, което става в Косово.

Българските приятели разказаха как те оценяват тази ситуация, те също изразяват своето безпокойство. Между другото, те са длъжни да отчитат протичащите процеси в Европейския съюз по тези проблеми. Отнасяме се с разбиране към това, но се надяваме, че в Евросъюза освен солидарността, която членовете му се опитват да демонстрират по много от въпросите, все пак ще се отчитат и международно-правните аспекти на тези проблеми и колко рисково може да бъде едностранното обявяване на независимостта на Косово, с произтичащите от това последици както в региона, така и извън неговите граници.

Споразумяхме се да продължим да обменяме мнения, да сравняваме нашите подходи според развитието на ситуацията в Косово.

Преди година България стана член на Евросъюза. Един от практическите аспекти във връзка с това е практически да завършим инвентаризацията на договорната база между двете страни. Голямата част от договорите е изгубила своята актуалност и ние се споразумяхме да внесем тези въпроси за разглеждане в правителствата.

Обсъдено бе и сътрудничеството в Черноморския регион, в това число в контекста по-активно да се използва военно-морската групировка на черноморските страни БЛЕКСИФОР и как дейността им се вписва в турската инициатива "Черноморска хармония", и как да се развива по-нататък взаимодействието между ЧИС и Евросъюза. Нашата позиция е, че въпреки факта на членуването на някои черноморски страни в Евросъюза, включително България и Румъния, Евросъюзът трябва с уважение да се отнася към някои договорености, постигнати в рамките на организацията за ЧИС. В този план ще се готвим за предстоящата през февруари в Киев среща между черноморските страни и членовете на Евросъюза. Ще се проведат съответните консултации.

Също така обсъдихме действията по т.нар. Ваасенарски споразумения, по които България ще стане председател, в това число по осигуряването на контрола на износителите за по-нататъшната съдба на доставените въоръжения.

Обещаха да ни върнат архивите - но така и не го направиха до днес, 2010 г.

Има и други текущи въпроси, каквито са за архивите, българската страна още през 2004 г. се обърна към нас с молба да предадем тези архивни данни. Ние помолихме да ни бъде изпратена официално тази молба, както предвижда нашето законодателство. Ние се договорихме също така да проведем експертни консултации и по този въпрос.

Що се отнася до използването на кирилицата в интернет, нашите съответни експерти вече разглеждат тези въпроси, имаме контакти с международните структури, сега се решават технически въпроси и контактите между нашите специалисти по този въпрос, разбира се, ще укрепят нашето становище, за да може да се използва кирилицата в имената на домейните. Що се отнася до проведените консултации, като цяло сме доволни от нашето взаимодействие.

ВЛАДИМИР ВЛАДИМИРОВИЧ ПУТИН:
Споменах за регионалното сътрудничество с нашите най-големи градове - Москва и Санкт Петербург. В нашата делегация е кметът на Москва господин Лужков. Какво е Вашето отношение, господин Лужков?

ЮРИЙ ЛУЖКОВ:
Уважаеми президенти, 
Ние имаме традиционни нелоши взаимоотношения в сътрудничеството между Москва и големите градове в България. Няма да се спирам на културните връзки, по-специално във връзка с обявената Година на Русия в България и на България в Русия. Ние вече планирахме много сериозни мероприятия във връзка с това.

Искам да засегна три теми.
Първо, относно туризма. Той се развива и ние много активно участваме. Това са въпроси във връзка с укрепване на здравето и детския отдих на гражданите на Русия и Москва в България.

Преди няколко години Москва купи пустеещ пионерски лагер в Камчия. Започнахме усвояването му. Благодарен съм на българската страна за подкрепата и в решаването на редица въпроси по придобиването на този имот. Сега вече 8000 деца за един сезон укрепват здравето си в Камчия.

Прието е решение за по-нататъшното развитие. Става дума за строителството в Камчия на голям комплекс за 1200 души, който предимно ще се ориентира към почивката и укрепване на здравето на децата, а във времето, когато децата учат, ще почиват и възрастни. Всичко това се осъществява в съгласие с българската страна и това сътрудничество не трябва да се ограничава само с Камчия, въпреки че ние сме купили там още един имот, за да развиваме това направление и в бъдеще.

Москва, Москва, ти пак пламтиш

Мисля, че ще продължим работата по този въпрос. По време на пребиваването ни тук обсъдихме въпросите за покупка на други имоти, за да създадем възможности за почивка на децата от северните райони на Русия, Москва, Санкт Петербург. Това би било много полезно.

Вторият въпрос е за строителството. В Москва във връзка със сложните процеси, които стават в нашите страни, редица строителни фирми от Полша престанаха да съществуват. Югославските също спряха да работят в Москва. А българите останаха. Фирма Главболгарстрой в най-сложното време получаваше от нас поръчки, помагахме й и я подкрепяхме, а сега тя навлезе в конкурентната среда и сама печели конкурсите за строителство и се чувства според мен добре.

Ако разгледаме нашето строителството в България, то ние ще привличаме предимно известните на нас български фирми.

Следващият въпрос е свързан с доставките, които преди България осъществяваше в Съветския съюз, по-специално в Москва, които силно намаляха в предишните периоди. Ние с големи усилия ги възстановихме, до известна степен, обаче те не се развиват с онези темпове, каквито са характерни за фармацията. В общия обем на стокооборота на Москва с България 35% заемат фармацевтичните продукти. Това е прилично равнище, но засега процесът е спрял. Имаме желание и възможности да развиваме взаимодействието в тази област.

Още един въпрос е сътрудничеството в областта на малкия бизнес. 
Защо тук се изказвам от името на общините? Малкият бизнес не може да си осигури необходимия обем от юридически, транспортни и други услуги, не може да си намери партньори, докато големите фирми като Газпром, сами могат да решават всички организационни и други въпроси.

А малкият бизнес изисква подкрепата на местните власти. При нас, в Москва, малкият бизнес е развит над европейските пропорции. Преди няколко години открихме Дом на Москва. Нашият президент го посети и контактите между нас, в малкия бизнес, се формират на добро ниво. И тази тема, която изисква много активно развитие, разбира се, не съм споменал за всички онези връзки в образованието, но всичко това е оптимистично. 

ВЛАДИМИР ВЛАДИМИРОВИЧ ПУТИН:
Благодаря.
Говорихме за Годината на Русия в България и вчера имахме възможност да обсъдим неформално с вашия министър Годината на България в Русия. Ето защо във връзка с това ще дам думата на нашия председател Михаил Швидкой, ръководител на Федералната агенция по култура и кинематография.

МИХАИЛ ШВИДКОЙ:
Уважаеми колеги, имаме чудесни контакти в културната област. 
Днес подписахме споразумение в областта на културата. Важно е развитието на междурегионалните връзки. С областния управител на Пловдив обсъдихме някои бъдещи мероприятия. Очарователният цигулков дует на вчерашния концерт доказва активните ни връзки в областта на художественото образование. Предстои да се развива сътрудничеството на нашите страни във филмопроизводството.

През тази година ще започне снимането на първия руски филм в България. За българските писатели, драматурзи и композитори руският пазар традиционно винаги е бил привлекателен. С господин Данаилов ще трябва да обсъдим по-нататъшната дейност в тази сфера. Мисля, че можем да постигнем повече.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Благодаря, господин Президент,
Благодаря на всички министри, на кмета господин Лужков, които взеха отношение към разискваните въпроси.

Протоколът ни дава знак, че ни предстои церемонията по подписването на важни документи. Без да правя обобщение, аз искам да изразя удовлетворение от разговорите, от постигнатите договорености както по развитието на двустранните отношения, така и по взаимодействието по редица международни въпроси, особено по отношение на Черноморието, на региони от Балканите.

Аз мисля, че произведохме доста новини, които ще бъдат възприети позитивно от България, надявам се, и в Русия. Много важно беше да върнем автентичния образ на Русия в България и на България в руската страна. Защото трябва да признаем, че по силата на редица причини в предишните години, преди повече от 5 години, този образ беше изкривяван.

Вярвам, че все повече руски туристи ще посещават не само Черноморието, но и културно-исторически обекти в страната. Много важно е това, което правим, да бъде стимул не само за туристите, но и за бизнеса, за повече инвестиции, за да може Лукойл да не остава единственият добър пример на инвестиции в България.

Това, което коментирахме в предварителния разговор, много доброто законодателство, особено данъчните закони в България, да се надявам, че ще станат популярни в Русия. 
Завършвам с уверението, в което едва ли вече може да се съмнявате, че в лицето на България, на българските институции ще имате един открит и честен партньор.

ВЛАДИМИР ВЛАДИМИРОВИЧ ПУТИН:
Благодаря Ви.

(12,35 часа)

Стенограф: 
(Р. Никова)

Малко след стенограмата, беше пусната и паметна бележка на началника на кабинета ген. Никола Колев, която е просто план-конспект на разговор.