Като наближиш приюта в Горни Богров, чуваш лай като от орда кръвожадни чудовища. Обаче те посрещат едни приятелски муцуни, които махат с опашки.
Сложихме по един подпис, че сме наясно как да се държим с шаровците и тръгнахме по пътя към помещението, където живеят 500-те кучета. Преди тях има и няколко по-малки къщурки.
Замръзнах на място, като видях, че едната муцуна е голдън ретрийвър. Някакси очаквах в приюта да има само разни симпатични (и не дотам) мелези, които се раждат на улицата, израстват там и живеят там. Но не и братовчед на петия член на семейството ни - у дома имаме голдън и не мога да си представя как може да изхвърлиш такова куче.
Всъщност има всякакви породи. Боксери, кокери, хъскита (боже, колко много хъскита!), гончета, българско овчарско куче, лабрадори, ротвайлери, далматинци. Все породисти.
Озоваваме се на една заградена полянка, където доброволците вече са извели част от кучетата (всяка събота и неделя от 10 сутринта се организират разходки, по време на които едни хора, без да получават пари за това, неуморно тичат и играят с кучетата - супер фитнес си е). Всяко от кучетата около мен не беше получавало внимание цяла седмица. Якето отива за пране, голяма работа.
Доброволците сложиха каишки на шаровците и тръгнахме на разходка - 2-3 обиколки на мястото. Размених по някоя и друга дума с останалите хора, но не беше лесно - всяко куче издивява, когато му се даде възможност да тича на сняг. В един момент направо теб те разхождат.
Заради студа нямаше повече от десетина доброволци - сред тях и родители, довели децата си. Даже и такива, които са cat man - котката си е едно на ръка, но с куче е винаги по-различно.
След трите обиколки идва ред и на следващата клетка. Влязохме в голямото помещение да приберем кучетата и останалите муцуни от клетките създадоха истинска какафония. Радостна. Когато се доближавах до всяка една клетка, те си бутаха муцуните в желание да ме подушат и да ми се порадват.
Други се криеха в ъгъла и не помръдваха - страх ги е да не им направя нещо лошо. Явно имат опит с такива човеци. А всъщност всички чакат да ги намери "техният" човек.
За последните 20 дни от приюта са осиновени и изпратени за новите им домове цели 78. Всичките за Австрия, Холандия, Германия... кучета- имигранти :) Всяко едно кастрирано, чипирано, обезпаразитено и с паспорт.
Не е трудно да помогнем. Дори да не можем да заделим средства, то поне да им отделим малко от времето си. Полезно и за нас - и за тях. Разходка, чист въздух, приятна компания.
Миналата седмица Animal Rescue Sofia публикуваха страхотна идея - рожденичката Маргрета Пановска реши, че не иска цветя за рождения си ден, а просто да остави малка сума в една кутия. Събраните парички дарява за приюта. (Може да се използва и за други каузи).
Ако желаете да помогнете - посетете сайта им, където можете да се запознаете с кучетата и да дарите - http://arsofia.com/bg/uchastvai/
Кучетата ни правят по-добри хора.
